Да е честит и благословен Лазаровден!

Днес, 12 април, Православната християнска църква чества Лазарова събота. Службата се посвещава на Лазар, когото Иисус Христос възкресил на четвъртия ден след погребението му в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.

Според Библията, на този ден Иисус отива в дома на своя приятел Лазар и разбира, че от няколко дни е мъртъв. Божият Син моли сестрите на покойния да му покажат пещерата, в която е погребано тялото. Заставайки пред входа й, Иисус извиква „Лазаре, излез навън” и миг по късно се появява неговият приятел жив и здрав, възкръснал от мъртвите.
Това чудо кара и най-скептичните жители на Йерусалим да повярват в божествената сила на Христос, но едновременно с това му навлича ненавистта на еврейските първосвещеници. На този ден те вземат решение при първа възможност да го уловят и предадат за екзекуция, което им се отдава съвсем скоро.

Според средновековните писания Св. Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и бил провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Лазаровото възкресение станало непосредствен повод за смъртната присъда на Спасителя. Затова именно от най-дълбока древност било установено случилото се да се спомня преди началото на Страстната седмица (Седмицата на Христовите страдания).
В IV век Лазаровото възкресение се считало за общоцърковен и тържествен празник, което се вижда от множеството поучения на този ден от св. Йоан Златоуст, блаж. Августин, и др. В VII-VIII век светите църковни песнописци св. Андрей Критски, Козма Маюмски и Йоан Дамаскин съставили особени песнопения и канони, посветени на празника, които църквата ползва до ден днешен.
Лазаровден е първият от трите големи празници, свързани с чудото на Възкресението, следван от Цветница и Великден. Отбелязва се на подвижна дата, винаги в съботата преди Цветница и предпоследната събота преди Великден.
В народните вярвания Лазаровото възкресение се преплита с възраждането на природата за нов живот. Затова Лазаровден е празник на събуждащите се гори, ниви и пасбищата. По традиция се откъсват върбовите клонки, с които трябва да се окичат вратите на следващия ден Цветница. Народът нарича празника „Лазар“, „Лазарица“ или „Лазарова събота“. Характеризира се с няколко особено интересни и старинни по своя произход момински обичая, свързани с прехода към моминството, любовта и задомяването – лазаруване, кумичене и буенек. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст 15-16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете. Лазарките пеят песни за всеки член от семейството. Първо пеят за домакина, който влиза в средата на лазариците и като му изпеят песен ги дарява с пари. Пеят се песни за домакинята, за мома и ерген, за женитба, за малко дете, за млада невяста. В много от къщите канят лазариците най-често с хляб, праз, лук и сол, поставени на маса или трикрак стол в двора. Дават им плодове. В къщите, където има пчели, слагат на месал една паница с мед, друга с вода, в която е сложено яйце. На трапезата, която изцяло е постна, се слага и погача.

Най-често песните са придружени и от танц наречен буенек.  Домакините ги даряват с пресни яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година.

Именици са Лазар, Лазарин, Лазарина. Да са живи, здрави, честити и обилно да почерпят гостите си!

Хайде- усмихнете се, зарадвайте се, Лазар ходи из двори! Бели поли размята с жълти чехли потропва и Ви желае здраве, сполука и още малко Велико търпение!

Да е честит и благословен Лазаровден!

Росица Ранчева