Радостина Донева, зам.директор по техническите дейности на Старозагорската опера:“Горда съм, че съм част от възхода на 100- годишната ни опера“

На фокус са главните действащи лица зад кулисите

Госпожо Донева, моля да се представите на нашите читатели.

Горда съм, че съм старозагорка. Завършила съм Математическата гимназия. Това е училище, което подготвя много качествени хора и човеци.

На 1 ноември 2000 г., почти инцидентно, започнах работа в Старозагорската опера.

Имам висше образование от 1991 г. за машинен инженер. До 1996 г. бях в майчинство. През това време беше много трудно да си намеря работа. Последно работех в склад за захарни изделия. Майка ми, която се пенсионира като майстор на шивашко ателие , ме попита дали искам да работя в операта като гардеробиерка. 5 години работех като гардеробиерка. Работата много ми хареса, беше спокойна и понеже разполагах със свободно време, завърших втора магистратура „Финанси и счетоводство“.

През 2005 г. нашата опера беше на дълго турне в Америка с три заглавия:“Макбет“, „Мадам Бътерфлай“, „Севилският бръснар“. Тогава директор беше Божидар Бонев- светла му памет. В самолета на връщане ми сподели, че ще му бъда по-полезна със своите знания и умения на друга позиция. Тогава се пенсионира Стоилка, която беше снабдител при нас и аз приех нейната работа. Беше ми много интересно да следя производството, да питам колегите от какво имат нужда, кога трябва да им доставя това или онова, да сметна нужните материали. В един момент се оказа, че много добре съчетавам моите образования. Така 5 години бях на тази позиция. После Красимир Къшев, като временно изпълняващ длъжността „директор“ , ми предложи да стана технически директор. Бях доста стресната и изплашена, но приех предизвикателството. Тогава беше напуснал Тенко Калайджиев и длъжността беше вакантна. За мене Тенко Калайджиев и Александър Марулев, който навремето ме назначи, и досега с респект поглеждам към тях.

И така от 2011 г. до сега се занимавам с производствено- техническите дейности на операта.

Как се чувствахте в началото, когато една жена се изправя пред толкова мъже и да ги ръководи?

Беше ми странно и в известен смисъл – неудобно, защото с тези хора години наред съм била рамо до рамо и една от тях като гардеробиерка, в техническите служби, със сценичните работници съм пренасяла декори, те са ми помагали, аз на тях… И в един момент да застанеш пред колегите си като началник, е меко казано деликатна ситуация. Но с времето, което лети и е все по-динамично, нещата си дойдоха на мястото.

Кои и колко са хората във Вашия екип, които са главните артисти зад кулисите. Без тяхната конкретна и безкрайно отговорна работа е немислимо да има спектакъл. А всъщност те никога не са се появили на финала на представлението и да получат заслужените им аплаузи и цветя?

Няма да забравя преди години, на среща на ръководители на различни предприятия в Стара Загора, бяхме поканени аз и бившата главна счетоводителка Мария Иванова, за да кажем от какви кадри имаме нужда. Когато изчетох списъка с необходимите работници ни сравниха с холдинг с разностранни дейности. Много са ателиетата ни – дърводелско, железарско, художници, перуки и грим, шивашко ателие…И всички са свързани и взаимно зависими. Всъщност едната част от работата ми е да следя производството по новия проект, а другата част е работата на технически служби, свързана със сцената. Общо сме над 75 човека, отговорни и всеотдайни хора, които си тежат на мястото като големи специалисти.

Имаме колеги с дълъг годишен стаж в операта, с които, ако не дай Боже се разделя, не мога да предположа какво ще се случи.

Иван Господинов, който над 40 години е в операта, е ръководител на Железарското ателие. Скоро си говорехме с Николай Христов, който ръководи дърводелското ателие. Тази година ще празнува три годишнини: операта – 100 години, той 70, а стажът му само в операта е 40 години. Сред дамите е Дорето Георгиева – перукиерка, коафьорка и гримьорка. Може би вече половин век е в операта. Тя носи духа на онова време на изисканост, деликатност, всеотдайност и изключителен професионализъм. В последните години тя упорито търси млади момичета, на които да предаде занаята си на перукиер, но за съжаление желаещи няма. В Художественото ателие, абсолютно равноправни са художниците -изпълнители Теодора Джамбазова и Наньо Нанев. В Шивашко ателие много се радвам, че имаме едно много стабилно момиче Гинка Милчева, което с голям хъс и умение се справя перфектно с организацията. В момента имаме осем жени шивачки.

