С голям празничен концерт Стара Загора чества три знакови събития: 40 г. ВГ „Траяна“, 20г. ВС „Траяна глас“, кръгли годишнини на вокалния педагог, художествен ръководител и вдъхновител Лиляна Дойчева
На 27 април 2025г. на сцената на Културен център „Стара Загора“ се състоя голям концерт, за да се отпразнуват три забележителни музикални събития : 40-години от създаването на Вокална група „Траяна“, 20 години от създаването на Вокална студия „Траяна глас“ и творческа и житейска кръгла годишнина на вокалния педагог Лиляна Дойчева.
Пред препълнения салон с разнородна публика, мултимедия разказа създаването на Вокална студия „Траяна глас“. Началото е през 2005г. , когато Маргарита Шоселова събира 30-40 4-5 годишни музикални деца и слага началото на формация „Маргаритки“. Вокален педагог и ръководител е Лиляна Дойчева. Сладураните пееха забавни, развлекателни, смешни, сериозни и поучителни детски песни, които днес имат хиляди слушания в Интернет. Спомням си уникално представление на сцената на операта на мюзикъла „Немитата круша“, а на другата година – „Космическа приказка“ – детски музикални шедьоври, които гостуваха в десетки градове в цялата страна, в столицата, в Австрия и Германия.
Пеещите момичета и момчета от „Маргаритки“ обаче пораснаха и започнаха да търсят нови предизвикателства. Така през 2007 г. те се оттеглят от „Маргаритки“ и слагат началото на Вокална студия „Траяна глас“ към Центъра за подкрепа на личностно развитие – Стара Загора. Вокален педагог, ръководител, възпитател, дизайнер и каквото още си помислите е Лиляна Дойчева. Четвърт век преди това тя е стълб на прославената „Траяна“. Амбицията й е сега, не само да създаде добри певци, но те да станат продължители на този емблематичен състав, широко известен в България и по света. Естествено, Дойчева започва да „пренася“ стария репертоар в новата формация. Това струва огромен труд, постоянство, отдаденост. След година-две започват концертни и конкурсни участия. Идват първите награди, първите високи резултати и Гран при от най-големия български конкурс „Хармония“. Лиляна Дойчева е отличена със Специална награда за вокален педагог.
Така съвсем естествено Вокална студия „Траяна глас“, създадена и вдъхновена от музикалното наследство „Траяна“ продължава традициите във вокалното изкуство по примера на най-ярките образци.
Каква е тайната?
Отговорът дойде от сцената с изпълнението на песента „Капка“ от една малка принцеса с пищна светло синя тюлена рокля, като същинско ангелче. После се появиха каките, после станаха още повече + две момчета, после съставът се допълваше – 10-15… Песните са детски, но с повишена трудност, –
„Училищен звънец“, „Плодове и зеленчуци“, „Мустакан“, „Светли и тъмни цветове“…Изпълнителите се прегрупирваха в различни формати, докато излезе, предполагам сегашният концертиращ октет, който изпълни, както фолклорни обработки, ала „Траяна“, така и английски парчета.
В Центъра за подкрепа за личностно развитие при Община Стара Загора г-жа Дойчева работи с четири възрастови групи (30 деца) от 7 до 18-годишна възраст, всички влюбени в музиката и в госпожата. Тя е изключителен вокален педагог. Работи индивидуално с всяко дете. Следват дълги, с часове репетиции, за да се изгради песента. Защото госпожата казва:“На сцената заставаш, когато има какво и как да покажеш“.
Сред гостуващите приятели беше виртуозният китарист Ангел Демирев – трио. Казват, че той има най-бързите пръсти в света. Не зная това дали е така, но изкуството му е на световно ниво. После с микрофон в ръка към тях се присъедини Лиляна и започна едно завладяващо музикално шоу, един флирт между инструменталистите и певицата – с все така свеж, обемен и красив глас, вероятно 3 октави. Следващият номер беше на другите двама приятели и продължители на марката „Траяна“ от „Спектрум – Константин Бейков и Янко Янков. И отново – Лиляна с тях бе във вихъра си – глас, сила, страст, закачка, цял показен спектакъл на перфектни артисти.
