Митрополит Киприан: „Ще чуете една прекрасна Меса. Ще чуете музика и гласове, които са вдъхновяващи“

В навечерието на светлите великденски празници – на 16 април, Велика Сряда, от 19.00 часа Държавна опера-Стара Загора ще поднесе на своите почитатели рядко изпълняваната Меса в Ре мажор от Антонин Дворжак. Превърналият се в традиция Великденски концерт ще дирижира Негово Високопреосвещенство Старозагорски Митрополит Киприан. Участват солистите Емилия Терзиева, Тереза Бракалова, Николай Моцов, Ивайло Джуров, оркестър и хор на Държавна опера-Стара Загора.

В минутите преди първата репетиция на Митрополит Киприан със солистите, Негово Високопреосвещество отдели от ценното си време за това интервю специално за Долап.бг.

Митрополит Киприан, как стигна до Вас това малко познато, рядко изпълнявано, а толкова красиво  произведение на Дворжак?

„Меса в Ре мажор” от Антонин Дворжак  намери главният диригент на Опера-Стара Загора проф.Ивайло Кринчев. Той предложи произведението на директора на Операта Огнян Драганов, който се съгласи да бъде изпълнена тук.  Двамата ме попитаха,  дали искам го дирижирам и аз веднага се съгласих. Части от тази Меса са изпълнявани в България  през 2009 и 2021 г.  На 16 април на сцената на Държавна опера-Стара Загора  ще бъде изпълнена цялата.

Нужно ли ви беше първо да чуете музиката, за да се съгласите?

За всеки един диригент е нужно първо да чуе музиката. Аз никога досега не съм дирижирал Дворжак. Разбирам от колегите в Старозагорска опера, че тук на тази сцена за първи път ще се изпълни произведение на Дворжак. Това за всички ни е огромно предизвикателство! Дворжак е славянски композитор и в произведенията му има нюанси на чешкото народно творчество /тогава Чехия е била част от Австро-Унгарската провинция/.

В  Месата също се съчетават народни мотиви с църковна музика /католическа Меса/. Съчетават се и с духовното развитие вътре в самото произведение. Месата, за разлика от реквиема е литургия, която се отслужва всекидневно. Тук месата ще бъде изпълнена в концертен вариант, в който осмисляме както текста, така и изпълнението, и вдъхновението, и виждането – в хора, в оркестъра, със солистите. Това изисква много труд! Не вярвах, че толкова трудно може да се направи Дворжак в една меса. Всъщност трудното е в това, че трябва да се съчетаят много компоненти , за да излезе най-добрата музика, която да чуе публиката. Да бъде концертно изпълнение,  но да е съкровено и хората, макар и православни повечето в залата, да чуят красотата на църковната музика на Дворжак.

В едно свое писмо Дворжак сам е нарекъл тази Меса „Вяра, Надежда и Любов”…

Вярата, надеждата и любовта са сакраменталното  във вероизповеданието на всеки човек. Вярата в Бога, Надеждата в съществуването и Любовта между хората. Това, което обединява всички християни по света  е именно  Любовта помежду ни. Тук е предизвикателството  това произведение да се изпълни на сцена и да се покаже този сакрамент – съчетавайки вярата, надеждата, любовта,  да ги обединим и с вдъхновението и постижението. Хората, които изпълняват Месата, да усетят благословение и благодат от това, което вършат.

Когато слушахте музиката на Месата, какви картини рисува въображението Ви?

Картините са според нюансите, които има в произведението. Тук има едно Кредо, което е уникално, с лайтмотив, който е много познат в света, но и много „дворжаков”. Има и картината на Страшния съд. Картината на Умирението след това и Морендо-то, което е Смъртта на Христос, пресъздадена от хора , за да може след нея  да дойде Благословението с Неговото Възкресение. Така че тези взаимствания между различните партитурни обстоятелства /ниши/ , които се намират вътре, са пресъздадени по един прекрасен начин и можеш да чуеш и усетиш и  страданието, и радостта от Възкресението.

