71 години от кончината на Атанас Буров. Поклон!

ПОКЛОН!
На 15 май през 1954 година в затвора в град Пазарджик умира,една от най-легендарните личности
в новата българска история – банкерът Атанас Буров.
Роден е на 12 февруари 1875 г. в Горна Оряховица в заможно възрожденско семейство. Завършва политически и финансови науки в Сорбоната, завръща се в България и половин век е част от нейния държавен и стопански елит. Въпреки високото си обществено положение през 1912 г., когато избухва Балканската война, се записва доброволец и стига с българските войски до Чаталджа. През междувоенния период е министър в правителството на Андрей Ляпчев, което прави първите стъпки за омиротворяването на страната и излизането ѝ от международната изолация.
В смутните и несигурни дни в началото на септември 1944 г. като истински родолюбец Атанас Буров се включва в правителството на Константин Муравиев, което прави последния опит да осуети навлизането на Червената армия в България. За тази си дейност след 9 септември Буров е съден от Народния съд, по-късно е арестуван, въдворяван, изпратен е в лагер, а в края на живота си е осъден от комунистическата власт на 20 години затвор.
**********
АТАНАС БУРОВ
ЗА БЪЛГАРИТЕ:
– Хората се раждат неравни и по социално положение и по дарби и по всичко. Как ще бъдат равни?
Не могат да бъдат равни. Никога. Човек е създаден да се бори за хляба си, за място под слънцето, за жени, за пари, за обществено положение.
– Кой ще победи? По-умният, по-силният, по-храбрият, по-безочливият, по-грубият, по-нахалният.
– Хората не се променят, не се превъзпитават. Те само чистят мъничките, сухи клонки по стъблото на вековния дъб, а големите клони и дънера си остават същите.
– На българина всичко трябва да му се дава отмерено и никога да не му се плаща много високо. Защото,като забогатее, той се забравя.Удря го на грабеж, разгул, разврат, покер. Става злобен и завистлив. Губи човешки образ. За него няма нищо свято на този свят. Парите отприщват пороците му, слабостите и злобата му. – – -Българинът прощава за всичко, но не и на преуспяващите. Или на тези, които стоят над него. Българинът с пари се смята за много по-умен от този, който ги няма.
-Какво е трудолюбието? Глад, страх от утрешния ден, жажда за пари,това са пружините, това са моторите, които тласкат шайбата на трудолюбието. Не е вътрешната потребност. Казват, че българският народ бил трудолюбив. Народ, който има по календар 169 черковни и официални празници не е трудолюбив. Черквата в България, колкото и добро да е направила, разврати този хубав наш народ, направи го хайлазин.
-Народът е с всеки, който държи калъча. Народът е стадо. Той слуша само гласа на пастира, който държи сопата и който храни кучетата. Това е народът.Народът се лута, чака някой да го поведе
и да му каже „свободен си”. Световната практика е такава, няма управия без сопа, въже
и остен.
-Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка, а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест, който е ухапан веднаж от нея, умира цял живот,като бесен. И е бесен за власт,срам и позор, но е така.
-Политиката има свои закони. Тя не търпи интелигентните на трона си. Тя иска полуинтелигентни. Полудипломати, полуполитици.
-Хората, които трябва да осъществяват хубавата идея, се покваряват само за половин година. И най-хубавата идея може да се провали, когато няма кой да носи знамето. Знаменосец става не човекът, който крои дълбоки планове и мънка, когато говори, а който решава бързо, смело и говори сладко.
-Аз,като не съм добре, целият свят да е добре,това не ме радва. Аз ще се радвам, ако целият свят е зле,като мене. Това е човекът, това е същността му.
-Българският интелигент е готов да се примири с всяка власт, стига той да е добре. На него да е добре. Той да остане жив. Него не го болеше за нацията, за народа. Него не го интересува, как ще се развиват нещата занапред, важното бе той да оцелее. Той да е добре.
Угодничеството, нагаждачеството са,като че ли най-ярките национални черти на българската интелигенция.
Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество-винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава…“
споделено от интернет