Празникът на слънцето, билките и водата стана незабравим с гости и участници от региона и от Украйна
В деня на слънцестоенето 21 юни 2025г. Празникът на слънцето, билките и водата ни събра под сенчестите корони на дърветата в парка на Старозагорските бани. Точно пред банята представители на всички читалища от региона, илюстрираха участието си с месно производство или умения. Но за това ще ви разкажа малко по-късно…
Интересът ни сред гостите беше към групата на бесарабските ни сънародници, които представиха читалището с. Бановка, Украйна.
Спектакълът, който изнесоха любителите-творци ни разказа за живота в мирните години, за братството и приятелството, което са загубили в тези тежки за страната им години. Водачката на групата г-жа Жанна Пундева сърдечно благодари на Община Стара Загора и многократно изказа благодарност на г-н кмета Живко Тодоров, на зам. кмета г-н Радостин Танев, на отговорника от Общината за посрещането на делегацията Мариана Тенева и разбира се, на кмета на Старозагорските бани г-н Станчо Станев.
Сред благодарностите бяха сърдечните прегръдки за младите хора, организирали това събитие и устояли на предизвикателствата до успешното реализиране на посещението – двамата Александровци! Младежката организация, чиито водачи са двете момчета от години работи и подпомага нашите сънародници в Украйна. Последният път бяха събрани средства и закупени цървули за читалищния състав в с. Бановка и днес участниците в спектакъла бяха обути с тях, което предаваше завършен вид на фолклорния им костюм…В изработването бяхме ангажирани и ние от НЧ „Св. Климент Охридски 1858“, за да бъдат намерени майстори на цървули, да се проследи за качественото и своевременно изработване и предаване на самодейците.
Много говорим за войната в Украйна и много малко знаем за живота на хората там…В кратката среща, която имах днес видях едни лъчезарни хора, предимно момичета и жени, /мъжете не могат да напускат пределите на страната/, които се радваха на природната красота на Старозагорските бани и на свободата да се разхождат вечер късно, без притеснения и страх…
А на празника песни, музика, хора, глъч…Всяко читалище си беше направило щанд с билки, мед…Ах какъв чай пихме само…Не можаха да ни кажат рецептата, защото бяха сложили в него всичко, което растеше по поляните на Средна гора! Зонта клуб ни изненадаха с кешкек, а малко след тях ни почерпиха с най-вкусния постен гювеч в гърне. Не запомних кое беше читалището, но колегите ще се познаят – бяха единствени с гювеча. Специални поздрави за майстора на тази вкуснотия! За догодина да направят поне десет, защото мераклиите и ценителите с лъжицата сме много!
Гинка Михайлова
