Изследователи разчитат изгубен ръкопис за Мерлин и крал Артур след векове

Разшифрован изгубен ръкопис разкрива нови детайли за легендите за Мерлин и крал Артур

След векове на неизвестност, учените успяха да разчетат древен ръкопис, съдържащ непознати до момента епизоди от легендите за крал Артур и неговия съветник, магьосника Мерлин. Документът, датиращ от края на XIII – началото на XIV век, бил открит случайно в университетската библиотека в Кеймбридж, където бил използван като подвързия за регистър от XVI век.

Безценно историческо откритие

Ръкописът е част от изключително рядката Suite Vulgate du Merlin – старофренски текст, от който в световен мащаб са запазени по-малко от 40 копия. Той принадлежи към цикъла Lancelot-Grail, който представлява един от основните източници на познатите днес легенди за Артур.

Изследователите използвали съвременни технологии като мултиспектрално изображение, CT сканиране и 3D моделиране, за да „разопаковат“ ръкописа, без да увредят крехките му страници. Създаденият дигитален модел позволява на специалисти и ентусиасти да изследват документа онлайн, сякаш държат оригинала в ръцете си.

Какво разказва ръкописът?

Фрагментът съдържа два значими епизода от артуровите легенди:

1. Битката на Гауейн – племенникът на крал Артур и един от най-силните рицари на Кръглата маса. Гауейн е известен със своите лечителски способности, верния си кон Гринголет и могъщия си меч. В текста той връща легендарния меч Екскалибур на Артур, за да му помогне в последната битка срещу предателя Мордред – незаконния му син, който жадува трона.

2. Мерлин като мистериозен арфист – магьосникът се появява в двора на Артур по време на празненство, дегизиран като великолепно облечен музикант. Описан е с копринена туника, обсипана със злато и скъпоценни камъни, които озарявали цялата зала. Присъствието му не остава незабелязано, а последвалите събития затвърждават мястото му като най-важния съветник на краля.

Забравен и преоткрит

Средновековните легенди за Артур първоначално били разпространявани устно, но след нормандското нашествие през 1066 г. били записани на старофренски – езикът на аристокрацията в Англия. До XVI век обаче той вече бил изместен от английския, което вероятно довело до загубата на този текст. Архивистите от Кеймбридж смятат, че ръкописът е бил използван за подвързване на други документи именно защото съдържанието му било загубило значимост за тогавашните читатели. Благодарение на модерните технологии и неуморния труд на специалистите, тези забравени истории отново оживяват.

Нова ера в изследването на древните ръкописи

Екипът, работил по разчитането на текста, подчертава, че този проект не е просто историческо откритие, а методологичен пробив. Техниките, използвани за анализиране на този ръкопис, могат да се приложат и за други средновековни документи, които може би все още се крият в архивите по света.„Този ръкопис не просто ни разкрива нови подробности за легендите за Артур – той ни показва как можем да открием още безценни реликви, скрити на най-неочаквани места“, казва д-р Ирен Фабри-Техранчи, част от екипа на Кеймбридж. Сега остава въпросът – какви още тайни от миналото чакат да бъдат разкрити?