Павел Поппандов засади своя липа в Стара Загора и разказа за великите хора, белязали живота му

Големият актьор Павел Поппандов посади своя липова фиданка в Алеята на липите в Стара Загора, в която свои дръвчета вече имат други 11 носители на наградата „Златна липа“ за цялостен принос в киното. Той получи красивата статуетка по време на церемонията по откриване на кинофестивала снощи, а днес се срещна с журналисти и свои почитатели, за да отговори на техните въпроси и сподели най-важните моменти от житейския и творческия си път.

Павел Поппандов призна, че липата не е първото дърво, което е засаждал. През 1994 година поставя в саксия един орех и той пониква. Отива при Ванга, с която се познава и се е виждал няколко пъти, за да я попита къде да посади ореха. Тя му посочва мястото и той го прави.

„Миналата година отидохме на това място и заварихме ето това огромно, величествено дърво, което даваше много плод“, каза той и показа снимка на телефона си.

Павел Поппандов не влиза в киното просто така – преди да попадне във ВИТИЗ, работи всякакви професии, включително тракторист.

„Както се казва, за ВИТИЗ хванах последния влак, защото имаше ограничение за мъжете до 25 години, а за жените до 23. По-възрастен ли си – не може да кандидатстваш“, посочи Поппандов.

Попада в експериментален випуск, в който вземат определен брой кандидати от различните райони на страната с идеята след това да се върнат да играят там. За София има 4 бройки и той печели едната. Но след като завършва, неочаквано му казват, че е разпределен да играе в Кърджали. Поппандов категорично отказва. Това го оставя без работа и го застрашава да плати от джоба си цялото обучение във ВИТИЗ – около 4000 лева – много пари за онова време.

„По същия начин отказа разпределението си композиторът Стефан Димитров, след като завърши Консерваторията и си плати парите“, разказа Поппандов.

От сложната ситуация го спасява руският режисьор Николай Машченко, който по това време е в България за да снима телевизионния филм „Пътят към София“ по повод 100 години от Руско-турската освободителна война. С висша благословия разрешават на Поппандов да се снима във филма и неочаквано кинокариерата му тръгва по главозамайващ начин. През 80-те години успява да изиграе различни роли в 44 филма в рамките на 10 години.

Харесва го големият режисьор Георги Стоянов и го кани за една от централните роли в „Щурец в ухото“ – филм за безпътицата и за пътя през младите хора, който и днес звучи актуално, разказа водещата на срещата Людмила Дякова, главен редактор на списание „Кино“.

Работили веднъж с него, режисьорите започват да го искат във всеки следващ филм. Така Павел Поппандов се появява в почти всички филми на Георги Стоянов.

Не по-малко са ролите му във филмите на друг голям български режисьор – Людмил Кирков. „Оркестър без име“, „Равновесие“, „Матриархат“, „Кратко слънце“, „Петък вечер“ – Поппандов играме в почти всички негови филми.

Става любимец в детското кино – участва във „Маско да Гама от Село Рупча“ на Димитър Петров, „13-тата годеница на принца“ на Иванка Гръбчева, участва във всички 9 филма на Мариана Евстатиева, сред които „Горе на черешата“, „Търси се съпруг за мама“, „Тайната на дяволското оръжие“, „Мъже без мустаци“.

Павел Поппандов се прекланя пред големите личности, които са белязали живота му. Един от тях е професор Боян Дановски, в чийто клас завършва ВИТИЗ. „Моят професор произвеждаше учители – негови студенти са били едни от най-изявените български режисьори – Людмил Кирков, Рангел Вълчанов и Методи Андонов“. С тях Поппандов също има щастието да работи.

За снимките на „Пътят към София“ освобождават от театрални ангажименти него, Георги Георгиев Гец, Петър Слабаков и Константин Цанев, който е още студент в ВИТИЗ. „След този филм ме назначиха на щат в Киноцентъра. Когато почнахме „Лавина“, дойдоха Иван Иванов, Любо Чаталов, Катя Паскалева, Джоко Росич. Идеята беше по-експлоатираните от киното актьори да бъдат под ръка, защото разходите за транспорт от театрите до снимачните площадки бяха огромни“, спомни си Поппандов – „Беше парадоксално, но във филма „Капитан Петко Войвода“ хонорарът на Васил Михайлов беше по-малък, отколкото парите, които са използвани за транспортни разходи – да го вземат от театъра за снимки и обратно“.

Така късметът му проработил и се срещнал с най-изявените писатели, сценаристи, режисьори и актьори на България.

