Църковните хорове създават най-старата извънстолична опера в Стара Загора преди сто години

Неизвестно за известните

 Църковните хорове създават най-старата извънстолична опера в Стара Загора преди сто години

 Румяна Лечева

Нежен сопран изпълнява соло „Отче наш“в храм „Въведение на Света Богородица“в Стара Загора. Господнята молитва звучи топло, мистично. Солистка е ученичката Ничка Хаджимитева[1], възпитаничка на учителя по музика Златан Станчев[2]в местната Девическа гимназия, който е и диригент на църковния хор.[3]

Любим тенор на старозагорци в началото на 20-те години на XX век е младият адвокат Георги Баталов[4],също солист на църковен хор, който започва да пее в храм „Свети Великомъченик Димитър“ още като ученик[5]. Ревностен християнин, той става популярен и с речите, които изнася на църковни юбилеи. С шествие и молитва започва отбелязването през 1934 г. на 100 години от изграждането на Храм „Свети Николай“, когато адвокатът произнася пламенна реч, свидетелства в „Дневниците“ си Старозагорският митрополит Павел[6].

Двамата ще се срещнат за първи път през 1925 г. на сцената на театъра в Стара Загора като главни герои в операта „Гергана“ на Маестро Георги Атанасов. Спектакълът отрежда на любителската трупа, която изпълнява произведението, създадено по поемата „Изворът на белоногата” на Петко Славейков, мястото на най-старата извънстолична операв българската музикална история.

През 2025 г. Старозагорската опера отбелязва сто години.„Църковните хорове основаха най-старата извънстолична опера“, припомня в мемоарите си Ничка Хаджимитева, която година след премиерата на „Гергана“приема фамилията на съпруга си и става Баталова[7]. Резултат от пламналата на сцената любовна история между Никола и Гергана, която продължава с Манрико и Леонора в „Трубадур“ и завършва с църковен брак, е дъщеря им ‒ известният български диригент Росица Баталова.

Срещата между 19-годишната учителка, която преподава за първа учебна година и 28-годишниятадвокат може би нямаше да се състои, ако не бяха изявени солисти на два църковни хора.

На Ничка Баталова, Георги Баталов и Никола Драганов дължим спомените за това забележително в българската музикална история събитие. Съществуващите спорове между тях само обогатяват сюжета, на който първите двама са очевидци. Драганов се включва в трупата година по-късно – през 1926 година[8].

Първият църковен хор в Стара Загора е основан през 1871 г. към храм „Свети Николай“ от даскал Петър Иванов[9]. Пръв, който донася в Стара Загора и свири на непознатия дотогава инструмент цигулка е учителят в Основното мъжко класно училище при храм „Свети Николай“‒ Тодор Шишков[10]. Даскал Петър Иванов сформира и малък оркестър към храма. Сред музикантите е Никола, известен като „слепия“, който свири отлично на флейта. Според Георги Баталов, той е музикант и революционер, идва с мисия в Стара Загора, а Иван Вазов го използва за прототип  на своя герой Колчо в „Под игото“[11].

В Стара Загора, както навсякъде по света, класическата музика оглася за първи път храмовете, защото в основата ѝ е положено Божието вдъхновение. Тя е дар за миряните и носи вяра, надежда и любов. Не случайно много композитори, когато завършват произведението си пишат посвещение „За слава на Бога“.

До Освобождението храмовете по българските земи са били най-честото място, както за срещи и раздели, за сватби и погребения, така и за развитието на културно-просветна дейност. Престижно е било да бъдеш избран и да участваш в църковен хор.

Сред най-големите радетели за хорови изпълнения, заедно с литургията по времена църковните богослужения в Стара Загора е музикантът, но и отличен педагог Георги Байданов[12].

Той е уверен, че хорът ще допринесе за по-голяма тържественост и по-силно молитвено преживяване на присъстващите в храма. „Църковните хорове до започване на Втората световна война в 1941 г. бяха на голяма висота, събрали в себе си отлични певци-познавачи на църковното пеене, както и видни диригенти: Златан Станчев, Тодор Пъндев, Михаил Кочев, Димитър х. Георгиев“, обяснява в спомените си Георги Баталов[13].

