На 5 май 1840 г. е роден Екзарх Йосиф

Екзарх Йосиф с име Лазар (Лальо) Йовчев е роден на 5 май 1840 г. в будното подбалканско градче Калофер.

Любознателен и трудолюбив ученик, а след това и помощник на даскал Ботьо Петков в Калофер. С помощта на живеещи в Цариград калоферци се учи във Великата народна школа на Фенер в Цариград, след това във Френския Колеж. Пак с подкрепата на Калоферската община, вече 24-годишен постъпва през 1864 г. в Литературния факултет на Сорбоната в Париж, а три години по-късно се прехвърля в Юридическия факултет, който завършва с научните степени „бакалавър“ и „лисансие“.

Заставайки начело на българската църква, Екзарх Йосиф е принуден като духовен водач на българите да бъде посредник между държавната власт и християнското население в рамките на политическите и националните съперничества в многонационалната империя. На 37-годишния екзарх тогава е съдено да води България, възкръснала за свободен живот. В условията на действащия Берлински договор той е повече дипломат и политик, отколкото православен архиерей. Неуморно се бори да поддържа българския дух на политически разпокъсания екзархийски диоцез, да брани църковно-националните интереси и права на българите от Македония, Беломорска и Одринска Тракия, останали под чужда власт.

Екзарх Йосиф умира в 1915 година. Погребан е до църквата „Света Неделя“ в София.

Паметник в Ловеч. Разположен е на едноименния градски площад в град Ловеч. Скулптурната творба е дело на Сейфетин Шекеров-Сефо. Бронзовата фигура Екзарх Йосиф I да е с височина повече от 4 метра заедно с постамента, който е с формата на кръст.

Йосиф е ръкоположен за Ловчански митрополит през 1876г. Само година по-късно, на 24 април 1877г, той е провъзгласен за екзарх. През 1902 година е обявен за почетен гражданин на Ловеч.