Света Бо­го­ро­ди­ца Оди­гит­рия от Рил­с­кия ма­нас­тир

Ста­рин­на чу­дот­вор­на ико­на с 32 че­ти­ри­ъ­гъл­ни прег­рад­ки с мо­щи на све­тци. В гор­на­та й част има над­пис “Оди­гит­рия” (Пътеводителка). Има ос­но­ва­ния да се счи­та, че пър­во­на­чал­но иконата е би­ла соб­с­т­ве­ност на знат­на фа­ми­лия или ма­нас­тир. Ста­ро пре­да­ние уве­ря­ва, че е би­ла по­да­ре­на на Рилския ма­нас­ти­р от сес­т­ра­та на цар Иван Шиш­ман, така наречената „Ма­ра бя­ла бъл­гар­ка”, же­на на сул­тан Му­рад І (1319-1389). Потози начин, на­ред с ре­ли­ги­оз­на­та си стой­ност ка­то хрис­ти­ян­с­ка све­ти­ня, тя до­би­ва и ис­то­ри­чес­ко зна­че­ние, свър­з­ва се с бъл­гар­с­ка­та на­род­на съд­ба.

На­ми­ра се в специален ико­нос­тас при тре­та­та ко­ло­на на го­ля­ма­та манастирска цър­к­ва. Цен­но сък­ро­ви­ще на св. Рил­с­ка оби­тел, тя се па­зи ви­на­ги зак­лю­че­на. Са­мо на го­ле­ми праз­ни­ци, при ма­со­во по­се­ще­ние, след св. Ли­тур­гия с нея се пра­ви тър­жес­т­ве­на ли­тия. Из­ли­за се от Дуп­ниш­ки­те пор­ти, оби­ка­ля се юго­из­точ­на­та стра­на на ма­нас­ти­ра и се вли­за през Са­мо­ков­с­ки­те пор­ти. В нар­ти­ка­та на цър­к­ва­та игу­ме­нът от­с­луж­ва мо­ле­бен с во­дос­вет. Мно­жес­т­во­то ми­на­ва на пок­ло­не­ние пред ико­на­та, след ко­е­то пак я зак­люч­ват.

Местното на­се­ле­ние я по­чи­та ка­то из­це­ли­тел­ка при теж­ки за­бо­ля­ва­ния и при ма­со­ви епи­де­мии. В та­ки­ва слу­чаи све­ще­ник с епит­ра­хил, мо­нах, прис­луж­ник и въ­о­ръ­же­на ох­ра­на по­се­ща­ват до­ма или об­хож­дат за­сег­на­ти­те мес­та, пра­вят во­дос­вет, по­ръс­ват и се връ­щат.

Още се помнят чум­на­та и хо­лер­на­та епи­де­мии, ко­га­то це­ли­ят край бил за­сег­нат. По мол­ба на на­се­ле­ни­е­то два­ма йе­ро­мо­на­си и един дя­кон след все­нощ­но бде­ние и мо­ле­бен с ли­тия из­нес­ли чудотворния образ от ма­нас­ти­ра. Нав­ся­къ­де ико­на­та би­ла пос­ре­ща­на с по­чит, из­вър­ш­вал се во­дос­вет и се оби­ка­ля­ли до­мо­ве­те, по­ръс­ва­ли се със светената вода хо­ра и жи­вот­ни. С бла­го­дат­на­та по­мощ на Бо­жи­я­та Май­ка страш­ни­ят мор се прек­ра­тил и из­п­ла­ше­но­то на­се­ле­ние се приб­ра­ло по до­мо­ве­те си и се от­да­ло на ми­рен труд.