Какви са качествата на елита – любопитно

Различията между световния елит и властимащите

Елитите винаги са били обект на внимание и изучаване; от техните качества зависят съдбата на народите и държавите; те са в основата на процъфтяването и упадъка, те са отговорни за благоденствието и кризите.

Елитът са онези, които са станали най-добри в някоя сфера в живота, и от тази гледна точка светът се дели на елити и профани.

Елитите се делят на много видове: административни, политически, спортни, военни, търговски, инженерни, научни, творчески, селскостопански, властници, контраелити, педагогически, медицински, национални, религиозни.

Съществува и криминален елит, т.нар. антиелит.

Естествено възниква логичният интерес към качествата, които отличават елита от властимащите.

Веднага трябва да кажем, че моралността или аморалността в критериите за елитност трябва да бъдат извадени, защото моралът е относителен за всяка класа. Има общи критерии – самопожертване, издръжливост, преданост към своите, ненавист към чужди и към предателството.

Например, онова, което е доблестно в разузнавателната общност – умението да лъжеш, да се притваряш, да крадеш, да жертваш другите, да прилагаш физическо и психологическо насилие и дори да убиваш, в другите слоеве в обществото се смята за порок.

В разузнаването целта оправдава средствата, а в обществото – не.

Затова моралността не може да бъде критерий за елитност.

Към елита може да принадлежат отшелникът, писателят, самотният учен, защото те владеят умовете, без да притежават атрибутите на властта.

Елитността е списък от качества, които властимащите не притежават

Какви качества трябва да притежават властимащите

1. Развит интелект

2. Професионализъм в работата си

3. Предприемчивост, инициативност

4. Способност за управление

5. Задълбочено вникване в същността на управлението

6. Усърдие в работата

7. Влизане в група с общ език и взаимопомощ

8. Изповядване на собствена вяра

9. Да не допускат близо никого до себе си.

Ако едно от тези качества липсва, влизането във властта е невъзможно.

В страните, където има аристокрация или дворянство, елитът се възпитава в сложен, непримитивен строй; те имат изострено чувство за свобода и собствено достойнство.

В различните култури аристократичните и дворянските принципи за елитност са стандартни.

Кои са качествата на личността, която принадлежи към световния елит

1. Безупречни маниери, превърнати в догма.

2. Култура за потискане на емоционалността – сдържаността е главната отличителна черта на висшите класи; за тях изразяването на емоции е проява на слабост и уязвимост.

3. Разбиране за важността на ритуалите. Системата от ритуали като език на символите.

4. Културна хегемония чрез меко внедряване на собствените ценности в масите.

5. Двусмисленост във всичко, която произтича от умението още в детството да се изтръгва емоционалната несдържаност; възпитаване на навици на лицемерие и умението никога елитната личност да не говори, онова което мисли, да изплита мрежа от много смисли, като се старае да крие същността на изреченото. Дворяните и аристократите не се учат специално на дипломация; тя сесформира в процеса на израстването им.

6. Спокойствие. Умението да се запазва ясният ум, дори когато всички други са го загубили.

7. Психологическа устойчивост. Личността от висшите класи вярва в себе си.

8. Емпатия. Умението на елитната личност да разбира другия, дори когато той не й харесва.

9. Търпение. Умение да чака и да не страда в очакване.

10. Трезвост. Умението на личността от висшите класи да приема клеветата, без самата тя да клевети.

11. Умерена скромност. Елитната личност не бива да изглежда твърде добре и да не говори твърде мъдро, да не се самоиздига и да не изисква уважение към себе си, да не смята, че нейната праведност е превъзходство над другите.

12. Да не се вкопчва в успеха и благополучието. Да мечтае, но да не се превръща в роб на мечтата.

13. Елитната личност трябва да умее да мисли, но да осъзнава, че умението да вижда същността не е главната й сила. Мисълта сама по себе си не е самоцел за нея. По-важен е навикът, умението да използва знанието.

14. Еднакво спокойно да среща триумфа и пълния провал. Да се отнася с ирония към тези явления.