Когато аз слушах репетицията Ви с хора на Операта, просто сякаш видимо край мен летяха ангели…

Красива е музиката на Месата, но е изключително трудна, както за хора, така и за оркестъра, защото трябва нюансите да бъдат отделени, да се пресъздаде музиката по най-прекрасния начин. Да звучи църковно, органно, особено когато хорът има солистични части и акорди, които пресъздават едно молитвено настроение. Хорът трябва да бъде много, много, много амбициран в  репетициите и да го направи с невероятни пианисими – изисква се много техника и изключително много работа за пианисимите . Фортисимите също са красиви, но най-красивото, ангелското звучене, това са пианисимите – и в хор, и в оркестър – всички да звучат като едно цяло.

Задълбочихте ли се в историята на произведението?

Няма подробна история за създаването, тази Меса минава помежду другите произведения на Дворжак. Когато се задълбочих в партитурата, намерих нюанси и мотиви, които могат да вдъхновят изключително много оркестрантите. Особено тогава, когато са силните и слабите моменти, крешченди, фортисими, форте-фортисими…които музикантите трябва да пресъздадат и да усетят. За да може да се върнат в „пиано”-то и да се умиротворят душата, сърцето и умът. За да може да продължи в следващата част. Тези прекрасни нюанси, които са динамичните в щрайхите /струнни инструменти – бел.на автора/ най-вече, са перфектни, много изпипани.

С какво Ви обогати работата по това произведение на Дворжак?

По-скоро ми даде силите и мотивите, че мога да го работя наистина. Защото произведения, които съм дирижирал  са известни произведения. Месата на Дворжак е изключително трудна за изпълнение от хор, оркестър и солисти, които трябва да пресъздадат ангелите, слизащи от небето. Католическата меса се изпълнява както от свещеник, орган, хор, така и от богомолците, които са в храма, те имат определени текстове, с които се включват. А тук сега всичко това трябва да се пресъздаде в едно цяло – хорът и оркестърът да бъдат и богомолци, оркестърът да бъде орган и хористите да бъдат ангели.

С какви думи ще поканите старозагорци и гости на Великденския концерт на 16 април? Какво ще чуят зрителите в залата на Операта?

Ще чуете една прекрасна Меса. Ще чуете музика и гласове, които са вдъхновяващи. Невероятни изпълнения и невероятните динамични нюанси на оркестър, хор и солисти. Месата на Дворжак е произведение с мотивите на славянска музика. То може да даде на човек вътрешно усещане за мир, спокойствие и носи пожелание да има благоденствие на Земята – именно чрез нашата молитва.

По традиция вече от 2017 г. този Великденски концерт е винаги на Велика сряда. Тъй като вечерта има Малко Повечерие, богослужение, което е кратко и хората могат да дойдат на концерта. В неделя, понеделник и вторник има Последование на Жениха, което е дълга служба и свършва към 20 часа. Във Велики четвъртък сутринта почваме Умивание на нозете и вечерта е Предпасхалния празник.

Годината, в която Великден за православни и католици е на една дата, по-специална ли е от другите години?

За всички Пасха е специална – и за католици, и за православни. Не за първи път е това съвпадение в датите. Но тази година отбелязваме 1700 години от Никео-цариградския събор. Без Божия промисъл нищо не може да се случи! Ето сега Божият промисъл е годишнината от Първия Вселенски събор.

Вие самият пишете ли музика?

Не. Правил съм опити да пиша църковна музика, като студент при доц.Димитър Димитров в Богословския факултет. Но като че ли моето призвание е да пресъздавам музиката.

Догодина ще имате житейски юбилей, кое произведение си пожелавате да дирижирате?

Те са няколко годишнини – 10 години от моята Интронизация като Старозагорски Митрополит, 50 години от рождението ми и 30 години от моето монашество в Рилската Света обител. Пожелавам си, каквото Бог промисли, това ще издирижирам!

Но все пак имате любимо произведение, което искате да дирижирате?

Разбира се, аз много харесвам „Стабат Матер” на Росини!

Интервю на Уляна Кьосева

На снимките: На големия християнски празник Успение Богородично – 28 август 2020 г. по стар стил на Античен форум „Августа Траяна“ Старозагорският митрополит Киприан дирижира ораторията „Страсти по Матея“ от Митрополит Иларион. Солисти са Емилия Терзиева, Ивайло Джуров и Ивайло Йовчев, участват още хор и оркестър на Държавна опера-Стара Загора.