120 години от откритието „Лактобацилус булгарикус“

Тази година се навършват 120 години от откритието на родения в трънското село Студен извор доктор Стамен Григоров – микроорганизмът, наречен „Лактобацилус булгарикус“.

През 1905 година доктор Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко.

Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“.

По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател.

Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“.

В родното му село Студен извор и тази година ще се проведе Празник на киселото мляко.

Събитието е насрочено за 28 юни и ще премине под надслов „Традиция и здраве“.

По време на тазгодишното издание на празника ще бъдат наградени победителите в националния конкурс за приказка, разказ, стихотворение, рисунка и дигитална рисунка на тема „Какво знам за киселото мляко“, който се организира от софийската професионална гимназия „Д-р Стамен Григоров“.

Любопитно от Интернет:

През 1905 г. д-р Стамен Григоров открива под микроскоп бактерията, която “произвежда” българското кисело мляко. По-късно тя ще бъде наречена Lactobacillus bulgaricus  (Лактобацилус булгарикус) и като такава ще покори света.

За това какво точно се е случило в онзи ден говорят архивите. Един от тях е писмо на професор Леон Масол до Иля Мечников. Масол е световноизвестен бактериолог, по това време работи в Женевския университет, а Стамен Григоров е негов асистент. Мечников пък е учен, изследващ процесите на стареенето, открил след проучване в 33 страни, че в България живеят най-много столетници и отдал това на киселото мляко.

В онзи ден, който буквално променя историята, Стамен Григоров е някъде по средата на четвъртия, последен курс от следването си в Медицинския факултет в Женева.

След стотици, а може би хиляди опита, под увеличаващата леща на микроскопа, той улавя „една пръчица“ – нещо, което досега не е успявал да види. Естествено първият, на когото показва откритието си, е професор Масол. Документално този факт се доказва и от съхраненото писмо на професора до Иля Мечников. Ето и буквалният текст на това писмо:

„ Скъпи Приятелю,

Моят асистент Стамен Григоров, славянин от България, ме изненада с голямата си упоритост в научноизследователската си работа. Това е един рядък човек и, струва ми се, че на теб, именно на теб, той би могъл да бъде много полезен. След многобройни и последователни опити в моята лаборатория той успя да открие и изолира причинителя на българското кисело мляко. При това подквасата му бе донесена направо от България. Ти работиш, вдъхновяван от стремежа да намериш средство, с което да се продължи човешкият живот. След твоите забележителни „фагоцоти“, помисли за българското кисело мляко и за този „пръчковиден бацил“, който откри Григоров и който аз лично видях под микроскопа. Може би той ще ти бъде полезен.„

Мечников незабавно проявява интерес към откритието на Стамен Григоров, последователно пише няколко писма на проф. Масол и настоява за среща с откривателя. Кани българина в Пастьоровия институт в Париж, където да изнесе доклад пред научния състав.

Междувременно в авторитетно френско научно списание се появява публикация на Стамен Григоров, в която той дава пълни сведения за причинителя на българското кисело мляко – един млечнокисел бацил, който днес е доказано полезен за човешкото здраве.

За Д-р Стамен Григоров:

Д-р Стамен Григоров е роден в село Студен извор, Трънско, през 1878 година. Завършва гимназия в София. Следва „Естествени науки“ в Монпелие, а след това докторантура по медицина в Женевския университет. Там става асистент на професора по бактериология Леон Масол. Той оценява ерудицията на младия българин и го насочва в научните му занимания, осигурява му достъп до модерни лаборатории, в които да изследва киселото мляко, изпращано от съпругата му Даринка от България.

През 1905 г. д-р Стамен Григоров за пръв път описва млечнокиселия микроорганизъм, който предизвиква ферментацията, необходима за получаване на българско кисело мляко. Първоначално описва млечнокиселата пръчица като „Бацил А“. По-късно микроорганизмът е наречен „Лактобацилус булгарикус“, в чест на родината на неговия първооткривател. Днес официалното име на този микроорганизъм е „Lactobacillus delbureckii subsp. bulgaricus Grigoroff 1905“. Публикацията в престижното швейцарско медицинско списание „Ревю Медикал дьо ла Сюис Романд“  заслужено предизвиква интереса на целия световен научен елит. Д-р Стамен Григоров докладва своите резултати в Пастьоровия инстетут по микробиология в Париж. Ръководството на института възлага на руския учен Иля Мечников – бъдещ лауреат на Нобелова награда за физиология и медицина, да потвърди докладваните данни. Мечников потвърждава резултатите на д-р Григоров и въз основа на тях изгражда своята теория за стареенето.

На д-р Стамен Григоров са предложени редица престижни постове – професор в Женевския университет, директор на Пастьоровия институт в Сао Паоло и други. Той отказва и в края на 1905 г. се връща в България. Започва работа като околийски лекар и управител на болницата в Трън – днес тя носи неговото име. След завръщането си, започва изследвания за създаване на противотуберкулозна ваксина. Негова статия по темата излиза през 1906 г. в парижкото списание „Прес Медикал“.

През Балканската война заминава на фронта, където е военен лекар. В края на войната е демобилизиран и се завръща към предишната си работа в Трън. По време на Междусъюзническата война в битката на Калиманско поле е ранен брат му Христо. Въпреки усилията на Стамен брат му почива от раните си на 32 години. През Първата световна война д-р Григоров отново е военен лекар на фронта. В Петричко се бори с избухналата епидемия от холера. Награден е с орден За храброст“ и златен медал „Червен кръст“.

В периода 1922–1924 г. изпробва противотуберкулозната си ваксина в клиниката на проф. Парашкев Стоянов (Александровска болница, София). Работи в Търново, Горна Оряховица Провадия, Варна. След 1935 г. в Италия продължава изследванията си върху туберколозата. Завръща се в България през 1944 година, а работата му в Италия е продължена от сина му д-р Александър Григоров. Почива на 27 октомври 1945 г. в София.