Художничката Таня Шивачева пред Долап.бг:“Моята мисия при работа с децата е да изведа от тях най-добрите качества и възможности, и максимално да ги развия“

Таня Шивачева е родена на 28 февруари 1955 г. в Стара Загора. Основното си образование завършва в Първо средно училище в родния град, а средно – в Казанлъшката художествена гимназия, тогава филиал на Софийската. Завършва с дипломна работа „Текстил и мода“. Във Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий“ завършва стенопис. Първите й крачки са за кратко като преподавател по изобразително изкуство по разпределение и продължава като дизайнер на детско облекло в ПП „Мересев“. Продължава като преподавател по изобразително изкуство в Шесто основно училище „Свети Никола“ в Стара Загора и в Художествената гимназия в Казанлък. От 2003г. до скоро е преподавател в Школата по изобразително изкуство при НЧ „Родина 1860“. Участва във всички регионални и месни изложби, на национални и международни форуми. Уникалните й живописни творби, керамика и текстил са в десетки художествени галерии – у нас и в чужбина.

На 25 април 2025 г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора, при много голям успех, г-жа Шивачева откри 6-та си самостоятелна изложба „Невидима нишка“ Тя може да бъде разгледана до 30 май 2025г.

Госпожо Шивачева, да бъдете художник ли е детската Ви мечта или нещо друго?

От много малка рисувам. Дядо ми е бил професионален художник, починал е преди да се родя, но съм израснала сред неговите работи. Когато завърших 8-ми клас разбрах, че искам само и единствено да рисувам и се преместих в Казанлъшката художествена гимназия.

Кои са Вашите учители? Кой е най-важният урок, който сте получили от тях и предавате на вашите възпитаници?

Доста са учителите ми. В по-ранни години съм ходила при Иван Попчев. От Художествената гимназия е Веса Вълова, която още ми е приятелка, Милчо Христов…и много други. Випускът ни беше в началото на създаването на училището, имахме много предмети, учителите бяха изключително внимателни…В Университета бях в класа на проф. Никола Гелов – водеше композиция в стенописа, но най-важните уроци съм научила от Янаки Манасиев. При него само на практика съм била, но каквото съм чула и видяла го нося за цял живот. Чисто професионални съвети ни даваше, правехме конферанси, как живописно да изграждаме образа, къде студени, къде топли цветове, но най-важното – да сме честни с изкуството, да бъдем истински и искрени.

Какво най-напред рисувахте? Как през годините се промени стилът Ви?

Като всяко момиче имах с интерес към приказките, приказни герои, принцеси, хора, литературни герои. При Попчев беше интересно, защото задаваше различни теми. След това – пейзаж и натюрморт.

В началото стилът ми беше по-близо до натурата, по-фигуративни предмети, които се разпознават, макар и претворени по някакъв начин. Постепенно нещата се изчистваха. Сега предпочитам да правя абстрактни композиции.

Тъй като творческите Ви интереси са най-различни – живопис, керамика, текстил, стенопис, къде се чувствате най-в свои води?

Най-комфортно се чувствам в живописта. Професионално най-дълбоко съм навлязла в тази проблематика . С това, което зная за живописта, се отнасям и към текстила, керамиката като прилагам подобни похвати на цвета, на фактурата.

Какво Ви предизвиква или вдъхновява, за да застанете пред бялото платно?

Винаги тръгвам от някаква идея, т.е. нещо, което ме е развълнувало и имам какво да кажа. Било наблюдение на неща от действителността, от обкръжението ми, или събития, които се случват с природата и живота. След това започвам да мисля как най-адекватно мога да покажа моето отношение към този проблем.

Споделете, моля, за читателите на Долап.бг един типичен Ваш делничен ден?

Най-работоспособна съм преди обяд. Тогава рисувам или най-малкото наблюдавам нещата, които съм започнала, за да преценя накъде трябва да продължа работата. Всеки следобед чета по един-два часа – книга или вестник. Обичам разходки след природата. Имам и домакински задължения…

Вие сте много етичен, деликатен и фин човек, каква е мисията Ви като творец?

При работата ми с децата и гимназистите винаги съм се стремяла, чисто професионално, да изведа от тях най-добрите качества и възможности, да ги развия. Заедно с това идва и възпитанието като отношение към изкуството като цяло, едни към други, развиване на емпатия, на трудолюбие и отговорност.

Вие рисков играч ли сте?

