Изложба „Рисунка и малка пластика“ 2025 откриха в Стара Загора

На 13 -ти май беше открита изложбата „Рисунка и малка пластика“ в изложбена зала “Лубор Байер“. Това е 10- тото издание на изложбата, след като беше възстановена от доц. Злати Златев…Светло му небе и продължена в годините от д-р Милен Алагенски и екипът му.

В настоящата изложба присъстват 28 автора със 77 произведения.

Радостно е да се отбележи, че доайените на старозагорската гилдия на художниците присъстват в изложбата: Тодор Ковачев, Атанас Вънчев, Иван Димитров, Райчо Чакъров, Наско Настев , както и автори от последващото поколение: Таня Шивачева, Валентин Дончевски, Тошо Стефанов, Петър Петров, Анна Попова, Росица Попчева, Росен Кавръков, Иван Арабаджиев, Нено Бакалски и др.

Има и дебютиращи участници: Георги Касабов, Стефан Димитров, Петя Иванова и др., което е много обнадеждаващо!

Една „пролетна“ по излъчване експозиция, показва търсенията на артистите, но и задава въпроси…

Заповядайте до края на месец май да разгледате творбите на всички представени, а защо не и отнесете по нещо за своя дом.

Информация от Уикипедия за рисунката и малката пластика:

Рисунката е изображение направено върху плоска повърхност (хартия, картон, плат, стена и други) с помощта на рисувателен материал. Тя е първоосновата на графиката, живописта, скулптурата и приложни изкуства. Умението да се създаде рисунка е необходимо в модния и промишлен дизайн, както и на художниците сценографи, аниматори и създатели на компютърни игри. Поради тази причина изучаването ѝ е част от обучението на всеки художник.

Материалите и инструментите необходими за направата на рисунка са същите като при графиката, която произлиза от нея. Сред най-често използваните са молив, въглен, креда, сангин, туш и перо, бои и четки .

Обикновено художниците си служат с рисунката като помощно средство при създаване на своите картини, графики и скулптури. Тя е необходима при изясняване на идеята, която ще бъде вложена в произведението. Чрез нея трябва да се набележат някои основни проблеми и задачи при изпълнението му: композиция, улавяне движението на фигурите, пропорционирането им, набелязване на перспективата и светлосянката, запечатване на характерни особености. Понякога рисунката може да се превърне в самостоятелно произведение на изкуството. Сред всепризнатите майстори на рисунката са Леонардо да Винчи, Микеланджело, Дюрер, Рубенс и Рембранд. Пример за рисувач е българският художник Илия Бешков.

История

Създаването на рисунки е една от най-древните човешки дейности. Съхранени са пещерни рисунки датиращи от 20 000 г. пр.н.е. Те са правени върху стените с въглен и оцветени с бои приготвени от стрити на прах минерални  вещества. Сред най-прочутите са рисунките в пещерите Ласко – Франция, и Алтамира – Испания. Създаването на рисунки продължава през цялата история на човечеството. Съхранени са рисунки принадлежащи на най-различни епохи и произлизащи от различни региони. През Средновековието и Ренесанса, майсторите са притежавали албуми със свои рисунки, които са служили като образец за учениците им.

Рисуване

Рисуването е пресъздаване на реални или имагинерни образи, събития, впечатления, импресии и т.н. до обединяването им в една композиционна, колоритна и идейна цялост. Различава се от простия акт на боядисване по вложените емоции и идеи, като картината е израз на вътрешни усещания.

Самото рисуване се извършва чрез нанасянето на цветове, контури, щрихи и петна върху рисувателна повърхност като хартия, дърво, стъкло и т.н. Рисунката направена с врязване на щрихи в твърда повърхност се нарича графит.

Ако думата „рисуване“ се използва в артистичното си значение, то се отнася за процеса на рисуване, съчетан с чертане и композиция и други естетически похвати, с цел да се изрази представата на рисуващия.

МАЛКАТА ПЛАСТИКА

Малка пластика или малка скулптура е жанр в скулптурата, обединяващ малки по обем произведения, най-често изработени отметал, порцелан, теракота, стъкло, камък, и или дърво. Малките пластики могат да бъдат фигурки с битов, хуморестичен или сатиричен характер, портретни изображения, играчки, предмети с декоративна стойност. Малки пластики се изработват най-вече от професионални скулптори, но също и от занаятчии дърворезбари и грънчари.

Още в древността са изработвани малки пластики от глина, кост, камък, метал, с основно декоративно и ритуално предназначение ( идолна пластика). Сред основните теми на малката пластика от древността е плодородието и свързаните с него пищни женски образи и подчертани детеродните им органи. Към древните малките пластики се причисляват също амулетите, каменните икони и оброчни плочки.

Характерни за малката пластика са изяществото и лаконичността на формата и композицията, ролята на детайла и вида обработка на материала.

Жанрът на малката пластика в България се развива сравнително късно, едва след Освобождението. До 1960-те години, когато жанрът добива широко разпространение, са единици творците, които работят в този жанр: Иван Лазаров, Атанас Дудулов, Янко Павлов. Почти всички съвременни български скулптори са експериментирали в областта на малката пластика.