Паметна плоча на проф. Димитър Динев откриха в Тракийски университет

Живот, посветен на знанието: Тракийски университет увековечи проф. Димитър Динев

На 16 май 2025г., по повод 30-годишнината от създаването на Тракийски университет – Стара Загора, в двора на висшето учебно заведение тържествено бе открита паметна плоча на изтъкнатия български учен и преподавател проф. Димитър Динев. Събитието събра семейството и роднини на професора, негови приятели, колеги, преподаватели и студенти, които с респект и признателност си спомниха за приноса му към академичната общност и българската наука.

Плочата бе открита от ректора на университета проф. д-р Добри Ярков, който подчерта в словото си, че проф. Динев е оставил незаличима следа в развитието на старозагорския университет.

Проф. инж. Димитър Димов е едно от емблематичните имена в историята на Тракийски университет – Стара Загора и българското висше образование. Изтъкнат инженер, учен и преподавател, той е сред хората, дали ключов принос за утвърждаването и развитието на университета в годините след неговото създаване.

С богат професионален опит и задълбочена научна подготовка, проф. Димов се отличава с визионерски подход към инженерното образование и с активно участие в академичния живот. През годините той ръководи важни катедри и научни звена, допринася за изграждането на съвременна учебна база и формира поколения млади специалисти с високи професионални и морални качества.

Автор е на множество научни публикации, учебници и разработки, с които оставя траен отпечатък в инженерната наука и практика в България. Колегите му го помнят като вдъхновяващ преподавател, изключително взискателен към себе си и с неподправено уважение към студентите и колегията.

Проф. инж. Димитър Димов е оставил не само професионално наследство, но и дълбока човешка следа – символ на почтеност, интелект и преданост към знанието.

Като част от честванията, по време на събитието бе официално представена и книгата на проф. Димитър Динев, озаглавена „Началото“ – лично свидетелство и вълнуващ разказ за първите години на университета, научните търсения и човешките истории зад академичната мисия. Представянето предизвика голям интерес сред присъстващите.

Особено трогателно прозвуча словото на сина на професора – архитект Иван Динев, който с дълбоко чувство говори за своя баща като за вдъхновяваща личност, посветила живота си на знанието, на студентите и на България.

РЕЧ НА АРХ. ИВАН ДИНЕВ

„Уважаеми ръководители, преподаватели, студенти, журналисти, граждани на Стара Загора,

Уважаеми гости,

Стоя днес пред вас с голямо вълнение и също толкова дълбока признателност. Вълнение – защото сме тук, на представянето на една книга с изключително значение за историята на висшето образование в Стара Загора. Признателност – защото нейният автор беше не само участник в описаните събития, но и човекът, когото имах щастието да наричам „татко“ – проф. Димитър Динев.

Книгата носи името „Началото“ – и това не е просто заглавие. Това е обет към паметта, към труда и към бъдещето. Това е поглед назад с ясно съзнание, че стъпките на миналото са основата, върху която днес стъпват хиляди студенти, преподаватели и изследователи. И че без  „началото“ нямаше да има и настояще.

Проф. Димитър Динев не е просто свидетел, а пряк участник в създаването на Висшия институт по зоотехника и ветеринарна медицина – днешния Тракийски университет. Като главен инженер, преподавател, заместник-ректор и човек с визия, той описва в тази книга не просто как са се изграждали сгради, а как се е изграждала общност.

Книгата не е хронология. Тя е написана с лична болка, с усмивка и спомени. Всяка страница съдържа реални преживявания – трудности, победи, хора, разговори. Целта ѝ не е просто да съхрани историческите факти, а да отдаде почит на всички, които са оставили следа. Тя отдава заслужена почит на преподаватели, строители и ректори, които с воля и упоритост са положили основите на нещо, което днес изглежда като даденост.

Особено искам да спомена проф. д-р Иван Божков – не само ректор, но и един от моралните стълбове на този университет. Баща ми изразяваше към него не само дълбоко уважение, но и искрена обич. С признателност говореше и за проф. Светлин Танчев, с когото работиха рамо до рамо в сложни и преломни години. За проф. Рангел Караиванов, който беше двигател в ранните години на института. За проф. Цанко Яблански, един от създателите на самата идея за университет в Стара Загора. За проф. Иван Карабалиев, който направи първата копка. И за още много други – колеги, съмишленици, приятели, които са оставили ярка следа.

И днес делото продължава. Под ръководството на проф. Добри Ярков, университетът върви напред с визия и постоянство. С уважение към онова, което е било, и с мисъл за бъдещето. За баща ми това означаваше приемственост – не просто смяна на поколения, а предаване на дух.

Днешната церемония има и друг смисъл – дълбоко личен и символичен. До сцената на Академичния форум – сърцето на студентския живот – вече стои паметна плоча, посветена на проф. Динев. Това място не е избрано случайно. Там, където се провеждат тържества, церемонии и промоции, където се чува студентски смях, дават се клетви и се отпразнуват  постижения – точно там сега стои и неговото име. Мълчаливо, но вечно.

Историята на самия Форум също е част от неговия път. Той е вярвал, че университетът трябва да има свое лице и сърце – място за памет, за обединение, за събития. Дълго е настоявал за това, обсъждал го е, защитавал го е. И въпреки скептиците и трудностите, тази мечта се  превръща в реалност.

Днес Форумът го има. И днес, там, където мечтата му се сбъдна, стои неговото име. Това е най-смислената възможна кръговратност.

Позволете ми да завърша с нещо лично.

Баща ми беше човек на труда.

Неговият девиз беше: „Когато работата не върви, тя трябва да се работи, за да потръгне.“

Той беше справедлив. Беше истински. Беше емоционален. Не просто строеше – гореше в това, което правеше.

Работи до последния си ден. Създаде, съгради, възпита.

Тази книга беше неговото лично обяснение в любов – към Стара Загора, към университета, към хората. Работеше по нея с отдаденост, като по проект за вечност. Истината е, че не успя да я види официално отпечатана. Видя последната ѝ чернова. Прочете я. Усмихна се.

И вярвам, че това му даде покой.

Но над всичко, което постигна – най-голямата му гордост беше семейството. И аз съм горд, че неговият първороден внук носи не само името му, а и трите му имена – Димитър Иванов Динев.

От мое име и от името на цялото ни семейство –благодаря ви, че сте тук, за да споделите това „начало“ отново.

Нека никога не забравяме какво струва истинското съграждане – и колко красиво е то, когато е водено от сърце, разум и честност.“

Паметната плоча е дело на друг знаменит старозагорец проф. Валентин Старчев.

Откриването на паметната плоча и представянето на книгата са част от поредица инициативи, посветени на 30 години от създаването на Тракийски университет – период, през който институцията се утвърди като водещ център за образование, наука и иновации в България.

Събитието завърши с поднасяне на венци и цветя пред новооткритата паметна плоча.