По-скоро не! Не съм рисков играч. Преминавала съм от една работа в друга и често пъти обстоятелствата така са се слагали, че животът ми е давал възможност и с още нещо да се занимавам, да науча още нещо. Както например попаднах в керамиката на едни пленери и от там почерпих много познания и от другите колеги, и от технологията на завода, където бяхме. Текстилът е по-скоро лично мое увлечение.

Коя е Вашата най-голяма благословия?

Да доведа нещата, с които се захващам, до такъв резултат, който за мене е удовлетворяващ. В повечето случаи получавам вдъхновение и с упорита работа – става. Най-голямата ми благословия е семейството ми. С моя съпруг скулпторът Наско Настев се срещнахме в Стара Загора в тогавашния клуб на младия художник, по време на изложби… И вече почти 50 години сме рамо до рамо, за което съм му безкрайно благодарна. Имаме две прекрасни деца, които вървят уверено по свой път, различен от нашия. Дъщеря ни е учен в областта на ядрената физика, преподавател в университет в Рио де Жанейро. Синът ни е в Берлин. Занимава се с музика и компютри. Това е удовлетворение от живота, защото нещата са се подредили по някакъв начин, не без усилия и упоритост.

Имате ли с Наско Настев съвместни проекти или ако нямате – обсъждате ли своите работи?

Винаги ги обсъждаме, но имаме и общи, особено в по-ранните години в областта на монументалните изкуства в обществена среда. Сега по-скоро обсъждаме идеи, намерения, реализация и сме особено критични един към друг, в интерес на крайния резултат.

Кога усещате, че една картина е готова?

Доста труден е този въпрос, въпреки че през последните години си правя проекти и зная какво търся накрая. И все пак като че ли винаги може още нещо да се промени, но в един момент си налагам да спра. Това става, когато цялостно изглежда творбата, посланието е достатъчно ясно и завършено като форма. Често пъти заглавието измислям преди да започна работа, но се е случвало да го променям, ако в процеса на работа ми се стори, че заглавието е прекалено разказвателно. Държа творбата да излъчва това, което искам да кажа, а не заглавието да я описва съдържанието.

Почти във всички общи изложби в Стара Загора участвате, вероятно и на други места, но колко са Вашите самостоятелни изложби?

Не са много – 5-6. На самостоятелната изложба трябва нещо цялостно да представиш. Не е въпросът да събереш различни творби, създадени през годините. И да носи общо послание. Участвала съм в национални и международни изложби, имам творби в различни галерии.

Госпожо Шивачева, преди дни в Художествена галерия Стара Загора открихте 6-та си самостоятелна изложба „Невидима нишка“ посветена на Вашата кръгла годишнина. От какво е инспирирана?

Има лек момент на ретроспективна, но само отделни по-малки елементи, които се свързват с крайните резултати през последните години. Те са били нишката през по-дългия ми творчески път. Преобладават нови неща от последните години и най-много от последните месеци.

42 работи са живописните, има нещо като инсталации – едната е текстилна, другата от керамика. Има и дребна пластична керамика.

Според Вас, настоящата Ви изложба съдържа нишки от живота Ви, т.е. пътуване към себе си, или изградени мостове, които свързват по деликатен начин Вас с публиката?

В по-широк смисъл трябва да се разбира. От една страна е представяне на творчеството ми през времето, а също така връзката ми с действителността, това което ме е вълнувало през годините и в същото време това са нишки, които ме свързват и с хората.

Стара Загора присъства ли в творчеството Ви?

В тази изложба няма такъв ясен момент. Най-вече са ме вълнували и съм пресъздавала през моя поглед редица исторически и археологически паметници на културата. Предишната ми самостоятелна изложба се наричаше „Знаци от далече“ и беше инсперирана от археологическите артефакти, които имаме в нашия град и са основа за съвременния ни свят. В тази изложба имам две-три керамики, подчинени на тази тема.

За какво е молитвата Ви?

В изложбата има инсталация, която се нарича „Ритуал“. Представлява молитва за запазване и възраждане на природата. Молитвата ми е този свят по-лесно да се справя с тежките проблеми – и в екологично и човешко отношение. Да бъде по- спокойно, по- ведро, по-усмихнато. Да се гледа напред с надежди и хубави очаквания към живота.

Коя е Вашата любима дума?

Мечта. Тази дума трябва цял живот неизменно да присъства в съзнанието на всеки човек.

Росица Ранчева