В края на XIX и началото на XX век Църквата е морален авторитет, а църковните служители и митрополити се ползват с уважението и респекта на миряните. Храмовете са препълнени за литургиите в неделния ден.

По това време старозагорските деца обичат да се разхождат и да играят в парк „Аязмото“. С нетърпение очакват срещата с митрополит Методий Старозагорски, който ги очаква най-често в манастира на върха, близо до храм „Св. Теодор Тирон“. „Винаги, когато се изкачвахме на върха, се отбивахме при Дядо владика, за да му целунем ръката, а той слаб, блед, свил дребен ръст в избелялото си расо ни посрещаше усмихнат, даваше ни леблебия и кой знае защо, все ме караше да му изпея някоя песен“, спомня си Ничка Баталова [14].

След като заема първи митрополитската катедра в новосъздадената Старозагорска епархия, Старозагорският митрополит Методий отваря всички храмове за миряните, съгражда нови параклиси, насърчава разширяването на културно-просветната дейност. Издава шест заповеди и въвежда каноничен ред в храмовете. Едната от заповедите е посветена на църковните богослужения[15].

Грижата за църковните хорове продължава и Старозагорският митрополит Павел. Той е избран за първи председател на Съюза на православните братства на събора през септември 1926 г. и една от каузите, за която се обявява на националния форум в Казанлък, е развитието на църковните хорове в страната. Митрополитът открива и курсове за певците в храмовете в Епархийския братствен дом „Свети Пантелеймон“ в село Ягода [16].

Старозагорци откриват красотата на класическата музиката още преди Освобождението. „От 1854 г. тласък на музикалното развитие в града дава и първото използване на „модерните“ и нови музикални инструменти“: цигулка, кларинет и фисхармоника и други, и пеенето в художествен стил.[17]През декември 1871 г. в салона на Девическото училище в квартал „Акарджа“, където била приспособена сцена, е представена трагедията „Многострадалната Геновева“. Преди представлението и през антрактите свири сформираният към храм „Свети Николай“ оркестър с диригент даскал Петър Иванов. За старозагорската публика това е първа среща с класическата музика, която предизвиква огромен интерес.

След Освобождението, през 1882 г., учителят по музика в мъжкото класно училище Георги Байданов, сформира голям ученически църковен хор при храм „Свети Николай“ в града. Хорът, съставен от дисканти, алти, тенори и баси, разучава литургията и се включва в църковните служби. Към хора се включват и бивши възпитаници на училището. Хористите разучават и светски песни[18].

Нека припомним, че по време на Руско-турската война храмът е изпепелен, църковните архиви свидетелстват за избити енориаши, потърсили спасение в него. През 1882 г. се изгражда дървена барака на мястото на разрушения храм, където започват да се извършват богослуженията. Осветена е на 15 май 1883 г. от Сливенския митрополит Гервасий в деня на цар Борис Михаил[19]. С дарения от енориите при храма отваря врати същата година и училището при храма „Свети Николай“. Петко Икономов[20],възпитаник на Георги Байданов, след дипломирането си от 1892 г. до 1897 г. организира голям ученически хор, който оглася храм „Свети Димитър“ на всеки празник от църковния календар.

Сред първите старозагорци, които са насочени към професионално музикално образование, са синът на розотърговеца Димитър х. Георгиев и синът на съдията Васил Морфов‒ Александър Морфов, и двамата възпитаници на Одринската католическа гимназия. Хаджигеоргиев завършва Пражката музикална академия[21].Вече като учител в мъжкото класно училище „Иван Вазов“, Хаджигеоргиев предлага на двамата си колеги Георги Байданов и Петко Икономов, ръководители и на църковни хорове, да учредят музикално дружество. Идеята му среща пълното им одобрение.

