155 години от рождението на старозагорския аптекар НАЧО КОЕВ – един забравен голям родолюбец

По повод 155 години от рождението на един от първите аптекари на Стара Загора Начо Коев, разговарям с неговия пра-правнук Николай Гичев – голям български краевед, изследовател, колекционер,  активен общественик и дарител. За съжаление личности като Начо Коев са непознати за младото поколение, а има какво да се поучим от неговия живот и дело.

Господин Гичев, какво знаете за Вашия легендарен пра-пра дядо Начо Коев -един от първите аптекари в Стара Загора след Освобождението ?

Начо Коев Георгакиев е роден на 15 април 1873г. в Стара Загора. Родителите му също са старозагорци. Баща му по време на клането и опожаряването на града от турците през 1877 г. решава, че ще брани къщата си. Майка му, с Начо и брат му, който е две години по-малък от него, тръгва да бяга към Змейовския проход, към Дервеня, за да спаси децата и себе си. Прадядо ми се е държал за полата й, а тя носела на ръце по-малкото дете. По някое време Начо ще изтърва и се загубва. Когато след боя край Стара Загора опълченците отстъпват от позициите на път през Дервеня към Казанлък, един войник на кон вижда, че малко ревящо дете се мота из улицата, хваща го за абичката, качва го на коня и с него препускат  към Казанлък. Там съседи го разпознават и го водят при майка му. Така се спасява от явна смърт. За съжаление, баща му е заклан пред къщата им.

Каква е съдбата по-нататък на Начо?

В края на войната през 1878г. се завръщат в опожарения роден град. След като завършва училище, около 1890 отива да работи в аптеката при вуйчо си Стефан Танев, като помощник аптекар. В къщи се пази документ, с печата на аптеката, че Начо Коев е преминал нужното обучение и може да работи като помощник аптекар.

Аптеката се е намирала срещу входа на сегашното БСФС, (партийната централа), в лявата сграда. Там има ниши, в които е имало бюст-паметник на Асклепий – богът-лечител.

Стефан Танев е нямал наследници и изпраща племенника си да учи фармация в Швейцария. Успешно завършва през 1897г. Идеята на вуйчото е била по-късно Начо да поеме аптеката му. Но настъпват непредвидени обстоятелства. Пра-пра дядо ми Начо се жени за Мария Хаджистанева, която е единствена дъщеря на много богати търговци – медникари в така нареченото дружество „Андон Митов- и сие“. В Стара Загора произвеждат медни съдове. Имали са магазини и в Цариград. По време на сватбата, като зестра на невестата, Начо получава достатъчно средства, с които през 1907 г. открива собствена аптека. Намирала се е на мястото на днешния физкултурен салон на СУ „Васил Левски“. През 50-те години е съборена.

Аптеката е обзаведена с всички най-модерни за Европа техника и мебели, доставени от Австрия.

След одържавяването й от комунистите през 1947г. , в продължение на три години, плаща наем на държавата- за собствения си имот, но от 1950 г. и това не му разрешават. След събаряне на сградата, аптеката е прехвърлена на югоизточния ъгъл на пресечката на бул. „Руски“ и ул. „Христо Ботев“. Там е била до 70-те години. След това я махат от там, слагат я в едни сандъци в Аптечно управление. През 1980 г. се проведе Световен конгрес на фармацевтите в България. Тогавашното ръководство в лицето на др. Ванкова, я продават в София като действаща  аптека – срещу Народното събрания, в уличката зад коня. След реституцията моите лели, без да се съобразят с мене като наследник, я продадоха на един грък и сега е аптека в Солун.

Какво са Ви разказвали Вашите баба и дядо и родителите Ви за този много специален българин?