15. Спокойно да гледа на това, как се срива животът. Когато загуби всичко, да събере „инструментите“ и смело да започне всичко отначало, оставяйки загубите зад гърба си.

16. Да умее да говори с тълпата, без да се цапа с лъжа и без да губи душевната си чистота.

17. Да умее да се вземе в ръце, дори когато всичко е загубено и няма светлина в тунела.

18. Елитната личност трябва да умее да общува с висшите светове, запазвайки душевната си простота и навици.

19. Да не си създава кумири.

20. Да има религиозното убеждение в своето превъзходство.

21. Екстремалната бдителност и наблюдателност за елитната личност е стратегия за индивидуална самозащита.

22. Позицията й да бъде неуязвима; да има два живота едновременно и никой да не може да разбере кой е истинският. Идеалният джентълмен е идеалният шпионин.

23. Елитната личност не говори силно или с треперещ глас, не плаче и не се вдетинява.

24. Никога не трябва да бъде настойчива, което я прави уязвима.

25. Да не показва ентусиазъм за нещо; това ще превърне личността в отворена за критика.

26. Елитната личност държи на осанката си. Маниерите й включват вежливост и тънък вкус като чувство за хармония и мярка. Това е основа във възпитанието на елита, неговото различие от простолюдието. Възпитаване на характера означава възпитаване на маниери и перфектен външен вид.

27. Джентълменът никога не мами и държи на думата си. Да измами, означава да изцапа репутацията си.

28. Обредът посвещение е преминаване през ритуала като знак за подчинение в групата. Йерархията в групата се изгражда чрез много символи и привилегии, които остават за цял живот.

29. Разбиране на дисциплината като средство за възпитаване на лична сила.

30. Речта на елитната личност се различава от езика на простосмъртния. Тя е бавна, кадифена, използва непознати думи; речта на елита е социален филтър; важното е хората от твоя кръг да те разберат.

31. Потискане на индивидуалната идентичност в полза на групата. Групова сплотеност.

32. Елитната личност умее да концентрира дълго време вниманието си на нужния обект, за разлика от простолюдието.

33. Елитната личност е патриот, притежава лидерски дух и лидерски качества, говори правилно и се облича правилно.

34. На империите са им нужни уверени в себе си функционери, на които могат да се опрат.

Ето това са качествата на онези, които принадлежат към световния елит; днешните „елити“ в държавите от бившия соцлагер не принадлежат към световния елит. „Елитът“ в една бивша соцдържава може да бъде технократ, функционер, може внезапно да забогатее, но той не е елит.

За истинския елит е нужна среда, селекция и време. Световният елит означава променено съзнание и дух.

Англосаксонската и китайската цивилизация успяха да отгледат свои елити, а властимащите, които копират чужди модели на поведение, но без база на своята почва, нямат успех и не са елит.

В Русия, България и други бивши соцстрани властимащите заемат мястото на елити, опитват се да изпълняват функцията на елит, играят неговата роля, но по същество нямат нищо общо със световния елит.

Елитът загнива веднъж на 200-250 години, а властимащите – веднъж на 30-50 години.

Революциите сменят властимащите, но не формират елити.

Революцията е плод на кризата на елита.

А елитът е плод на многовековна селекция; тя създава висшия смисъл и задава стандартите.

Когато местният „елит“ копира чужди обичаи, това е главният признак, че той не е елит.

Истинският елит започва от осъзнаването на Мисията, която излиза извън рамките на неговия живот и не му позволява да се отклонява от жребия, който му се е паднал. Затова са много ярки разликите между социалистическия елит от началото на комунистическия проект през 60-те години и неговия залез през 80-те години и световния елит.

Елитът не може да оглавява процеси на разпад или регрес. Затова днешните елити в бившите социалистически държави не са жизнеспособен елит. Компрадорските властимащи, които служат на чужди интереси, ограбват народите си, пропити са от корупция и престъпления, мислят само за своите банкови сметки и разпродават националното богатство, не са елит.

Крамола ру