Тримата са сред 55-имата основатели на музикално дружество „Кавал“[22]. Датата е 2 ноември 1897 г.Сред учредителите са музиканти, учители по музика, икономисти, юристи, военни. „Инициаторите му свикват събрание в салона на мъжкото класно училище „Иван Вазов“ и разясняват на присъстващите целта на събирането“ ‒посочва в книгата си „Оперното дело в Стара Загора“ Никола Драганов[23]. Събранието приема с малки изменения предложения от инициаторите Устав и избира първото настоятелство на дружеството. За председател е избран Атанас Илиев, директор на девическата гимназия в града[24], а за подпредседател учителя Петко Икономов. Членове са управителите на хоровете в града – Димитър Хаджигеоргиев, Георги Байданов, учители по музика. Деловодител е Желю Михайлов, касиер-счетоводител Иван Евстатиев, а членове са учителите Грозю Грозев и Дона Бонева, и съдията Никола Бараков. Като допълнителни членове са вписани Г.Стефанов и адвоката Господин Бакалов. Уставът е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 27 януари 1898 г. и в него са посочени целите, главната сред които е „да разработва и разпространява българското и славянското пеене и музика и въобще всякаква художествена музика“. Посочени са също и средствата за постигане на тези цели, основната от които е в буква „Б“: „Чрез пеене и свирене на отбрани композиции както в частни събрания, тъй и в публични концерти и забавления на дружеството, пеене в църква и разни други случаи.“

В Държавния архив в Стара Загора се съхранява „Правилник“ от 11 декември 1897 година на първото у нас музикално училище, създадено от дружество „Кавал“ с два отдела: вокален и инструментален. Негови основатели са радетелите на музикална Стара Загора – Петко Икономов, Георги Байданов и завършилият композиция в Пражката консерватория старозагорец Димитър Хаджигеоргиев. Това училище просъществува само няколко години, но искрата е запалена[25].

Първият концерт на новосформирания хор и оркестър към дружество „Кавал“е на 12 април 1898 г. в театралния салон на мъжкото класно училище „Иван Вазов“. Диригенти са Димитър х. Георгиев и Георги Байданов. За първи път в България прозвучава и фрагмент от „Продадена невеста“ на Сметана. През 1905 г. за учител по музика в девическата гимназия е назначен Златан Станчев, завършил музика в Одеса и дирижирал вече хорове във Варна, Свищов, София и Русе[26]. Той поема и ръководството на хора при храм „Свети Димитър“, а година по-късно е диригент на хора при храм „Въведение на Света Богородица“.

Балканската война(1912-1913) се отразява и на представленията на оркестъра, и на хора на дружество „Кавал“,  чийто глас почти заглъхва след обявяването ѝ на 5 октомври 1912 г. от цар Фердинанд в храм „Въведение на Света Богородица“ в Стара Загора. „И все пак мобилизираният в Стара Загора диригент Михаил Кочев успява, с учениците от Мъжката гимназия, да представи през 1915 г. оперетата „Двамата Тюреновци“ от Бордез. Дирижира сам Кочев“[27].

На 1 октомври 1919 г. по идея на Тодор Пъндев, известен като голям радетел на детското музикално образование, се основава Детска музикална китка „Родни звуци“ към културно-просветно дружество „Театър“. През 1922 г. Борис Фетваджиев и учителката Мара Митова подготвят оперетата „Горската царица“ от Иван Скордев по текст на Димитър Тенчев, изпълнена от ученици от прогимназията, с оркестър съставен от граждани, военни и ученици [28].

Същата година се вдига завесата и за операта „Малката кибритопродавачка“ от Мишо Тодоров на сцената на Девическата гимназия в съпровод на оркестъра на гимназията, попълнен и с граждани, с диригент Златан Станчев. Главната роля е поверена на Ничка х. Митева[29].

