В Стара Загора освещават катедрала на салезианите

Първи католически храм ще бъде осветен от 11.00 часа на 24 май в Стара Загора. При полагането на основния камък името на храма беше наречено на „Дева Мария – помощница на християните”. Божият дом се издига в източната част на парк „Митрополит Методий Кусев и граничи с ромския квартал.

В него ще служат мисионери от салезианската конгрегация. Мисията в България беше открита през 1994 г. с насърчението на папа Йоан Павел II. Със съдействието на апостолическия нунций тогава екзарх Методи Стратиев беше избрана екзархия от източен обред. В България пристигнаха чешки салезиани и разкриха енории в Казанлък, Стара Загора и Ямбол. Дейността им е насочена към възпитание и религиозно образование. През изминалите години стотици деца преминаха през занималните и лагерите, които откри образователният център към католическото братство. За обществото на салезианите няма никакво значение от какви семейства са децата – католически, православни или атеисти. Те изпълняват волята на Дон Боско – да дават на обществото добри граждани и добри християни.

Кой е Дон Боско ?

Джовани Боско е роден в Беки, Италия, на 16 август 1812 г. в семейството на селяни. Той е на две години, когато баща му умира и оставя три сирачета. Майка му, Маргерита ги отглежда с блага строгост, постоянство и безгранична вяра.

„Мама ме научи на първите молитви, подготви ме за първата изповед”, разказва по-късно Дон Боско. От малък иска да стане свещеник. На девет години има сън, който оставя у него дълбок отпечатък за цял живот и който му разкрива неговата мисия: „ Бъди смирен, силен и твърд”, му казва една жена, великолепна като слънцето „ и това, което виждаш да се случва с тези вълчета, превръщащи се в агънца, ти ще го направиш за моите деца. Аз ще ти бъда учителка. Като дойде времето, всичко ще разбереш”. Като момче Джовани започва да прави фокуси, да организира детски представления, които редува с труд и молитва. Негов първи приятел става селският свещеник. На петнадесет години в училище създава „Веселото общество”, в което събира младежите с намерение чрез забава да ги приобщава към Църквата.

През 1835 г. постъпва в семинария, а през 1841 г. е ръкоположен за свещеник. На тържествения ден, майка му Маргерита му казва: „ Вече си свещеник и си по-близо до Иисус. Запомни, че започваш да служиш литургия, а това означава да страдаш”. Младият духовник започва да помага на момчета без родители, деца на улицата, както и на деца от много бедни семейства. Учи на любов към Евхаристията и Богородица. Открива първото сиропиталище в Торино, а негов помощник става майка му. Домът за момчета става известен като „мама Маргерита”. Дон Боско учи с тях, играе с тях, насърчава ги да пречат на греха с разум и вяра.  Развива възпитателният метод, който става известен като „превантивна система”.

За да финансира своята дейност той разчита на дарения и лотарии, които организира.

Така през 1859 г. ,с благословията на папа Пий IX, се създава нова Конгрегация, която има за цел спасението на младежите. Техен покровител става Дева Мария Помощница.

През 1875 г. първите мисионери, извън Италия, тръгват за Южна Америка.

Дон Боско, заедно със своите събратя и миряни –благодетели основава Обществото на салезианите. Създава Салезиански бюлетин, който се чете и до днес в много части на света.

Умира на 31 януари 1888 на 72 години. Последните му думи са: „ Кажете на моите момчета, че ги очаквам в Рая”.

На 2 юни 1929 г. е обявен за блажен и канонизиран  на 1 април 1934 г. от папа  Пий XI.

По случай стогодишнината от смъртта на дон Боско папа Йоан Павел II го обявява за „ отец и учител на младежите”.

Екип на Долап. Бг.