Вяра МИХАЙЛОВА – прекрасен пример за учителите за отдаденост на педагогическите знания

На 29 април 2025 г. НЧ „Св. Климент Охридски 1858“ и Клубът на учителите ветерани към него организираха творческа вечер, посветена на 90-годишнината на Вяра Михайлова. Със словото си доц. д-р Бонка Василева разкри високите професионални и личностни качества на юбилярката. Предлагаме словото без редакторска намеса.

Уважаеми приятели, колеги и гости!

Скъпа Вяра!

Тук ни е събрал твоят юбилей. Това е празник, но и ден за равносметка, изпълнен с много чувства и съкровени спомени, с размисли за житейски върхове и падини, с плахи или смели надежди, с кураж пред Негово Величество Времето! Времето, с което се надпреварваме чрез съдържанието на отредения ни живот.

Това ме подтиква да тръгна от началото.

Вяра Михайлова – Кръстева! Родена в старопланинското селце Стръмци, близо до Трявна, за което с топлота тя разказва в една от своите последни публикации. Израснала е в трудолюбиво и уважавано семейство. Завършва прогимназия в съседното село Фъревци, девети клас в Трявна, а през 1953 година – педагогическото училище „Димитър Благоев“ – Стара Загора. Оказва се, че в една учебна година сме били съученички, без да предполагаме, както често се случва, че ни очакват дълги години съвместен професионален живот.

Добре е да споделя какво бе за нас старозагорското педагогическо училище /тук има и други негови възпитаници, дано да съм точна/. След края на световната война и в прехода към ново общество, времето се отличаваше със съзидателен дух, а младостта ни – с патос, романтика и завидна отговорност. Не е случаен фактът, че почти всички започвахме трудовия си живот главно в родопски училища. Подготовката и мотивацията придобихме от прекрасния учителски колектив с директор Деньо Денев, който по-късно стана зам. директор на новосъздадения Институт за усъвършенстване на учители ( ИУУ,) а петима наши учители станаха първите преподаватели в него. /Един дребен факт: Като ученици поздравявахме всеки учител, дори ако не ни преподава./

През 1959 година Вяра завършва българска филология в СУ „Климент Охридски“ и след това свързва планинските пътеки от Стръмци и Фъревци с широките друми на родината. Работи като гимназиална учителка в различни градове.

Вече работех в ИУУ, когато изтъкнатият педагог Йордан Ананиев, наш учител в Педагогическия университет (ПУ), а тогава ръководител на катедрата по начално образование, сподели, че предстои да се назначи филолог при нас и той издирва една своя ученичка – Вяра. Каза: „Много е важно, че е работила като начална учителка, при това умее да пее и декламира. Ще поеме и изразителното четене.“ Малко по- късно Вяра се яви на конкурс в ЦИУУРК, запомнен с възторжените ръкопляскания на учителите, пред които е изнесла лекция. Тук е мястото да отбележим нейното най-голямо дарование – словото ѝ, умно и увличащо. Тя съзнаваше неговата сила и го поставяше в услуга на професионалната си дейност.

Постъпила в катедрата, Вяра приема, утвърждава и следва характерните особености на квалификационната дейност, а именно: стремеж към висок професионализъм; активна връзка с практиката; методически реализъм, но и творчество; съобразяване с потребностите на учителите от различните географски райони. След като по-късно при нас постъпи на работа и друг филолог – Петър Петров, вече покойник, тя изцяло отдаде своите знания, опит и творчество в една област – обучението по български език в началните класове.

Спомняме си за перманентните реформи в средното образование, които започваха в началния курс и затихваха в по-горните класове. Не ги омаловажавам, защото те се предизвикваха от обществени потребности и от тенденциите да се търсят нови, по-добри модели на обучение и възпитание. Вяра бързо навлизаше в процеса за усъвършенстване на езиковото обучение, откриваше несъответствия между теорията и практиката, намираше сполучливи методически решения. Много скоро придоби авторитет и сред колегите от другите два сродни института в София и Варна, окръжните отдели „Народна просвета“, НИИО – София, МНП.