Към края на месец май 1923 г. старият учител и общественик Петко Икономов, баща на големия български артист Никола Икономов и един от основателите на престаналото да съществува музикално дружество „Кавал“, поема инициативата за възстановяването му. По негово предложение се свиква събрание във фоайето на дружество „Театър“, на което са поканени Хенрих Споуста, капелмайстор на Духовата музика в Стара Загора, Атанас Ковачев и Антон Берсенев, ръководител на църковния хор при храм „Свети Николай“, юрист и музиковед (псевдоним на Георги Стоянович)[30].

По инициатива на адвокат Баталов се свиква второ събрание, на което са поканени и Златан Станчев и Тодор Пъндев. „На това събрание обаче се разбра,че Берсенев и Ковачев са недоволни от присъствието на новите членове…Берсенев написа във вестник „Музикален преглед“ – орган на новообразувания в града Съюз на професионалните музиканти, много остра статия против новосъздаденото дружество. С тази статия Берсенев сложи началото на вражда между двете музикални организации, която продължи, докато те съществуваха“, описва случилото се Георги Баталов[31]. Конфликтът е между новото дружество „Кавал” и „Родна китка”.

В Стара Загора се разгарят неподозирани музикални страсти. Съюзът на професионалните музиканти, който започва да изнася популярни симфонични концерти и музикални сказки, представяни от Антон Берсенев, събира своя публика. И така заема мястото на сериозен конкурент на музикално дружество „Кавал“.

В града пристига Александър Георгиев Доросиев, наричан често маестро Доросиев [32] .Назначен е за учител по музика в Мъжката гимназия. Като професионален музикант, получил престижно образование на Запад, който има дръзки мечти, той обикаля градските храмове, за да чуе църковните хорове в града. С него пристига и съпругата му Амалия Георгиева – германка и оперна певица[33].

Изразявам съгласие с д-р Емилия Жунич, най-сериозният изследовател на историята на Старозагорската опера, че в „Стара Загора са „бързали полека“. С малки крачки. Постепенно. И систематично”[34]. И сякаш са изчаквали своя звезден миг.

Изминали са 56 години от представянето на „Многострадална Геновева“ на старозагорска сцена. Реализирани на ученическа сцена са още три оперетки.

Съдбоносното решение за създаване на оперна трупа се взема по време на репетиция в дома на адвоката Сава Казмуков, два пъти кмет на Стара Загора [35].Домът на юриста, в който има пиано „Сейлър“, е едно от културните средища в града и тук се събира градският елит. Там присъства и маестро Доросиев, брат на съпругата на адвоката Казмуков.

Смелото за времето си предложение за създаване на опера е на маестро Доросиев, който вече е убеден, че в Стара Загора може да се създаде трупа на високо ниво. Идеята бързо се разпространява от Георги Баталов сред членовете на музикалното дружество „Кавал“[36] И среща всеобщо одобрение.

Изборът на първото оперно заглавие е на Александър Георгиев Доросиев[37]. Той предлага „Гергана“ на маестро Георги Атанасов, чиято премиера е била през 1917 г.Предложението става водеща тема сред участниците в градските църковни хорове. В една от паузите по време на неделната служба Георги Баталов изважда от чантата си снимка и разпалено казва: „Ето, това е Маестрото, в средата. Той живее със семейството си при мои роднини и снимката е направена на една Нова година“[38]. „Като студент в София, в дома на своя братовчед проф. д-р Марко Марков, известен специалист по съдебна медицина, Георги Баталов се запознава с негов съсед, една интересна личност – български оперен композитор, ученик на Пиетро Маскани“ ‒уточнява дъщерята на Георги Баталов, Росица Баталова [39].

Три срещи в София са необходими, за да убедят Маестрото, че любителска трупа в Стара Загора ще представи успешно неговата опера[40].

Хормайстор на постановката, наречен от старозагорци „Бащата на Операта“, е Златан Станчев, който озвучава репетициите със своята цигулка. Съгражданите му го наричат ласкаво „Прометей Станчев“. Хористите са избрани сред най-добрите гласове в градските църковни хорове. Сред първите членове на оперната трупа неочаквано откриваме и имената на двама свещеници – отец Тодор Пенков, който служи в храм „Въведение на света Богородица“(1878-1959) и отец Михаил Цветков, енорийски свещеник в храм „Света Троица“[41].