После мултимедията върна лентата 40 години назад. През лятото на 1985г. на същата сцена, тогава Синдикален дом, се провеждаше заключителният етап на Шестия републикански фестивал. Той се предхождаше от окръжен етап, първенците от който се състезаваха на заключителния. Старозагорските първенци обаче след концерта се скарват и напускат бандата. Тогава бях директор на Центъра за художествена самодейност и не можех да допусна домакините да не се явят на фестивала. Спомням си в кабинета на Димка Кабаиванова, тогава председател на Читалище „Родина“ се събрахме тя, Лиляна Дойчева, много талантливия музикант, композитор и художествен ръководител и майстор на обработките Кирил Тодоров. Поставих ребром въпроса– живи или мъртви, за един месец време да научат две песни, с които да се защити името на Стара Загора. Лиляна първо се съгласи, тя от дете обича да пее, има музикално образование и е навит човек. Кои ще са другите? Привикват се един по един – Хасан (Асен Смирнов) и Пони (Апостол Гурков) – Бог да ги прости. Трябваше висок глас – Цвета Динева и нисък мъжки – Трифон Лангазов. Какво де се направи? Решението е и двете песни да са акапела. Едната се определи веднага – известната „Мишел“! Другата? Тогава често се излъчваше по радиото „Вечеряй, Радо“. Предложих я! Кирил трябваше да измисли аранжимента и да го композира за квинтет. Репетираха буквално денонощно. Когато ги чух в кабинета на Кирил Тодоров бях сигурна, че се ражда нещо ново, модерно, красиво, музика на другия век…
И дойде денят на изпитанието. Водещата на фестивала Анета Игнатова обяви представянето на старозагорската „Траяна“ с две парчета – „Вечеряй, Радо“ и „Мишел“. Излязоха петтимата Пони, Цвета, Хасан, Лиляна и Трифон. Секунди след тях на сцената думна тъпан и пропя гайда. Запяха родопската песен „Вечеряй, Радо“ в съвсем друг вариант. Петгласно! Акапела! Човек веднага се пренася в друг свят – по-светъл , радостен, истински. По средата на песента има едно соло, което изпълни Хасан . Удивително..! Последва „Мишел“…След края й, 30-40 секунди пълна тишина в залата. После избухнаха аплодисменти, възгласи, всички със ставане на крака аплодираха артистите, които сринаха рамките на фолклора, на джаза, на класиката и попа и показаха красотата на акапелата в нейния джазово- фолклорен изказ.
Бях при журито – най-големите български композитори – Тончо Русев, Вили Казасян, Александър Йосифов, Морис Аладжем, Георги Костов, поетът Найден Андреев, музикалният критик Розмари Стателова. Всички те на крака аплодираха и скандираха. Вили Казасян заяви:“Присъстваме на нещо уникално, на нов етап в българската музикална култура“.
Мултимедията показа кадри от началото на Траяна, на певци и инструменталисти, участвали във формацията през годините, на концерти, на конкурси, на „Златният Орфей“.
„Траяна“ остави огромно музикално наследство, но още по-важно е, че и в Стара Загора и в България, тя има свои следовници, също толкова възторжени малки, млади и зрели изпълнители. Това е един нов музикален език и стил, базиран преди всичко на красотата на българската народна песен.
Всяка оригинална идея, всяко ново начинание са плод на нечия творческа мисъл, осмелила се да надхвърли границите на личния опит. Граници на музикалната мисъл на композитора Кирил Тодоров изобщо не съществуват. От една страна – талантлив цигулар, дългогодишен концерт майстор на Старозагорската опера, диригент на хорови състави, автор на музиката на десетки театрални и куклено-театрални постановки, почитател на джаза и популярната музика. От друга, изключителен ценител и дълбок познавач на българския фолклор. Затова разбираемо е творческото му предизвикателство да създаде българска формация по подобие на Суингъл сингърс и Сингърс лемитед. Видно, резултатите са по-високи от очакваните…
Следващият номер на сцената беше на прославения квинтет на ВС „Траяна глас“. От малки, първите възпитаници Цвети, Станчо, Люси, Мира и Грета усвояваха вокални предизвикателства, за да запеят „Бре, Петрунко“ и „Димянинка“. И когато съдбата ги подреди като квинтет – с тази вече не детска група – направиха оригиналните партитури на „Траяна“: „Бре, Петрунко“, „Димянинка“, „Орисници“, „Чомпилче“ и венецът на този репертоар – виртуозната „Връбница“ на Кирил Тодоров. Записи в Студио 1 на Националното радио, където „Траяна“ години наред записваше многогласните дантели на Кирил Тодоров. И петимата отдавна вече не са ученици и студенти. Вятърът ги развя на четири страни, но винаги ги събира „Траяна глас“ , за да им достави нови вълнения и радост.
На финала на празничния концерт излязоха всички участници в паметното събитие и изпълниха заедно първата песен на „Траяна“ – „Вечеряй, Радо“.
Последваха аплодисменти, възгласи, браво, браво, цветя, радостни сълзи…
Концертът гледахме и съпреживявахме заедно с 88-годишния академик Кирил Тодоров, композиторът, големият музикант и човек, белязан Свише, който създаде легендата „Траяна“, направи репертоара й, и още по-важно, направи партината, която видно е много дълбока и трайна и по която вървят много любители и професионалисти.
„Великолепна е работа на Лиляна, произнесе се маестрото.- Възхитен съм от целия концерт, не защото изпълниха прекрасно мои песни. Просто са чудесни и имат голямо бъдеще. Лиляна остава вярна на думите, които често е казвала и казва, че „Траяна“ и „Траяна глас“ са цел и смисъл на живота й.
Благодарен съм, че по нашия път вървят толкова много деца. Значи „Траяна“ смело крачи към своето 5-то десетилетие“.
Росица Ранчева