Да не пропусна много важно ателие – реквизитът, който ръководи Марияна Бочева. Това са хора, които изработват реквизит и обслужват спектаклите, който познават в детайли с най-големи подробности. Присъстват на всички репетиции. Помагат на артистите да се впишат в сцената, съдействат им през цялото време, „подсказват“ им за миманса. Всеки предмет, реквизит е подсказка за някакво движение на сцената.

Много важна е ролята на Илияна Танева, която завежда постановъчна част. Тя е моята дясна ръка. В тази динамика, в която работим, тя е човекът, който изключително много ми помага в следенето на процеса на производство. Тя го организира, грижи се за доставката на материалите. Много енергичен човек. На нейно подчинение са перукиерското ателие и гардероб . В гардероба имаме шест момичета, на които отговорник е Елена Димитрова. Тя също е дългогодишен служител, с мисля 30-годишен стаж в операта. Това, което най-често ни притеснява е, че няма къде да приберем всички костюми, които сме произвели.

Имаме изключително богат гардероб .

Може ли да кажете колко хиляди костюми съхранявате в гардеробите?

Не ми е възможно да кажа точната бройка. Като се има предвид, че имаме спектакли с по 200-300 костюма, а само на първо четене ще изброя 10 такива, можете да си направите сметка за какво богатство става въпрос. Сигурно няколко хиляди са. Назад в годините е правено прочистване на унищожени от молци, светлина, температура, влажност или други причини костюми. Причина за това е липса на помещение, пък и методите на съхранение не са били най-добрите. Имаме много ценни екземпляри, запазени през годините, които ще влязат във фонда на бъдещия музей на Старозагорската опера. Много от тях са уникални и единствени. Това се отнася и за перуките, и аксесоарите.

От две три години съм натоварена с много и разностранни дейности, а обичам всичко да е пред очите ми, за да съм спокойна, че всичко е наред. Затова част от задълженията си прехвърлих на Стефан Насков, който завежда технически служби. Той ми е другата дясна ръка. Това е момче, което изключително много работи и може да му се има абсолютно доверие. Той ми помага много в организацията на техническите служби на сцената.

Имаме двама театър майстори – Красимир Кръстев, който също е около 30 години в операта и Стилян Иванов, които отговарят за група от 16 човека сценични работници. Както обичам да казвам, това е тежката артилерия на операта – момчетата, които отнасят на гърба си, най-тежката работа, която най-често остава незабелязана. Хората си мислят, че като гледат едно хубаво представление на сцената, нещата просто се случват, без да си дават сметка, каква е предисторията на този спектакъл и какво се случва зад кулисите…

Осветителната група е с ръководител Доротея Златанова – перфектна в работата си. Тя също започна работа в операта на друга длъжност , като реквизитор в началото, но с мое съдействие оглави осветителната група от 9 момчета. Това е много прецизна и отговорна работа. Всички дефекти от декора, осветлението трябва да ги коригира. Те са като художници. Мултимедията при нас е като самостоятелна единица, въпреки, че има много общо с осветлението. Борис Чуканов е много интелигентен и прецизен. Той разработва кадрите. Успява една рисунка „да се раздвижи“, да получи живот, да допълни концепцията на творческия екип. Друга група от трима души са озвучители. Шеф е Александър Тумангелов. Много отговорни специалисти.

Има още две момчета, които няма как да пропусна. Те са на щат като ел. техници, но всъщност работят с механизацията на сцената, която се управлява с компютър. Освен, че управляват сценичната механизация и се грижат спектакълът да протича безпроблемно, поддържат изправността на ел.инсталацията на сградата. Навремето, когато операта се е възстановявала след пожара Николай Калинов е работил с фирмите, които са извършвали ремонта и от тогава остава на работа в операта. Той е специалистът на всички потайности и подробности в сградата. Колегата му е Росен Делчев.

Можем да се гордеем с екипите, които имаме благодарение на директора ни г-н Драганов, защото всичко това се е случило с неговото пряко съдействие.

Рамо до рамо с режисьорите са помощник режисьорите – от първата техническа репетиция на премиерно заглавие, до края на всеки спектакъл. На кого е поверена тази супер отговорност?

Целият процес за протичане на спектакъла се движи от помощник режисьорите. Помощник режисьорът е като диригента на оркестъра. От помощник режисьорския пулт се ръководи цялото представление: Осъществява връзка с осветителна и озвучителна кабина, с техниците, които са разположени по галерии и управляват чигите, с организатора, който движи сцената, с артистите в гримьорните. Имали сме посещение на ученици и млади хора, които проявяват интерес по време на представление да надникнат какво става зад сцената. Удивени и изненадани са от това, което виждат, защото никой не подозира, докато са в зрителна зала, какво се случва зад сцената.