Начо Коев умира през 1953 г. , 8 години преди да се родя. Бил е дребен на ръст, много възпитан мъж. Като сирак доста трудни са началните му години. Като аптекар е помагал на изключително много хора. Като начинаещ нумизмат, се срещнах с един възрастен старозагорец и случайно стана приказка, че съм правнук на Начо Коев. Оказа се, че се познават. „Навремето прадядо ти е бил приятел с бащата на оперната певица Христина Морфова. И аз като малко дете, бях връзката между тях. Като му се допие на г-н Морфов, а няма пари, ме изпращаше при Начо Колев. Той ми даваше 20 лева без да пита за кого и ги  отнасях“. Друг случай съм имал с възрастна жена:“Отиваме да купуваме лекарства при пра-пра дядо ти, той не стига че не ни взема пари за лекарството, ами ми даде 20 лева и ми рече:Това дете трябва и нещо да яде! Ще купиш от пазара една кокошка, ще направиш гъста силна супа, ще сготвиш и друго…Детето трябва да има и сила..!“

Дълги години прочутият на времето доктор Узунов, безплатно преглежда сираците от сиропиталището на Теофано Попова, пише рецептите и ги праща в аптеката при пра-пра дядо ми, който ги изпълнява безплатно.

Освен че е помагал на бедните и слабите, с какво друго е известен?

Член е на Археологическото дружество „Августа Траяна“ от 1908 г., на „Добрий самарянин“, на Дружество „Театър“. Във вестник „Дума“ от 1935г. става ясно, че е дарил 1/3 от нужните средства за изграждане на Народно читалище „Свети Климент Охридски“. По повод годишнина на читалището, като най-близък родственик на Начо Коев получих благодарствени грамоти, плакети и други отличия.

Участвал е в Балканската и в Първата световна война като санитарен капитан. Бил е аптекар на 52-ри пехотен полк, който по време на Балканската война е мобилизационен за нашата девизия, участвала в обсадата на Одрин. Награден е с орден за заслуга – втора степен, с медали за признателност на Червения кръст – сребърен и златен. Около 1932-33 г. е избран за подпредседател на Дружество „Червен кръст“ – Стара Загора. Председател е митрополит Павел Старозагорски. След 9 септември 1944 г. до кончината му, е оставен като почетен подпредседател.

Какви наследници има Начо Коев?

Има три деца. Баба ми Анка Начева Коева – по мъж Гичева, син Николай Начев Коев и още една дъщеря Мария. Вуйчо ми Никола завършва фармация в Лозана. След завършване на висшето си образование се завръща в България. Бил е алпинист и отива да катери връх Мусала. Хваща ги буря. Крият се във възможни места, но заболява се от туберкулоза. Заразява и сестра си -Мария. Пра-пра дядо ми продава ниви и други имоти, праща ги на лечение в чужбина, но и двамата умират – млади, без наследници.

Остава само баба ми Мария и то по много странен начин. Готвили са я да я женят за някакъв състоятелен старозагорец. Дядо ми Гичо– млад, красив наперен офицер, беше над метър и 90, взема акъла на баба и му пристава. Дядо Начо и баба Мария са на разходка и чуват, че камбаната бие и споделя с приятели, че някой се жени. Казват му :“Дъщеря ти се жени, Начо!“ Той се ядосва, дава им една малка къщичка да живеят, а им забраняват да припарват до голямата къща. Те не са можели да се срещат с вуйчо ми Кольо и леля ми Мария и затова не са се заразили от туберкулоза. Още повече дядо е бил по гръцката границата, като пограничен началник. След смъртта на Никола и Мария, Начо Коев прощава на единствената си дъщеря, при това вече има един внук и три внучки.

Баща ми Начо Гичев Костов е единствения внук, а аз – Николай Начев Гичев- пра-пра внук.

Гордея се с поколението на моя пра-пра дядо. Сега почти не се случва да отидеш в чужбина да учиш, да се върнеш в родния град и да служиш всеотдайно на съгражданите си и на България. И той, и сина му са имали предложения да бъдат преподаватели в Университета в Торино в Италия, но са те отказали в името на България и родния град. Само това да е, животът и делото му заслужават поклон.

Въпросите постави Росица Ранчева