Нощ на чудесата на 5 срещу 6 май. Магичната вода на Дамбалъ лекува куп болести

* Името на масива идва от турската дума „дамла“, което означава капка

* Неми деца проговарят, куци хора прохождат, безплодни жени зачеват, нелечими болести изчезват

Всяка година хора от четирите краища на света прииждат за чудото, което се случва в Родопите. Неми деца проговарят. Куци хора прохождат. Безплодни жени зачеват. Нелечими уж болести изчезват, сякаш не ги е имало. Това не са легенди, а свръхестествени явления, които се случват в нощта срещу Гергьовден в магичната планина.

В нощта на 5 срещу 6 май стотици хора идват на връх Дамбалъ, близо до село Летовник – на 3 км от Момчилград и на 15 км от Кърджали, за да търсят изцеление. В тази живописна местност сред широколистна гора се стича обилно вода.

В подножието й е изградена чешма с няколко чучура, има и малък басейн. От този скален венец се разкрива невероятна гледка. В района се забелязват много древни изсичания в скалите, а по дерето, образувано от стичащата се вода, в местността Скална глава има множество трапецовидни ниши. Името на масива идва от турската дума „дамла“, което означава капка.

Вярва се, че когато християните празнуват Гергьовден, а мюсюлманите отбелязват пролетния празник Хъдърлез, водата извираща от скалите в района, добива лечебна сила и помага за различни болести, сред които и заекване, парези и екземи.

Малко след полунощ на 6 май вятър раздвижва дърветата и гората започва да шуми. „Хадърлез дойде“, казват хората и започват да хвърлят голи децата в изворите с ледена вода. Нощта се изпълва с детски писъци, а хората се радват, защото много от болните оздравяват.

Науката има обяснение на това. Изживеният шок помага да се преодолеят много сугестивни заболявания. Този метод отдавна се използва в психиатрията. Но хората вярват, че чудото е дошло от светеца и лековитата вода.

Дрехите се връзват по клоните на дърветата, а в коритото на чешмата се пускат монети като дар за извора. В полунощ се измиват последователно очите, ушите, главата, гърдите, ръцете и краката. Ритуалното миене се извършва три пъти последователно, като се произнася следната фраза – „Нека болката тук да остане, нека има здраве за мен и всички мои близки хора“.

Местните разказват редица легенди за появата на чудотворното място. Една от тях гласи, че веднъж светци се събрали на Дамбалъ, седнали на каменна трапеза, нахранили се, а нямало откъде да пият вода. Тогава един от тях – Яран баба, ударил с юмрук скалата и от нея бликнала вода. Била толкова много, че той се уплашил да не удави близкото село, грабнал вълна и запушил извора. „Като не тече, поне да капе“, казал светецът. Оттогава е и името на върха – Дамбалъ (капка).

Според друга легенда Хадър баба и Яран баба обикаляли цяла година света и правели добрини. На Гергьовден се събирали на върха и сядали да си починат. Тогава водата ставала лековита. Славата ? отдавна е преминала държавните граници.

На Гергьовден идват хора чак от турските градове Измир, Бурса и Истанбул само, за да налеят от целебната вода и да я занесат на своите близки.

Мястото се почита и от мюсюлманите в Северна Гърция.

Мистичният връх е част от кратера на огромен вулкан, изригнал преди четири милиона години. От скалите му и сега блика вода – нещо необичайно рядко и затова мястото е обожествено.

На Дамбалъ не са правени разкопки, но при теренни проучвания археолозите са открили руините на тракийско светилище и голям християнски обект – църква или манастир.

Дамбалъ е култов връх за местните мюсюлмани – алиани. За свойствата и бликването на водата се разказват различни предания. Според едно от тях изворът е творение на алианските светци Кърклар (Четиридесетте), които са невидими за грешните и видими за чистите праведници. Това са духовни водачи, дошли по тези земи от Хорасан (Иран), които притежават божествена сила и правят само добрини.

Близо до извора е гробницата на Яран баба, която се поддържа и почита и до днес от алианите, живеещи в района.

Мюсюлманският празник е известен като Хъдърлез (хъдър – зелен, лез – от Илияз), това е денят на двата мюсюлмански светци Хъдър и Иляз, които се движат в противоположни посоки, за да помагат на хората. В местността има два водоизточника – изградена е чешма в по-късните години, от самата скала също тече вода. Легендата гласи, че двамата се срещат само веднъж в годината и това е точно в нощта между пети и шести май.

В много отношения обредите на Хадърлез не се различават от тези при християните на Герьовден. На този празник мюсюлманите също почитат целебни извори – известно е например голямото ритуално къпане на болни и страдащи от физически недъг в извора на местността Дамбалъ (Момчилградско) в полунощ срещу Хадърлез, като се вярва, че в този момент водата става особено лековита, защото над нея прелетява Хазър. Призори на празника деца и младежи се търкалят в росната трева за здраве.

За разлика от християнската традиция, при мюсюлманите коленето на курбан за Хъдърлез не е масов обичай, макар че се среща. В някои села той е задължителен и то до такава степен, че семейства, които не отглеждат овце, си купуват агне за курбан. Българите-мюсюлмани в Родопите вярват, че закланото на Хъдърлез животно е „за здравето и берекета на стоката“, т.е. за отглежданите от семейството животни – овце, крави, кози. Казват, че жертвата се прави  „Господ да пази стадото, да върви работата напред, да наспори мляко и сирене“. От кръвта на курбана слагат точки върху челата на децата „за здраве“.

 

В някои села този курбан се яде вкъщи, като се канят роднини и близки и за разлика от празника Курбан-байрам, месо не се раздава извън дома. Срещан е и обичаят да се излиза „на зелено“ край селото където хората се събират за да „въртят агнета на шиш“ –  т.е. да пекат чеверме.

Ромите припознават Свети Георги като техен светец, защото на всяка икона той е изографисан с боси крака. Признателни са на светията, защото вярват, че заедно с Банго Васил, той ги е спасил от изчезване.

Празникът Едерлези трае три дни, като според традицията във всяка къща се коли агне, а от него се раздава и на съседите. На трапезата се слага баница и се пали свещ. Връзват се люлки, на които децата и момите се люлеят. Гадае се и за бъдещето.

„Празникът на пролетта: Хъдърлез“ бе вписана в Списъка на нематериалното културно наследство на човечеството през 2017, като мултинационално съвместно културно богатсво на Турция и Северна Македония, на  12-та сесия на Междуправителствения комитет за опазване на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО, която се проведе на о. Джеджу в Южна Корея.

Снимките са публикувани в 23 часа на 5 май 2024 г. от Мохамед Расим във Фейсбук Групата на Кърджали и областта