На 23 май ежегодно се отбелязва Световният ден на костенурката
Отбелязваме Световния ден на костенурките – едни от най-старите животни на планетата, съществуващи още от ерата на динозаврите. Денят е иницииран от Американската организация за спасяване на костенурки /American Tortoise Rescue/, създадена през 1990 година за защита на всички видове костенурки. Денят се чества всяка година, за да стимулира хората да защитават костенурките и техните изчезващи местообитания по света.
Основатели на American Tortoise Rescue са Сюзън Телем и Маршал Томпсън. От 1990 година ATR е настанила около 4000 костенурки в домове за грижи. Световният ден е отбелязан за първи път през 2002 г. Той акцентира върху страданието и намаляващия брой на тези животни поради човешка намеса и опасности за околната среда. Училища, спасителни центрове и любители на природата се събират на този ден, за да научат повече за костенурките и да помогнат за спасяването им.
Костенурките са световно най-застрашената група гръбначни животни – около половината от 328-те съществуващи вида са застрашени от изчезване. Още преди 25-30 г. възникват организации, отдадени изключително на идеята за опазване на костенурките, а с тях и спасителни и консервационни центрове, занимаващи се с решаване на техните проблеми. Сега такива организации и центрове има в редица страни по света и Европа, като изключително голямо значение имат тези, работещи в страни, където костенурките все още се срещат в естествената им среда. България е една от тези страни. На нейната територия се срещат четири от общо пет вида костенурки, населяващи територията на Европа.
В България, през 2007 година природозащитникът Иво Иванчев учредява фондация „Геа Челониа”, изцяло посветена на опазването и изучаването на костенурките. Фондацията получава официално разрешение от Министерството на околната среда и водите да извършва полеви и научни изследвания на територията на нашата страна с цел опазване на двата вида сухоземни костенурки, а Центърът за костенурки е официално одобрен да функционира като спасителен център.
Всяка година Центърът дава помощ и втори шанс за пълноценен свободен живот на няколко стотин костенурки от двата вида; излюпват се и се освобождават над 200 костенурки; освобождават се в подходящи райони в природата над 250 излекувани костенурки; организират се разнообразни образователни и информационни дейности.
В България се срещат 4 от 5-те вида костенурки в Европа – 2 вида сухоземни костенурки-шипоопашата и шипобедрена/имената си дължат на шипчетата, разположени съответно на опашката и на задните крачета/, както и 2 вида водни костенурки-обикновена блатна и каспийска блатна.
Сухоземните костенурки прекарват зимата заровени в земята. Храната им е изцяло растителна-листа,плодове и цветове на различни растения. Водните костенурки имат по-богато меню-водна растителност,насекоми,ракообразни,мекотели,рибки. Зимата прекарват на дъното на водния басейн.
През топлия сезон женската снася в земята 2-8 кръгли яйца. Въпреки че са столетници, малко от тях достигат дори до полова зрялост. Според експертите едва 4 от 1000 бебета-костенурки стават на свой ред родители, а срещите между тях стават все по-редки заради тяхната силна уязвимост към бързо променящата се околна среда и най-вече заради човешкото вмешателство.
У нас костенурките са защитени от Закона за биологичното разнообразие и търговията с тях, прибирането им в дворове апартаменти, както и излагането им като атракция са забранени.