Любимият актьор Павел Попандов засади в Алеята на славата 12-та липа

Традиция стана, специалните гости на Международния фестивал за ново европейско кино „Златната липа“ да получават плакета за цялостно творчество. Тази година избраникът беше любимият актьор Павел Попандов. На церемонията по връчване на отличието той заяви, че дръвчето, което има честта да посади на другия ден, посвещава на паметта на своя незабравим приятел и колега Георги Георгиев -Гец.

Оказа се, че много му идва отръки засаждането на фиданки. Съвършено сам, като опитен градинар, той постави липовото дърво в изкопаната от него дупка, натисна го добре, поля го обилно с вода и пожела да расте и порасте и да пребъде 300 години, колкото живее липата. Толкова години да го има и фестивалът „Златната липа“.

Придружен от аплодисменти на старозагорските киномани и почитатели на изкуството на Попандов, той откри и Звездата на славата, която носи неговото име.

Преди това във фоайето на операта се състоя разширена пресконференция, на която освен журналисти, присъстваха и много почитатели на знатния актьор.

В непринуден разговор г-н Попандов сподели, че има не малка трудова биография, преди да стане студент във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски. Въпреки забраната по онова време студентите да не участват в професионални театрални и кинопродукции, кариерата му в киното започва много скоро. Послучай 100 години от Руско-турската освободителна война 1877/1878. съветският режисьор Николай Машченко го кани да се снима във филма „Пътят към София“. Разбира се, щом това е желание на съветски другар, правилото се нарушава. Оказва се, че през 80-те години на ХХ век Павел Попандов се е снимал в 44 игрални филма, в т.ч. и много детски заглавия.

Той благодари на съдбата, че го е срещнала с най-добрите режисьори в българското кино Георги Стоянов, Людмил Кирков, Рангел Вълчанов, Боян Дановски, Хачо Бояджиев, Людмил Кирков, Методи Андонов, с най-добрите сценаристи и водещи артисти…

Сладкодумен разказвач, той сподели любопитни истории при създаването на филмите или театралните постановки.

През 1979 г. големият Крикор Азарян поставя в Пернишкия театър „Опит за летене“ от Йордан Радичков . На една репетиция присъства смият автор. От деликатното му поведение личи, че нещо не одобрява, не е така, както го е мислил, въпреки перфектните актьори от местния театър. На премиерата, на сцената се качва самият Радичков. Той се извинява на публиката, че ще й обърне гръб, но най-напред се покланя на артистите , думите:“Явно е, че връх Чомолунга може да се изкачи и от северната страна“.

На въпрос на Долап.бг какви са спомените му за „Трендафил Акациев“ и прословутия Клуб „НЛО“ маестрото разказа следното:

През 1991г. новата демократична власт, освобождава всички артисти от работа в Киноцентъра с изключение на Джоко Росич, и така той остава без работа. През това време с голям успех се играе пиесата „Трендафил Акациев“ от Недялко Йорданов с главно действащо лице Тодор Колев. Добре, ама той заминава за дълго в САЩ и представлението трябва да спре. Предлагат му да замести Тодор Колев. Прочита текста – пълен с абсурди, допада му и приема предложението. След това продължава в следващите издания на „Трендафил Акациев“.

През 1983 г. майсторът на новогодишните шоу програми по TV Хачо Бояджиев, предизвиква театралните актьори да се изявяват и като певци. По време на Европейското първенство по художествена гимнастика артистите са поканени за участие в концертната програма. В последния момент Хачо пита как да ги обявят и Велко Кънев, без много да се замисля кръщава клубът НЛО. Зрителите на по-средна възраст си спомнят чудесните комедийни изяви на Велко Кънев, Павел Попандов и Георги Мамалев, техните уж безобидни текстове и лесни за запомняне песни. Намесата на Станислав Стратиев обогатя репертоара им. Попандов рецитира стихотворения, припомни материалът „Да намерим министър председател“, разказа за Стоян, който кой знае защо в двора си отлял пилон, всяка сутрин вдигал ритуално Националното знаме, а вечер го свалял. Така месец време. Съселяните му се чудили защо го прави и какъв е келепирът му. И един ден, цялото село осъмнало с трибагреници, за да не би случайно да се минат.

Спомни си думите на любимия си учител Боян Дановски по отношение на забележителния Георги Калоянчев:“ Каквото и да прави Калата, трябва да е подплатено с житейска истина“. Това е причината миналата 2024 г. да излезе филмът с негово участие „Златно слънце“. „Приех ролята, защото в нея разпознах себе си“.

През 1994 г. , година преди ясновидката Баба Ванга да си отиде завинаги, актьорът се среща няколко пъти с нея. Вероятно са си допаднали взаимно, защото тя му подарява малко орехче в саксия. 30 години от тогава. Сега орехът е голямо дърво, което дава щедри плодове, но и напомня, че всичко което му е предсказала, се е сбъднало.

Още много прелюбопитни истории разказа Маестрото. Онова, за което времето не стигна, можете да прочетете в биографичната му книга „Значи съм живял“.

Съвсем на финала на незабравимата среща, две сравнително млади, интелигентни и красиви дами буквално му се обясниха публично в любов и благодарност, че го има.

Росица Ранчева