Кирил Христов: „Имам един враг, който не мога да победя – неспособността ми да стоя празен“

Днес се навършват 150 години от рождението на писателя Кирил Христов. Той работи в широко литературно поле – лирика, драма, епос, преводи.

Творчеството му е голямо по обем – около 40 издадени книги. Атанас Далчев го нарежда сред петимата големи български поети заедно с Христо Ботев, Иван Вазов, Пенчо Славейков, Пейо Яворов.

През 2001 г. внучката на поета – Невена Христова, издава книгата „Кирил Христов в 155 писма“, които той пише до неговата съпруга Невенка Палашева и до роднини. В едно от писмата до съпругата си той пише: „Имам у себе си един враг, който не ще мога да победя – то е моята неспособност да стоя празен“.

Кирил Христов Генчев e роден на 23 юни 1875 г. в Стара Загора. Израства в семейство на търговец. Учи в родния си град, като и в Самоков, Търново и София. През 1895 – 1896 г. учи в Триест, Италия, в Морското училище, където се запознава с италианската поезия. През 1897 – 1898 г. той живее в Неапол, Италия и Лайпциг, Германия.

В периода 1899 – 1900 г. Кирил Христов е учител в Шумен. През 1901 г. той е преместен в Първа мъжка гимназия в София и е командирован в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски университет „Св. Климент Охридски“).

През 1901 – 1902 г. заедно с Антон Страшимиров Кирил Христов редактира списание „Наш живот“. Известно време той живее в Берлин и в Париж. По време на Първата световна война (1914-1918) Кирил Христов е военен кореспондент, сътрудничи на вестник „Военни известия“.

През 1922 г. се установява в Лайпциг, където е ръководител на Семинара по български език и литература. През 1930 г. се мести в Прага. Там той организира свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет.

Кирил Христов се завръща в България през 1938 г. и става председател на Съюза на българските писатели.

Кирил Христов започва литературната си дейност с преводи на произведения от Семьон Яковлевич Надсон и Алексей Плешчеев. Първата му оригинална публикувана творба е стихотворението „Върти лопатите, върти!“, излязла в сп. „Дело“ през 1894 г. Той сътрудничи на всички периодични литературни издания.

Ранните му стихотворения са в духа на народническата и социалната литература, но скоро в развитието му настъпва идеен поврат. Христов се свързва с писателите от кръга „Мисъл“ – д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков, но след няколко години влиза в конфликт с тях.

За кратко време се утвърждава като майстор на любовната и пейзажната лирика в българската литература със стихосбирките „Песни и въздишки“ (1896), „Трепети“ (1897), „Вечерни сенки“ (1899) и „На кръстопът“ (1901). Най-хубавите си творби събира и издава в „Избрани стихотворения“ (1903).

Много от стихотворенията му са посветени на родината („Българската реч“), главно на родната природа, на радостта от живота. За баладите си черпи материал от народното творчество – „Русалка“, „Гюргя“ и др.

Романите му включват „Тъмни зори“ (1920), „Мечтатели“ (1925). Пише също така пътеписи и мемоари – „Затрупана София“ (1944), дневник „Време и съвременници“ (11 тома), пиеси – „Боян Магьосникът“ (1914), сатирични творби – „Полковник Джамбазов“, „Орала мухата – на вола рогата“, цикъл сонети „Каменният блян на Прага“ (1932), епическата поема „Чеда на Балкана“ (3 части, 1928-1929).

Кирил Христов пише първата българска научнофантастична драма – „Откривател“ (1933), разказваща за съдбата на български учен, открил тайнствени „сини лъчи“.

Преводач е на лирика и драми от руски, чешки, немски, италиански и френски автори, сред които Семьон Надсон и Алексей Плешчеев, Михаил Лермонтов, Александър Пушкин, Едмон Ростан и др.

Кирил Христов умира на 7 ноември 1944 г. в София.