Слово за празника Свети Дух

На втория ден след Петдесетница ние по особен начин прославяме Светия Дух и това дава на Църквата възможност да се замисли за това: какво е Светият Дух и в какво се проявява Неговото действие по отношение на всеки човек, към цялата Църква, към цялата вселена, към целия космос.

„Бога никой никога не е видял” – така самото слово Божие говори за Бога (Йоан 1:18). Но ние имаме множество откровения – и във Ветхия, и в Новия Завет – за това, че именно Бог е създал света. Човек, бидейки ограничен в своите мисловни способности, използвайки за оценка на заобикалящия го свят тези мерила, които са обусловени от неговия собствен житейски опит, не може нито да оцени, нито да разбере в пълна степен Божието величие. И затова хората, размишлявайки за Бога, Го представят в някакъв човешки образ – в образ на старец, в образ на цар… Това е човешко разбиране за Бога и то не е противно на Бога, нали Бог Сам е определил пределите на нашите човешки възможности по отношение на това, което се отнася до познание на Неговото битие.

Но ако ние се вгледаме във величието на света, в безграничното звездно небе, в дивната красота и в непостижимата с ума сложност на битието, ние косвено ще разберем Божието величие и ще осъзнаем, че Бог е абсолютният Разум и абсолютната Сила – има отношение към всичко, което става в този свят, към всеки човек, към човешките съобществам, към цялото творение.

Бог е Един по същество и в Него няма никакво разделение. Но на Бога било угодно да яви Себе Си по отношение на света и човека по такъв начин, че да бъде разбран от хората и затова Той явил Себе Си и в образа на Сина Човечески. И на Бога било също угодно Неговото всемогъщество и пълнотата на Неговото битие да се отобразят във всеки човек, във всяка микроскопична прашинка от този тварен свят със силата на Неговата енергия, на Неговата благодат.

Ние вярваме в това, че Бог, явявайки се Един по същество, е Бог в прославяната Троица – Отец, Син и Светият Дух. Чрез Сина Божи и Син Човешки била явена неизказаната любов на Бога към човешкия род, защото Сам Бог в лицето на Своя Син е спасил света чрез Своите страдания, смърт и Възкресение. На Бога било угодно върху всяка прашинка, върху всяка микроскопична частица от този свят да се излива Неговата енергия на Творец, без която не може да съществува битието на този свят. И това съприкосновение на Бога до целия космос, до целия тварен свят се осъществява от Неговия Дух – от Светия Дух.

Духът действа, поддържайки битието на този свят. Даже най-забележителните учени, използвайки най-сложните прибори, не могат днес да отговорят на множеството въпроси, които съществуват по отношение на Вселената – има само въпросителни знаци. На никого още не е дадено да разбере защо съществува светът, защо той живее и се развива. Но Божественото откровение свидетелства, че Бог със Своята енергия, със Своята сила, със Своята благодат, със Своя Дух Свети поддържа битието на този свят. Така е било от най-първите мигове на творението, когато Духът Божи се носил над водите (Бит. 1:2) – това е образ на присъствието на Божествената енергия в зараждащата се материя, в зараждащия се физически свят.

Действието на Божествената благодат по отношение на целия свят, на цялото творение, на целия космос и на всеки човек може да се сравни със слънчевата светлина или с дъжда. Действително, слънчевата светлина пада върху всеки, но един човек може да се укрие от нея, разтваряйки чадър или отивайки на сянка, а друг открива своето лице на слънцето. Но независимо от това какво прави човек, слънчевата енергия е необходима за човешкия живот.

Ето така и Светият Дух. Той въздейства на целия тварен свят и без това въздействие не може да има живот. Под това въздействие на Светия Дух попада всеки човек – както казва словото Божие, дъждът се излива на праведни и на грешни (вж. Мат 5:45). Но някой се скрива от действието на Светия Дух, някой избягва на сянка, някой отваря над себе си чадър – чадъра на своите страсти, на своите грехове, създавайки непроходима преграда за действията на Божествената благодат; а някой въобще отива в бункер, скривайки се от тези Божествени лъчи, не признавайки даже самия факт на тяхното съществуване. И от всеки човек зависи, ще открие ли той лицето си и сърцето си и своя живот за Божествената енергия, или ще се крие и бяга от нея и даже ще се бори с нея.

В деня на Светата Петдесетница тази Божествена енергия, с действието на Светия Дух, по особен начин се изляла на светите апостоли. Те престанали да бъдат прости рибари, боящи се от властта, мятащи се в страх пред гонителите, и станали мъжествени свидетели за Христа, творящи чудеса, възкресяващи мъртви, изцеляващи болни, учещи цялата вселена и побеждаващи я. Това е особената благодат на Светия Дух, за която били отворени ума и сърцето на апостолите, влязла в тях, а чрез тях – на всички, които получили от тях ръоположение или се кръстили от тях. Така последователно, приемайки този особен дар на Божествената благодат, Църквата се разширявала и възраствала духом. Именно в Църквата по особен начин живее Божествената благодат на Светия Дух. В тайнствата кръщение и миропомазване ние се приобщаваме към тази благодат и всеки път, извършвайки спасителното тайнство на Тялото и Кръвта Господни, ние се приобщаваме със Светия Дух, Който прощава нашите грехове, изпепелява нашето несъвършенство, дава ни сили за възрастване.

Светият Дух изпълва Църквата. Чрез Тайнствата Той въвежда вярващите в живо съприкосновение с реалността на Възкръсналия Спасител, с всичко това, което Богочовекът е направил за човешкия род. В Тайнствата ние възпоменаваме силата на Светия Дух, всичко това, което Господ е направил за нас и това, което Той ще направи в деня на Страшния Съд; и чрез това възпоменание ние ставаме съучастници в Божествената тайна на спасението.

Никъде във вселената нищо подобно не става и не може да стане. Ето защо Църквата се изпълва с особена сила, така че портите адови няма да й надделеят (вж. Мат. 16:18). Ето защо Църквата – това е спасителен ковчег, нещо повече от Ноев ковчег. Защото тогава се спасили единици, а чрез този ковчег може да се спаси човешкият род; и всичко това става със силата на Божествената благодат, със силата на Светия Дух. Ето защо в църковния календар се отделя особен ден, за да можем да помислим за всичко това, да споделим един с друг мисли за тайната на спасението, да се приобщим със Светите Христови Тайни и да прославим Бога, Комуто се покланяме в Троица – Отца, Сина и Светия Дух, че поддържа и оживотворява живота на човешкия род и на цялата вселена. Духът, който спасява всеки от нас, подготвяйки ни за среща с Възкръсналия Спасител в края на историята и в деня на невечерното Негово Царство. Амин.