Оркестърът репетира с Александър Георгиев Доросиев, но включването към музикантите на инструменталисти-духачи от Духовата музика на Дванайсти пехотен Балкански полк, налага зад диригентския пулт на премиерата да застане капелмайсторът на военната музика Атанас Ковачев, възпитаник на Одеското музикално училище. „Даде папката с благородни сълзи в очите“, разказва Ничка Баталова[42].За съжаление и съпругата му, оперната певица Амалия Георгиева, не успява да изпълни ролята на Гергана в битовата опера, защото за чужденката се оказват трудни не само езикът, но и неравноделните тактове, характерни за българската фолклорна музика.

Режисьор на постановката е актрисата Мара Шопова, дала началото на прочутата актьорска фамилия[43].Макар и да не е работила досега в областта на оперната режисура, тя влага разбиране и усет, разказва Никола Драганов в „Историята на оперното дело в Стара Загора“[44].

Премиерата на „Гергана“ е на 1 юли 1925 г. „Успехът беше невероятен. Публиката плачеше от вълнение“, описва в спомените си Георги Баталов[45].

„Беше буря от аплодисменти“, добавя Борис Грозев, син на виолончелиста Грозю Грозев от оркестъра.[46]

Старозагорци са толкова очаровани и шокирани от появата на нов музикален жанр в града, че всяка вечер препълват залата за следващите три представления, за да се радват на триумфалния успех на „Гергана“[47]. Десетки остават опечалени пред театъра, защото не успяват да си осигурят места .„Имаше хора, които успяваха да се снабдят с билети за всяко едно представление“, допълва в спомените си Ничка Баталова. И изтъква: „Да ходят на опера стана навик и необходимост за моите съграждани“[48].

Вестник „Кавал“ отбелязва: „Незаличими впечатления оставя с играта си Ничка х. Митева в ролята на Гергана… Вярно предава всеки момент, всяко настроение“[49]. В следващ коментар за постановката, няколко месеца по-късно, добавя: „Изпълненията надминаха и най-оптимистичните очаквания“[50].

За да се увери в шеметния успех на операта си „Гергана“ на старозагорска сцена идва година по-късно и маестро Георги Атанасов със съпругата си и музикалният критик Иван Камбуров. Посрещнат е на гарата от десетки граждани и духовния оркестър на 12 пехотна дружина.[51]На 10 януари 1927 г. маестро Атанасов отново пристига в Стара Загора, за да застане на диригентския пулт за осемнадесетото и деветнадесетото представление на операта си.[52]

Църковните хорове в старозагорските храмове не затихват след появата на операта. Те започват да живеят с ритъма на новото музикално чудо и представленията. Свещениците и техните семейства са сред първите, които заемат винаги местата за новите представления. През 1934 г. към оркестъра на любителската трупа на Старозагорската опера се включва като цигулар и свещеник Георги Лечев, току-що завършил Пловдивската семинария (1911-1998)[53].

И за финал бих искала да споделя мой личен спомен. Свещеник Георги Лечев, който 50 години ревностно служи като енорийски свещеник в храм „Свети Николай“, заедно със своите събратя отец Михаил Цветков от храм „Света Троица“, отец Ангел Дандов и отец Петко Илиев от храм „Свети Димитър“ бяха създали семеен оперен състав, заедно със своите презвитери. Семейните концерти, в които се включваха понякога и техни събратя, включваха богат оперен репертоар, винаги завършваха с „Хора на поробените евреи“ от прочутата опера на Верди „Набуко“, и огласяха къщите на съседите им през 60-те и 70-те години на миналия век в Стара Загора.И нямаше оперна премиера на старозагорска или софийска сцена, на която да не присъстват.

Операта и Църквата са свързани завинаги в Стара Загора. Днес на диригентския пулт в Старозагорската опера застава и Старозагорският митрополит Киприан, който продължава традицията, чието начало е положено  още в края на XIX век.

