Актрисата Ели Скорчева предлага в София да има алея с дървета и паметни плочи на интелектуалците, които нямат свой гроб

Много от тях приживе са пожелали след смъртта им да бъдат кремирани, а прахът им – разпръснат на различни места

„Любим кинофестивал ми е „Златната липа“ в Стара Загора, защото тук носителите на голямата награда за цялостен принос в българското кино засаждат своя липа в Алеята на славата“, сподели голямата българска актриса Ели Скорчева, която тази година е председател на международното жури на кинофестивала. Миналата година тя бе отличена с наградата за цялостен принос към българското кино „Златната липа“ и засади свое дръвче в Алеята на славата. Днес това направи и актьорът Павел Поппандов, който получава същата награда.

Липите в алеята са вече 12.

„Когато сега дойдох в Стара Загора, първата ми работа беше да си видя липичката от миналата година. Тя расте, макар още да е много мъничка“, сподели още актрисата. Впечатлена от традицията със засаждането на липичките в Стара Загора, Ели Скорчева разкри за първи път една своя съкровена идея, родила се в нея след смъртта на съпруга й – актьорът от Сатиричния театър Стефан Стефанов, който си отиде от този свят на 8 май т.г. „По негово желание той бе кремиран, а прахът му – разпръснат на определено място. Интелектуалците като него са много, на практика тези хора нямат свой гроб или ниши с урни. А не бива да бъдат забравени. Ще бъде хубаво, ако в София бъде определено място, където да бъде създадена алея на тези достойни хора. За всеки да се посажда дърво и под него да се слага паметна плоча. Мисля, че това могат да правят и близките, ако бъде определен подходящ терен, а хората ще го припознаят като място за разходки и отдаване на почит към тези, които заслужават“.

За себе си тя не крие, че един ден също желае да бъде кремирана, а прахът й да бъде пръснат в някоя река. „По този начин ще се слея завинаги с водата, с облаците, с въздуха и природата и ще остана завинаги при тях“, така обясни желанието си любимката на поколения зрители от киното и театъра Ели Скорчева.

Ако тази идея бъде осъществена, свой гроб, макар и символичен, ще имат и хора като проф. Александър Фол, чийто прах след смъртта му бе разпръснат от скалите на тракийското светилище „Вратата на Богинята“ над казанлъшкото село Бузовград, или големият спортист, борецът Никола Динев, който пожела прахът му да бъде разпилян от местността Сините камъни над Сливен.

ВАНЬО СТОИЛОВ

вестник „24 часа“