През 1979 година пътят му го сблъсква с големия Валери Петров. В Перник Крикор Азарян поставя радичковия „Опит за летене“ и Поппандов получава покана да участва.

„Азарян беше събрал перфектни актьори от пернишкия театър – Георги Русев, Теньо Юруков и много други. Срещнах се за първи път с Радичков. Той дойде на една репетиция. Явно не му хареса това, което става. Пернишкият театър нямаше техническите възможности на Народния театър, а Радичков искаше едни балони да летят и други подобни неща.

Когато мина премиерата, Йордан Радичков излезе на сцената с гръб към публиката и каза: „Уважаема публика, извинете, че излизам с гръб към вас, но искам първо да се поклоня на тези, които направиха спектакъла“. И се поклони на нас. Такива срещи остават незабравими – Йордан Радичков, Станислав Стратиев, Николай Хайтов, Валери Петров, Никола Русев…“, разказа Павел Поппандов.

Когато с Едуард Захариев снимат „Мъжки времена“, харизмата на Григор Вачков в ролята му на Митко Бомбата от сериала „На всеки километър“ вече владее България. „Едуард Захариев много обичаше да взема натурчици. Един от тях беше Тефик – местен помак от едно родопско село. Първият ден Тефик дойде на снимки, вторият го няма. Изпратиха кола да видим защо го няма. Оказа се, че баща му не го пуска, защото трябвало да ходи да работи в тухларната, за да му дадат бележка да си купи тухли за новострояща къща.

Качихме се в една кола с Григор Вачков, взехме Тефик и баща му и право във фабриката за тухли в Благоевград. Като видяха Митко Бомбата на живо, само дето не построиха къщата на мига. „Колко тухли трябват?“ – питат. Камиони – веднага, направили отстъпка, че на всичко отгоре този Тефик получава и хонорар от кинопродукцията. Все едно с вълшебна пръчка.

„На другия ден Тефик идва първи на снимачната площадка, обаче с него още трима души. Не ги огря, но такава популярност имаше Митко Бомбата“, разказа Павел Поппандов.

Познат е на широката публика като кинаджия, но е голям почитател и на театъра. Не случайно е сред основателите на Театър „Възраждане“, който поддържа и до днес.

С Велко Кънев го свързва топло приятелство още от първите години във ВИТИЗ. „С хора като него разбрах едно – не можеш да бъдеш добър актьор, ако не си добър човек“, подчерта Павел Поппандов. Големият актьор разказа и за ролите си на Трендафил Акациев, възникването на Клуб НЛО с Георги Мамалев и Велко Кънев и много други любопитни истории.

За живота му има написана книга „Значи съм живял“. „В нея има описани различни истории, но я направих не заради себе си, а заради хората, които си отидоха забравени във времето. Не съм привърженик на биографични книги, защото трябва да си дадеш сметка кой си, какво казваш, има ли смисъл?“, смята Поппандов.

В живота си е виждал и много тъжни истории. Веднъж се явил на кастинг за филм на някакъв неизвестен режисьор и с изненада разпознал на опашката големия български актьор и режисьор Иван Андонов. „Няма как, трябва да се яде“, обяснил му той. „Имах друг случай – с Иван Кондов – колос, гениален актьор, облечен в едно опърпано палто, гледам, пуши от най-евтините цигари „Шипка“. Мисля, че тези истории си струва да се разкажат, макар че едва ли ще се трогне някой“, каза Павел Поппандов.

Бунтар, чепат характер, нестандартен и откровен без задръжки. Такъв помнят колегите му Павел Поппандов. През 1995 година вървяла войната в съседна Югославия. Повикали го за кастинг за чуждестранен филм в киноцентъра „Бояна“. „Озъби се, намръщи се“, такива неща. Виждам сценария – ловци отиват на сафари в Босна по време на войната, но не могат да убият и един елен и се чудят как да се измъкнат от войната. Взех бележката с номера си за кастинга, скъсах я и казах на преводачката дословно да преведе – „Господине, ако сте дошли да ни търсите за елени за отстрелване, сбъркали сте страната“. И си тръгнах. Бяха слаби режисори, на които прекрасните български оператори буквално им вършеха работата“.

Павел Поппандов отговори на куп въпроси на журналисти и на много старозагорци, дошли специално да се срещнат с него. Негова почитателка призна, че е била влюбена в него и ниваги се е възхищавала от осанката му и българския дух, който носи.

Със снимки, прегръдки и с пожелания за нови вълнуващи роли старозагорци изпратиха Павел Поппандов.

Стоян Стратиев