Статията е публикувана в бр.1, 2025 г. на списание „Християнство и култура”

[1] Ничка Хаджимитева-Баталова (1юли 1905, Стара Загора – 1 април 1979, София). Завършва Девическа гимназия в Стара Загора и библиотекарски курсове в София, учителка, оперна певица, от 1945 г. до 1961 г. библиотекарка в НТ „Иван Вазов“, автор на детски пиеси.

[2] Златан Станчев (1878- 1949). Възпитаник на консерваторията в Одеса, учител по музика, организира курсове по цигулка, китара, виолончело, контрабас, автор на маршови песни.

[3] Баталова, Ничка. Стара Загора през моите спомени, 1990, Пловдив, с. 7.

[4] Георги Баталов (1896, Стара Загора – 1966, София), юрист и оперен певец, възпитаник на Юридическия факултет при СУ „Св.Климент Охридски“. Участник в най-старата извънстолична оперна трупа. Участва в църковни и светски хорове. След 1941 г. е началник на администрацията на Театралното училище в София и юрисконсулт на Киностудия „Бояна“. Хорист е в църковния хор при храм „Св. Александър Невски“ и хор „Гусла“.

[5] Баталов, Георги. Поява развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 26.

[6] Старозагорски митрополит Павел. Дневници. Русе, 2017, с. 229; Стойков, Стоян, свещеник. Храм „Св.Николай в Стара Загора, Стара Загора, 1934, с.79.

[7] Баталов, Георги Поява развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 26.

[8] ДА Стара Загора, ф. 1823, оп.2, а.е. 175; Пак там, а.е. 176; Пак там, а.е. 177.

[9] Даскал Петър Иванов(1847- 1927) е възпитаник на Духовната семинария в Белград, участник е във Втората българска легия, революционер; -Виж: Матев, Иван. Малина Делчева, Малина Николова. Даскал Петър Иванов. Стара Загора, 2024. Също и:Баталов, Георги. Поява развой на музикалното дело в Стара Загора 1995, с. 13.

[10] Тодор Шишков (1833, Велико Търново – 1896, Варна )- педагог, преводач, книжовник.Учи в класното училище в Елена при Николай Михайловски. В Стара Загора живее и работи като учител от 1854 до 1861 г.; Първите две години е учител във взаимното училище при храм „Свети Димитър“, а от 1856 г. е учител в класното мъжко училище при храм „Св. Николай“; От 1862 г. до 1865 г. учи литература в Париж. Койчева В., Ганева, Н. Маринова, Сн. Светиниколското училище в Стара Загора, 1841 – 1878, Стара Загора, 1991, с. 99.

[11] Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора. Стара Загора, 1995, с. 12-13.

[12] Георги Байданов (1853, Eски Заара ‒ 1927, София). Възпитаник на Музикално училище в Букурещ, диригент на църковни хорове в Пловдив и Стара Загора, редактор на първото българско музикално списание „Гусла“. Автор е на първите български учебници по нотно пеене.

[13] Баталов, Георги. Поява развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 26.

[14]Пак там, с. 26.

[15]ДА- Стара Загора, Ф. 407 К, оп.1, а.е. 11, л. 41.

[16]Лечева, Румяна. За слава на Бога, СУ „Климент Охридски”, София, 2022 г., с. 227.

[17]Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с.12

[18] Баталов, Георги. Пак там, с. 22; Драганов, Никола. Оперното дело в Стара Загора, София, 1970, с. 7.

[19]Стойков, Стоян. Храм „Свети Николай” в Стара Загора, с.57.

[20] Петко Икономов(1865, Стара Загора – 1927, Стара Загора) ‒ внук на даскал Петър Иванов, учи в Петропавловската духовна семинария, учител по български и френски език и пеене в Одрин, Цариград и Стара Загора, от 1891 до 1897 г. директор на Мъжкото класно училище „Иван Вазов“, през 1900 г. е избран за председател на дружество „Театър“,  заедно с поета Гео Милев сформира през 1915 г. любителска театрална трупа, диригент е на ученически църковен хор в храм „Св.великомъченик Димитър“.

