Премиер-балетистът Иван Топалов:“Щастлив съм, че 53 години от живота и творчеството си отдадох на Старозагорската опера“

Иван Топалов е роден през 1952 г. в китното село Кипилово, което се намира между градовете Котел и Елена. Когато е на 4 годинки, родителите му се преместват в Сливен. На 9 години го приемат в Хореографското училище – профил класика, в София. Комитетът за изкуство и култура го изпраща да продължи образованието си в Съветския съюз. Три години учи в Москва. Научава за гениалния Вахтан Чебукяни и заминава при него в Тбилиси, Грузинска ССР, където завършва успешно Държавното хореографско училище. Когато се завръща в България е разпределен за солист на Софийска опера, но веднага го вземат в Строителни войски в Сливен (като наказателно поделение) понеже дядо му е съден от Народния съд. На втората година Неделчо Изов, художествен ръководител на балета на Старозагорската опера, научава за него. Двамата се познават от годините, през които Топалов е бил ученик в Хореографското училище, директор на което е Изов. Генерал Делчев, началник на Стоителни войски, го изтегля в строително поделение в Стара Загора, фиктивно в домакинска рота, а всъщност Топалов влиза в балетния състав на операта като солист. Годината е 1973. От тогава до ден днешен, той е в Старозагорската опера. На сцената е 38 години, след това – като охрана на служебния вход. Зад гърба си има над 60 централни роли в балетни постановки, в оперни и оперетни представления, в стотици концерти, дори и в театрална постановка

Господин Топалов, след детските и младежките Ви премеждия, кога постъпихте в Старозагорска опера?

През есента на 1973 г. , на 21 години, пристигнах в непознатия за мене град Стара Загора с всичкия ми багаж, с мешката на рамо, където „отслужих“ втората година от войнишката ми служба. На сцената бях 38 години, 13 от които след пенсиониране. През последните години водех екзерсиса и танцувах. Участвах във всички постановки…След това и до днес– застанах на служебния вход на операта. Така отново съм в „мача“. Щом съм на работа от монитора проследявам всички репетиции и представления. Това е голяма радост и удоволствие.

Кога и кой Ви показа магията на балетното изкуство?

Живеехме с родителите ми в стара къща в беден квартал на Сливен. Имаше много деца в махалата. Един следобед, като всички деца, излизам на улицата да ритам футбол. Оглеждам се – няма никой. На другия ден в училище питам съотборниците си:“Къде бяхте вчера всички? Вчера ни записаха на танцовална школа към читалище „Зора“. Ако искаш -ела и ти!“ Пое ни семейство – Крум и Дарина Каневи. Той е бил солист – балетист в Музикалния театър. Как са попаднали в Сливен, нямам представа, но работехме яко, участвахме в общоградски концерти и други събития.

Един ден другарят Канев ми каза, че иска да говори с баща ми. Дойде вкъщи и каза, че аз и още две момичета имаме качества и иска да ни заведе в София за кандидатстване в Хореографското училище. Родителите ми бяха против, защото бях 9-10 годишен, но благодарение на майка ми, Бог да я прости, заминах за столицата. Имаше три тура изпити. Приеха ме и на трите тура. Започнах училище. Взеха ми квартира. Попаднах на изключително семейство. Хазайката беше дъщеря на царски генерал в центъра на София. Гледаха ме като син. Цял живот съм им благодарен. Успешно завърших седми клас, а за осми -ме изпратиха в СССР, където учих четири години. Там хореографското училище се дели на два сектора: руски и грузински. За моя радост бях в класа на Чебукяни, дори дипломата ми е подписана от него.

Какви качества са необходими за един добър балетист?

Преди всичко трябва да има природни данни – фигура, скок, музикалност, артистичност, сценична свобода и характер, защото натоварването е огромно и без почивен ден.

Как се поддържа такава изящна фигура, каквато беше Вашата, по време на активния Ви творчески период?

С всекидневни тренировки. Това е задължителна тренировка от 1:30 ч. всеки ден, след което започва работа по предстояща премиера или участие в спектакъл. Има такава истина: Ако един ден не провеждаш екзерсис – веднага на другия ден го усещаш; Ако два дни не правиш екзерсис – усеща го партньорката ти; Ако три дни не правиш екзерсис – усеща го публиката.

Коя беше първата Ви роля на старозагорска професионална сцена?

Първата ми роля беше в „Сътворението на света“ – музика Андрей Петров, постановка на Маргарита Арнаудова. Поставяше се за първи път в България. Солисти бяхме Снежана Дескова, Неделчо Изов, Мария Коларова, Наско Самев – гост от Софийска опера и моя милост. Велико произведение. Почти във всички постановки си партнирах със Снежана Дескова. После дойде „Абраксас“ – пак постановка на Маргарита Арнаудова по музика на Вернер Ек. Последва „Лешникотрошачката“ по музика на Чайковски.

Не зная как, но поканиха Чабукяни, който постави „Лауренсия“, а по-късно и „Дон Кихот“. Последваха „Жар птица“ от Стравински; „Равноденствие“ по музика на Жан Мишел Жар; „Девойка и хулиган“ – музика Шостакович, постановка на Николай Николов, който известно време беше ръководител на балета. Много се харесваше на учениците и я играхме дълго време; „Пепеляшка“; В „Отело“ играх Яго; „Рапсодия в синьо“ по Гершуин; С Алида Бонева играхме „Джамборе“; „Ангара“, „Болеро“ на Равел постановка на хореографа на TV-балета на Германия; „Щраусиана“ по музика на Щраус със Славея Филипова. Много добра палцова балерина, но не й се даде възможност да разгърне таланта си…

Освен в балетните постановки, в кои оперни спектакли сте участвали?

