Отбелязваме 140 години от рождението на Николай Лилиев

26.05.2025 Долап.бг

На 26 май се навършват 140 г. от рождението на Николай Лилиев (псевдоним на Николай Михайлов Попиванов) (26 май 1885 г. – Стара Загора – 6 октомври 1960 г.) – български поет символист, преводач и драматург.

Николай Лилиев (псевд. на Николай Михайлов Попиванов) е роден на 26.05.1885 г. в Стара Загора. Сирак от малък, учи в родния си град, а по късно в Свищов, където завършва Търговската гимназия (1903). Следва литература в Лозана (1905-1906), търговия в Париж (1909-1912).

Работи като учител в София, Пловдив и Свищов, а известно време е чиновник. По време на Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в различни ведомства и редакции.

В чужбина изготвя заедно с Никола Михов обстойна библиография за българския стопански живот. Драматург на Народния театър (1924-1928; 1934-1960). Преподавател по френски език във Висшето търговско училище във Варна (1932-1934). Участва в редакцията на „Известия на Института по литература“. Академик (1945).

Печата стихове за пръв път през 1905 г. в „Българан“. Сътрудничи на редица литературни и хумористични издания – „Демократически преглед“, „Оса“, „Съвременник“, „Наш живот“, „Звено“, „Везни“… Съредактор на сп. „Златорог“.

Лилиев е автор на статии за видни западноевропейски, руски и български поети, на очерци и портрети за изтъкнати творци на българската сцена, на студии и изследвания за съвременната българска драматургия, актьорското майсторство и сценичното слово. Превежда в стихове с голямо професионално майсторство художествени творби от световната класика – „Ернани” от Виктор Юго, „Сид” от Пиер Корней, „Сън в лятна нощ”, „Ромео и Жулиета” и „Крал Лир” от Уилям Шекспир, „Цар Феодор” от Алексей Толстой и др. През 1945 г. е избран за академик и за член на Научния съвет на Института за литература при БАН. След смъртта му през 1960 г. Николай Лилиев е признат за творец не само с национално, но и с международно значение.

Прекрасната му лирика се свързва с върха и залеза на българския символизъм. Като представителна фигура в българската поезия, той е автор на стихосбирките „Птици в нощта“ (1918), „Лунни петна“ (1922), „Стихотворения“ (1932). През 1934 г. пише последния си цикъл стихове „При морето“. С приноси в българската театрална култура и сценична реч, преводач и автор на изследвания, портрети и спомени за български и чужди писатели и театрали.

Защо ми вдъхна…