„Възкресението на Господ идва тихо“

Изгубени между тревогите и тичането, неусетно свикваме с мрака. Свикваме с болката, с отчаянието, с онази празнота, която се прокрадва в сърцето ни, когато забравим Кой е Онзи, Който всъщност ни обича истински. Но ето, че идва Великден. Не просто дата в календара, а зов. Зов на Бога към нашата грешна душа, която е забравила небето.

Великден не е обикновен празник. Той е личен, съкровен, велик момент, в който всеки от нас застава пред Кръста и се пита: „Защо живея?“

В тъмата на нашия свят Христос не идва с гръм и трясък, не нахлува с мощ и слава. Идва смирен. Разпънат. Ранен. За теб. За мен. За всички. И точно там – в ужаса на Голгота – се ражда надеждата. Защото на третия ден Той възкръсна. И светът вече не е същият.

А ние? Ние често все още търсим спасение и утреха в дребните радости, в суетата и в измамните утешения на този свят. Празнуваме Празника на празниците с шарени яйца, с агнешко и с пищни трапези, а душата ни остава гладна. Гладна за Истината. За Негова любов. За Неговия мир.

Истинският Великден не се намира в ритуалите и традициите. Истинският Великден се случва, когато обикнем с цялата си душа нашия Господ Иисус Христос. Когато Го допуснем да влезе там, където най-боли. Когато Му позволим да ни изцели. Да ни възкреси духовно.

В този свят, в който всичко е относително, вярата в Бога е единственото абсолютно нещо. Вярвам, защото съм Го срещал. В безсънните ми нощи. В сълзите ми. В молитвите ми. В мълчанието ми. И точно тогава, когато всичко в мен е умирало, Той ми нашепваше: „Не бой се, Аз съм с теб.“

Това е Великден. Победата на нашия Господ над смъртта и греха. Победата на живота над смъртта. Победата на любовта над омразата. Победата в мен. Над моите страсти. Над моите страхове и съмнения.

И ето че звънват камбаните.

Свещеникът излиза с трепереща от светлина свещ и прошепва:

„Христос воскресе!“

Тишината се пропуква, тъмнината отстъпва.

„Воистину воскресе!“, отвръщаме ние.

И все едно цялата земя си поема дъх. Една невидима сила прелива в сърцата ни.

Христос възкръсва не само в историята. Той възкръсва тук. Сега. В нашето село. В нашия град. В нашия блок. В нашата душа.

Великден ни напомня, че и ние ще възкръснем. Че тъгата ни не е безкрайна. Че болката има край. Че смъртта не е последната врата. Че сме обичани.

Не е нужно да си съвършен, за да Го потърсиш. Точно обратното – ако си изгубен Той ще те намери. Ако си паднал, ще те вдигне.

Затова не търси празника в шума. Но го търси го в Този, Който победи смъртта!

За мен Възкресението на Господ идва тихо. В един шепот. В една сълза. В една въздишка. В съкровенното: „Съгреших, Господи! Прости ми.”

Мартин Ралчевски