Светла сряда е

На Светла сряда, третият ден от седмицата след Великден, наричана Светла седмица, се почитат Богородица и апостолите. Църквата почита свети Йоан Богослов, един от любимите ученици на Иисус Христос, който пръв повярвал във Възкресението му. След възкресението си Господ се явявал много пъти на своите ученици, пръв го познал Йоан. На днешния ден честваме и преподобния Арсений Велики, както и паметта на мъченица Александра, и на новомъченик Лазар Български.

Александра била съпруга на император Диоклетиан и станала свидетелка на мъченията, на които бил подложен великомъченик Георги, и на чудото с изцеряването му от раните от изтезанията. Тя се убедила, че Бог, в когото вярва мъченикът, е истински и Той прави дивните чудеса за Своите почитатели. Затова признала, че това е истинският Бог и пожелала пред всички да изповяда вярата си в Иисус Христос.

Свети Лазар бил родом от село Дебел дял, на 14 километра от град Габрово. Баща му се казвал Недко Енчов. Поради бедност на семейството Лазар още като момче отишъл в Мала Азия и се условил да работи като овчар у един местен ага, заможен турчин, в село Сома, недалече от град Пергам (днес Бергама, Западна Турция).

Като християнин обаче хрисимият и работлив овчар предизвикал омразата на някои хора, които започнали да го уговарят да приеме исляма. Лазар решително отхвърлил всички тези предложения да смени вярата си. Тогава онези пристъпили към хитрост и накарали една жена да се оплаче, че овчарят Лазар я задирял с лоши намерения. Лъжесвидетели потвърдили измислената история и затова невинният български пастир бил заловен и подложен на жестоки изтезания. Можел да се избави от тези обвинения и наказания, ако приемел да смени вярата си. Но Лазар не можел и да допусне мисъл за подобна измяна на бащината си вяра. Затова накрая бил осъден на смърт и го обесили на 23 април 1802 г. Тогава мъченикът бил на 28 години.

През светлата седмица не се пости. Богослужения има всеки ден.

Народната представа, че Мара Лишанка е обичай за дъжд, за предпазване от градушка и болести. След хората и песните момите и ергените обикалят и напяват нивите. Шествието спира при реката, където потапят обредната кукла във водата – своеобразно жертвоприношение за предизвикване на плодородие.

В Ладино хоро девойките се хващат за ръце и образуват кръг, а две от тях държат кърпа над веригата. На три пъти те разсичат хорото и всяка мома се провира през арката от кърпи. Наоколо другите пеят песен, която е адресирана към последната мома в редицата и на нея предричат за какъв момък ще се омъжи тя.

Често през тази седмица стопанките повторно боядисвали яйца, които раздавали за душите на починали близки. Според древно поверие раздаването на червените яйца предпазвало душите на мъртвите от превъплъщаване.