Но да бъда по-конкретна. Какъв е нейният профил като специалист в поверената ѝ област?

На първо място ще отбележа удивителното ѝ умение да работи търпеливо и всеотдайно с отделни или група учители. Когато това беше подготовка на уроци, най-вече с базовите ни учители, идеите за него, една от друга по-уместни, показваха майсторството ѝ да подхожда оригинално, но в съответствие с възрастовите възможности на учениците; да преодолява стереотипи или склонността към показност в откритите уроци. Нейните „консултации на уроци“, понякога доста продължителни, се превръщаха в „миникурсове“, в творческа лаборатория, където и преподавател, и учител израстваха. Самата тя често изнасяше показни уроци с децата, нещо, което малко преподаватели правеха. Уменията ѝ да събира във всеки урок многобройните психолого – дидактически изисквания, включително и тези, които учебниците съдържат, се оказаха много полезни по-късно при работата ѝ със студентите – стажанти от Пловдивския университет.

На второ място е опитно-изследователската и авторска дейност на Вяра по следните тематични направления: а/ овладяване основите на българския правопис; б/овладяване на български език от деца от турския и ромски етноси; в/ комуникативно-речевия подход в обучението по български език; г/ развитието на речта в началните класове; д/ ограмотяването в първи клас. Какъв е резултатът? Повече от 65 публикации – книги, статии в сборници и списания, доклади в научни сесии, семинари, конференции, включително и международни. За участието ѝ в една от тях Тодорка Владимирова, известен езиковед и автор, пише: „Този труд е качествено нов скок в развитието на методическата теория и практика у нас…“. Ще добавя още: множество рецензии на учебници, учебни тетрадки, методически ръководства. Високият ѝ авторитет на специалист в обучението по български език беше оценен от Министерство на народната просвета (МНП) и често бе привличана при изработването на учебната документация. Тя получи рядката възможност да сподели своите търсения и опит в предаване на БНТ.

Завидна равносметка!

Творчество, предизвикано и вдъхновено от практиката, теоретически обосновано и върнато на практиката с цел да я извиси. Някои от основните ѝ публикациите са в съавторство с други специалисти, като Екатерина Котова от НИИО /“Говориш ли правилно? Пишеш ли правилно?“, 1986/; Рахми Абазов /“Практическо ръководство за овладяване на български език от децата на български турци“, 1976 ; Мария Пейчева, преподавателка по роден език в детските градини /“Първолаче юначе“, 1995, в три части.“ /, Пенка Гарушева преподавателка по български език в средната и горна степен върху приемствеността при обучение и други. Към тях ще добавя и себе си – съвместна публикация върху връзката между българския език и математиката в обучението.

Всеки в моята позиция може да изпадне в плен на юбилейната идеализация, поради което ще напомня, че никой не е непогрешим. Афоризмът „Нашите недостатъци са продължение на нашите достойнства“ /Ларошфуко/ тук е подходящ. Вяра, ти омайваше и себе си със своето красноречие и ни изнервяше с удължаването на часовете си. Спомням си, че колегите Петър Петров и Димитър Първов се осмеляваха да влезнат в залата с учители и многозначително да почукват часовниците си. С многобройните си ангажименти смущаваше разписанията на курсовете, в които участваха и други преподаватели, а пък се изискваше много време, за да бъдат направени… Но пък беше пример за нас да се грижим по-усърдно за здравето си…

Скъпа Вяра, днес ще чуеш и други добри, искрени и красиви слова, които напълно заслужаваш. Нека те да те радват, стоплят и прогонват тревожните мисли! И, продължавай да пишеш! Последните ти изяви във в-к „Минаха години“ подсказват за още едно поприще, полезно за теб и необходимо за читателите му.

Бъди жива и здрава!

Доц. д-р БОНКА ВАСИЛЕВА