Следпразнични размисли за наградите, наградените и „Хвърчащите хора“

„Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.“

~ Антоан дьо Сент-Екзюпери

На церемонията по връчването на наградите „Стара Загора” и „Млада Загора“ на 21 май 2025 г. в Културен център „Загора” бе обявено, че тази година са постъпили рекорден брой номинации. Разбира се, че е важно КОЙ/КОИ получават наградата, но също толкова важно е от КОГО са номинациите, КОЙ предлага.

В днешно време всеки, който има някаква финансова възможност, издава книга/книги, прави изложби, пърформанси, инсталации и всякакви художества. Всеки, който е на заплата учител – преподава, образова, ограмотява. Става въпрос винаги за 1.финансови възможности , 2.заплата и трудов договор.

ТОВА, за което се номинира – са успехи, творчество и вдъхновение ИЗВЪН цитираните точка 1 и 2. ИЗВЪН границите на работния ден, на работното място. За поглед НАДАЛЕЧ, за труд ИЗВЪНРЕДНО и БЕЗ ЦЕНА /безценен/. За личен пример, който увлича, за работа и старание извън обичайните, за сърцатост.

За ниво НАД СРЕДНОТО!

За редакционния екип на сайта ни да номинира, да отличи хора с постижения над средното ниво е чест! То не е в регламента на професията „журналист” или по-точно е отдавна забравено от тази професия. Обикновено медиите пишат добри новини, понякога, но не много често и почти никога не правят предложения.

А награда без номинация как да стане?!

И тази година предложенията на Долап.бг се превърнаха в награди „Стара Загора”. И тази година. Имаме привилегията сами да решаваме кои са „нашите хора”. Искрено, лично и неподкупно.

В празничните дни на словото, на духа, на изкуството и творчеството ви пожелаваме да забелязвате и отличавате хората, които са над средното ниво, които правят бъдещето СЕГА. И да ги номинирате. Кога, къде и как – всичко си пише в Интернет и се търси чрез Гугъл.

Информационният океан е необятен.

НО! Все по-важно е смелото сърце и честните очи, с които гледаме света!

Номинирани от Долап.бг и получили наградите „Стара Загора” , „Млада Загора” и „Будител на годината”:

• Индивидуалната награда „Млада Загора“ за 2016 г. в направление „Култура и изкуство“ на Симон Марио Павлов – ученик в НУМСИ “Христина Морфова“, завоювал Абсолютна награда (100/100 точки) от XI Международен клавирен конкурс „Крайова – пиано”, гр. Крайова, Румъния и за отличията му в редица национални и международни конкурси, както и неговата активност в живота на училището и града

• Индивидуална награда „Стара Загора” за 2017г. в направление „Култура и изкуство“ за проф. д-р Марин Добрев – автор на идеята, организатор и изпълнител на уникалното Квадринале на балканската живопис „Митовете и легендите на моя народ“;

• Подкрепа на номинацията за 2021 г. на Второ СОУ „П.Р. Славеъков“, носител на Награда „Стара Загора” – колективна, в Раздел „Наука и образование”

• За високите постижения през последните години, за цялостното обновяване на репертоара, за добрия мениджмънт, за приноса в духовния живот на общността Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“ – носител на Колективната награда „Стара Загора“ в раздел „Култура и изкуство“ за 2019 г ;

• В същата 2019 г. Поощрителна награда – Грамота „Стара Загора” – за високи постижения в интерпретирането на значима социална тема – на целия екип на камерната опера „Лицето на лъва” от Елена Лангер, постановка на Държавна опера-Стара Загора;

• Индивидуална награда „Стара Загора“ за 2020г. на литературния историк и критик Иван Александров Матев, директор на Музей „Литературна Стара Загора“, за особено големите му заслуги за опазване в продължение на близо 30 години на фонда на институцията, пренасянето и аранжирането му в новооткритата база на ул. „Димитър Наумов“.

• Йоан Михайлов с наградата „Млада Загора” за 2020г. заради изключителните си успехи на наши и международни олимпиади по математика. Йоан бе номиниран за наградата от Любомир Любенов, преподавател по математика, координатор на азиатските състезания по математика в България и от Редколегията на сайта „Dolap.bg”;

• Индивидуална награда „Стара Загора“ през 2020 г. за доц. д-р Алексей Стоев, директор на филиала на Института за космически изследвания и технологии при БАН в Стара Загора и директор на Астрономическа обсерватория „Юрий Гагарин“, за издигане ролята и мястото на институциите, за всеотдайна научна работа с децата и младежите на Стара Загора.

• Индивидуална награда „Стара Загора за 2022 г. на поета Йордан Пеев, за неговите стихосбирки и романи, за активната му гражданска позиция.

• Индивидуална награда 2024г. за Динко Бойчинов Цвятков – директор на Средно училище „Иван Вазов“, за новаторство, висок професионализъм, инициативност и утвърждаване на училището като първенец в СТЕМ образованието на национално ниво.

– Соня Генова Хараланбева – начален учител в Шесто ОУ „Свети Никола“ създател и дългогодишен ръководител на театрална студия в училището, както и разгръщане на дарителски кампании – награда „Стара Загора“ за 2025г.

– Индивидуална награда „Стара Загора“ 2025 г. за Елена Азалова– актриса в Драматичен театър „Гео Милев“ Стара Загора,записала в творческата си биография стотици роли ; Върховна е ролята й в спектакъла „Масло от кипарис“. Г-жа Азалова получава предложение за наградата и от Детска градина 10 „Светлина“ за дългогодишната й работа с децата за тяхната творческа реализация.

Редколегията на сайта Долап.бг с готовност и радост ще отразява и подкрепя и занапред дейностите и постиженията на всички в областта на литературата, изкуствата, образованието и науката, на така наречените от Валери Петров „Хвърчащите хора“.

Долап.бг

                                                                                          ВалериПетров

                                                                                                                                           Хвърчащите хора

Те не идат от космоса,

те родени са тук,

но сърцата им просто са

по-кристални от звук

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?