Църквата почита на 26 юни паметта на преподобни Давид Български

Свети цар Давид Български, наречен Мокри, бил велможа от югозападната част на Първото българско царство, през втората половина на X в.

Той е брат на Цар Самуил и най-големият от четиримата синове на комит Никола, които през 976 г. повеждат борба срещу Византия за отвоюване на източните предели на царството, завладени от византийците пет години по-рано.

Предполага се, че Давид владее непосредствено област, намираща се в югоизточната част на историко-географската област Македония между реките Вардар и Бистрица или на югозапад, в Преспа.

Предполага се също така, че умира още през същата 976 г. или малко по-късно.

Сигурни са сведенията за това как Давид умира-той е убит от скитащи власи в местност по пътя между Преспа и Костур, наречена „Красивите дъбрави“.

Дали власите всъщност не са пазителите на прохода между Костур и Преспа или убийството му е организирано от Византия, е предмет на догадки.

В памет на най-големия си брат, Давид, и на родителите си, Никола и Рипсимия, през 993 г. цар Самуил поставя каменен надпис, открит в черквата от 10 век при село Герман до Преспанското езеро…“

Източник:Интернет