В десетки, може би и стотици, но в някои от тях имаше цели балетни картини. Например в „Княз Игор“ има картина „Половецките девойки“ – участвахме с Дарина Славова. И тя беше изключителна палцова балерина. Във „Фаворитката“ също има цяла балетна картина – отново със Снежана Дескова. В „Аида“, „Травиата“, „Евгений Онегин“, „Кармен“…В оперетите „Службогонци“, „Българи от старо време“, „Андалусия“ – с Алида Бонева – много голямо соло, „Моята прекрасна лейди“ – пак с Алида, беше много добра характерна балерина, „Прилепът“ – има много балет, солото играехме със Снежана Дескова и още много други постановки. Освен това съм участвал сам или с партньорка в десетки концерти в Стара Загора и в страната.

Кои хореографи са допринесли най-много за Вашето творческо израстване?

На първо място слагам Маргарита Арнаудова. Изключително талантлива и иновативна, човек, който умее да работи с хората, възпитана, харизматична…Стояли сме до 12 часа през нощта да репетираме. Никой не негодува. Увличаше ни в работата, на която се беше посветила. На старозагорска сцена тя направи „Сътворението на света“, „Абраксас“, „Пепеляшка“, „Жар птица“, „Нощ на голия връх“, „Равноденствие“, „Нощта срещу Еньовден“. Може би има още, но не мога да се сетя. С балета „Чиполино“, постановка на проф. Петър Луканов спечелих наградата „Стара Загора“. Той направи и „Нестинарка“. Наистина голям хореограф беше. Друг хореограф беше Николай Николов. Но моята „икона“ е Вахтан Чебукяни.

С кои балерини и балетисти сте играли най-много през годините?

Най-много – със Снежана Дескова, Алида Бонева, Мария Коларова, Славея Филипова, Пенка Василева…Солистки имаше много добри по моето време, но солистите бяхме кът. Николай Силвестеров, Валери Кондратцев …С годините от балетната трупа, която беше с 50 човека, към края на века стигнахме едва 16. Сега Силвия Томова е невероятна жена, отвсякъде е много пекана. Евалла!

Сега нашата балетна трупа е много по-добра и от софийската, да не говорим за другите оперни театри. Редовно ги следя на монитора и съм възхитен. Балерините и балетистите са горе долу на една възраст, млади, с еднакви фигури, с балетно образование и много работливи. Яко се репетира, изработват се нещата до последния детайл. Работи се в стил перфекционизъм. Професионализмът им е на много високо ниво. Госпожа Томова е перфектен организатор, с изключителен европейски и световен авторитет. Много от гостуващите постановчици са на високо ниво, което пък дава самочувствие и ражда амбиции.

Имате ли неосъществена роля?

Много исках да изиграя Хамлет, от едноименния балет. Петър Луканов искаше да го прави, но не зная защо не се получи.

Какво е за Вас балетът?

Красива магия, която на своя специален език разказва истории, събития, преживявания… Докато светът съществува, ще има и балетно изкуство. То не се нуждае от превод. То е емоция, сила, красота, вълнение, послание…

Господин Топалов, какво е за Вас Старозагорската опера, в която вече сте 53 години?

На сцената съм бил 38 години, а заедно с тези години, през които съм на служебния вход – стават 53. Не зная някой дали го оценява, но аз посветих живота и творчеството си на Старозагорската опера и през целия си живот й останах верен и предан, безусловно влюбен в нея и магията й. Когато се върнах от Съюза бях разпределен за балетист Софийската опера. Имах договор за Германия – и там не отидох. И в други опери ме канеха. И Маргарита Арнаудова ме кандардисваше да отида в Арабеск, но си останах тук – в Старозагорската опера. Защото и колегите ми бяха добри и се разбирахме прекрасно, и нивото беше високо. Нашата опера е вече с вековна традиция. Отвсякъде си личи ниво, отношение, обноски, самочувствие, ателиета, технически персонал, ръководен екип – мечта.

Операта ми е като роден дом. Целият ми живот е свързан с нея. Сега като охрана, като обикалям през нощта през фоайетата, спирам пред някои снимки – на Георги Енев, на Николай Ножаров, на Георги Динев – велик артист, Коста Арнаудов, на маестро Димитров … и си разговарям с тях. Мисля, че те, както и всички останали, чиито живот е бил посветен на операта, от някой ъгъл или зад кулисите, или на последния ред в салона, неизменно присъстват в този храм на изкуството.

В навечерието сме на 100- годишнината на операта. Какви са Вашите пожелания?

На колегите от балета пожелавам преди всичко да са живи и здрави, да нямат травми, да бъдат все така всеотдайни, както ние бяхме и да не отстъпват от високия връх, на който сега се намират.

На всички останали – минали, днешни и утрешни хора на операта – от портиерите до директорите – да принесат Старозагорската опера достойно във второто й столетие.

Честит да ни е празника!

Росица Ранчева