Народни поверия за Видовден

Видовден е празник,който
в народната памет на българина е обект
на дълбоко преклонение
и страхопочитание.

Съществува поверие, че пророк Елисей и Вида са брат
и сестра, за това денят на свети Елисей (14 юни) и Видовден (15 юни) са обособени в общ празничен комплекс.

Заедно с техния помощник
и близък приятел,
свети Марко Градобия,
(за когото преданието твърди, че носи ледените зърна на градушката в кошницата си),
те образуват групата на т.нар. „светци-градушкари“.

Тъй като основните поминъци на българина са били земеделие и скотовъдство, градушката винаги се е възприемала като Божие наказание,като израз
на Божия гняв за извършените от хората грехове.

Системата от обредни практики, обслужващи Видовден и празника на свети пророк Елисей, са насочени към омилостивяване на светците и спечелване на благоразположението им с цел постигане на добро здраве, плодородие и благополучие.

Месят се обредни хлябове и заедно с ритуални варива се раздават между членовете на рода и сред съседите.

В обредността на празника е застъпено ритуално събиране на лековити билки рано сутрин ( „видова трева“ ), които помагали при лекуването на очни болести, а измиването с росата от билките предпазва от слепота.

В етимологичен аспект името Видовден произхожда от „виждам, виждане“ – смята се, че Вида вижда извършената несправедливост и винаги изпраща заслужено възмездие.

Изразът-„Ще дойде Видовден“
в основата си е носител на надеждите на народа ни за постигане на справедливи решения и за възстановяване на разрушената хармония в човешките взаимоотношения.

Според други поверия това е денят на Видьо, или Видо – езическо божество измежду 4-мата градушкари – Герман, Вартоломей, Лисе и Видо.
Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание.

Именно тук трябва да търсим и произхода на израза:
„Ще дойде Видовден“.

Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те.
Оттам е и предупреждението:
„Всяка коза за свой крак,
но като дойде Видовден,
ще видим!“

Ден, в който ще се направи равносметка и ще се потърси отговорност, разплата.
В по-друг смисъл: „Ще видите!“, „Ще видим!“

Днес празникът присъства по-скоро като вярване за неизбежното наказание за грешниците, но в някои райони продължават да го почитат.

Видовден е свързан и с култа към Слънцето.
На Видовден хората трябва да станат рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.

В Северозападна България, на Видовден младите момичета изнасяли дрехи от чеиза си и ги простирали по оградата, за да ги види слънцето, както и хората от селото.

Едно предание уверява, че денят е свързан със зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клонки.

Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали“ и гадания.

В навечерието на празника,
в селата около Видинско е прието момите да се мият с „видовенска“ вода, събирана от росата по растенията.

Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни,
а лицата им по-красиви.

Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

Много са традициите за Видовден, важното е да го посрещнем с чиста съвест
и открито сърце.

Имен празнуват:
Видьо,Вида,Виден,
Виделина,Виделина
– едно красиво ,но рядко срещано име днес

Споделено от:Николай Ников „Празниците на българите“