Дълги години помощник режисьор беше само Пенка Александрова. През последните години и там съставът се разшири с Пламен Асенов, който е и архивар. Той се занимава с камери за записи. Имаме и две млади момичета – Дани и Луиза , които много добре се вписаха в екипа и заработиха с енергия и голямо желание.

Много важна фигура в екипа е суфльорът. От много години това е Тони Дойчева. И тя е един от най-дългогодишните ни колеги. Тя е „подсказвачът“ в операта и артистите много разчитат на нея.

В последно време със субтитрите се занимават помощник- режисьорът Пламен Асенов и неговите две нови колежки. Там не може да застане случаен човек. Това трябва да е музикант, който следи партитурата и променя съответно преводния текст.

Как можете да определите целия процес на техническото създаване на дадена опера?

Работата е много интересна, динамична, разнородна и много отговорна. В същото време дава възможност за максимална реализация на колегите специалисти. Обичайно, когато назначаваме нови момичета и момчета в екипа на техниците, разказвам подробно в какво се състои работата, без да прикривам тежестите, защото имаме и тежки, и много тежки моменти, на които трябва да се реагира веднага спокойно и умно. Но важното, което им казвам е, че работата е толкова отговорна и толкова е важно как ще работят, за да не притесняват артистите на сцената. „Трябва да работите така, че все едно ви няма, никой да не ви усеща. Сякаш сте шапка невидимка, но работата трябва прецизно да се изпълнява“, казвам на младите и новите. Артистът на сцената иска концентрация. Той има да мисли за своята роля, за мизансцен, за пеене…Заставайки на сцената пред очите му блесват прожекторите и той не вижда нищо…Трябва максимално да не го притесняваме. Радвам се, че колегите успяват да създадат тази спокойна среда и им благодаря за това.

Госпожо Донева, всички гостуващи артисти, сценографи, режисьори, хореографи, композитори, диригенти и пр. , по време на пресконференции, винаги единодушно и нарочно заявяват, че Държавна опера Стара Загора е „най-добре смазаната машина“ от всички останали оперни театри в България. Какво е Вашето обяснение и тълкуване?

Екипите ни са много добре сработени. Често, по време на турне, съм влизала в конфликт с колегите, които негодуват от начина на посрещането им. Заявявам, че мене не ме интересува какъв е редът в другата къща. Интересува ме как е в нашата къща и трябва да посрещаме така, както очакваме ние да бъдем посрещнати – с особено голямо внимание, с оказване на първа услуга. Това, което казахте е вярно. И при мене са идвали гостите ни, за да благодарят, колко прекрасен екип имаме, колко сме отзивчиви…Разбира се, че се радвам да чуя такава оценка. Но това е принос на всички ни.

На кого бихте искали да благодарите за успехите на екипа, който ръководите?

Ако се върна назад във времето преди 25 години, искам да благодаря на Александър Марулев, който ме прие в операта. В противен случай нямаше да ми се случат тези хубави години. От сърце благодаря на всички колеги от екипа ми, че са на най-високо професионално ниво.

Когато преди 10 години г-н Огнян Драганов дойде в операта с резерви към това, което заварва. Благодарна съм му, че ми даде възможността да покажа как работя и да защитя позицията си. В първите ни дни на съвместна работа му заявих, че хората за които отговарям са работещи и способни, но много е важно кой ще застане начело и накъде ще ги поведе. Той ни поведе много смело към доста предизвикателни спектакли и терени за работа. Разработихме много външни сцени. Направихме уникални спектакли на язовир „Севтополис“ край Копринка в Казанлък, блестящите спектакли на Античния форум „Августа Траяна“, на стадиона, на Туида, на Бабините Видини кули, в Правец, на Царевец във Велико Търново, в шапитото на цирк „Балкански“, камерни постановки къде ли не…Довеждайки своя екип в лицето на Силвия Томова – директор на балетната трупа, Стара Загора се превърна в център на балетното изкуство. Операта ни доби собствена физиономия, цвят, смисъл, високи цели, нов живот. Горда съм, че заедно направихме толкова уникални постановки, с което все повече се заговори за Старозагорска опера, не само у нас, но и в чужбина.

Какво е пожеланието Ви послучай 100- годишния юбилей на Старозагорската опера?

Нека да ни е честито столетието. Нека заедно продължим напред и нагоре възхода й. Нека и занапред Държавна опера Стара Загора бъде визитката на хилядолетния ни град и на България!

Росица Ранчева