Ние сме паметта на този народ, не се опитвайте да ни купите на безценица!
Екипът на музей „Етър“ излезе на символичен протест в подкрепа на Декларацията на Независимата синдикална федерация „Култура“ към КНСБ във връзка със състоянието в културния сектор.
Специалисти от РЕМО „Етър“ заявиха, че работещите в музеите на България са пазители на историята, свидетели на културна идентичност, онези, които ден след ден, година след година, съхраняват духа на един народ, който не се отказва да бъде себе си.
От екипа на музей „Етър“ заявиха:
„Ние не търгуваме с артефакти. От нас може да получите знание за миналото, което не може да се купи, а трябва да бъде на почит.
И днес казваме ясно и високо, че с нас се отнасят като със забравени архиви от миналото, вместо като с живите сърца на културното настояще. Заплатите ни са обида – не само към нас, но и към труда, към науката, към българската култура. Месечното възнаграждение на един музеeн специалист често е по-ниско от цената на един съвременен мобилен телефон. А каква е стойността на една икона, оцеляла през векове? Има ли цена детето, което за първи път се докосва до българско културно-историческо наследство и си тръгва запленено от народа, към който принадлежи?
Това е нашата работа – видима и незаменима.
Години наред търпим подценяване. И въпреки всичко, ние не напускаме. Не защото нямаме избор – а защото имаме мисия.
Повече няма да мълчим.
Правителството дължи не само увеличение на заплатите ни, а дължи уважение към знанието, към културата, към бъдещето. Без нас, музеите ще останат сгради – студени, неми и празни. Без нас, културната памет ще бъде загубена сред прах и забрава.
Ние не искаме лукс.
Искаме достойнство.
Искаме да можем да се грижим за съкровищата на нацията, без да броим стотинки в края на месеца.
Искаме да покажем на децата си, че знанието е ценност – не наказание.
Ние протестираме не само за нас. Протестираме за културата, за историята, за България.
Защото когато паметта бъде пренебрегната, забравата става официална политика. А народ без памет – е народ на ръба на забравата.“
Тихомир Църов
връзки с обществеността