[21] Димитър Хаджигеоргиев (1873, Стара Загора – 1932, София). Български композитор и музикален педагог. Учи флейта и композиция в Пражката консерватория. Сред преподавателите му е Дворжак. Основава първото музикално училище в Стара Загора през 1897 г. Организира училищен хор и оркестър, както и първата духова ученическа музика в България. През 1904 г. става един от основателите на Музикалното училище в София и на Българския музикален съюз. Основател е и на Музикалната академия в София и нейн първи ректор. Виж: Баларева, Агапия. Димитър Хаджигеоргиев, София, 1962.

[22] Виж: Жунич. Емилия. Будителят Старозагорска опера. Сборник доклади от четвърта национална научна конференция „Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите“. Литера принт АД- Стара Загора, 2019, с. 47-68.

[23]Никола Драганов. Оперното дело в България, София 1970, с. 8.

[24]Атанас Илиев (1852, Стара Загора – 1927, Стара Загора) – български просветен деец, дългогодишен учител и директор на Девическата гимназия в Стара Загора, депутат. От 1990 г. е действителен член на Българското книжовно дружество, днес БАН.

[25]Жунич, Емилия. 90 години Старозагорска опера и 70 години от одържяваването й. списание История,  Аз Буки, 2016, 176 -196; Баталов, Георги Поява развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 52, 53..

[26]Драганов, Никола. Оперното дело в България, София, 1970, с. 15.

[27]Баталов, Георги. Поява и  развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 29.

[28] Пак там, с. 35.

[29]Баталова, Ничка,  Стара Загора през моите спомени, София, 1990, с. 35.

[30]Псевдоним на Георги Тодоров Стоянович – Антон Берсенев (1891, Стара Загора-1941, Стара Загора). Завършва  правни науки в Карловия университет в Прага. Председател на Старозагорския областен съд, член на Съюза професионалните музиканти, председател на народния хор към дружество „Театър“; диригент на мъжкия хор при храм „Свети Николай“ и на детската музикална китка „Родна китка“, редактор на списание „Знание“, автор на разкази, литературен критик и общественик.

[31]Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора. Стара Загора, 1995, с. 36.

[32] Александър Георгиев Доросиев (1880, Пловдив – 1970, Стара Загора). Още 9-годишен пее в църковен хор. Учи цигулка при Панайот Пипков. Следва музика в Женева и Мюнхен. Още по време на следването си в Женева талантливият българин се изявил като диригент. Специализира  в Париж и Брюксел. Завърнал се в България през 1906 г. Той бил един от най-подготвените диригенти у нас, талантлив композитор, отличен музикален педагог Създава първият струнен оркестър в България. Мечтата му била да създаде в Пловдив истинска опера. Когато разбрал, че под тепетата нещата няма да се получат, маестро Доросиев се преселил в Стара Загора. Спомените на музиканта се съхраняват в Държавен архив – Пловдив, Личен фонд 1049К.

[33]Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, 36.

[34] Жунич, Емилия. Будителят Старозагорска опера. Сборник с доклади от четвърта национална научна конференция „Историческото наследство на Стара Загора, Тракия и Балканите“, Литера принд АД-Стара Загора, 2019, с. 47-68.

[35] Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 37.Сава Казмуков (1858, Ески Заара – 1936, Стара Загора), съдия, политик от Народната партия, кмет на Стара Загора в два различни мандата.

[36] Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора. Стара Загора, 1995, с. 37.

[37] ДА – Стара Загора, Ф.1823, оп.2, а.е. 177, л. 8.

[38] Баталова, Ничка. Стара Загора през моите спомени, София,  с. 42.

[39] Баталова, Росица. Автобиографични разкази. София 2007, с. 21.

[40]„Гергана“ е първото българско оперно произведение, написано на професионално равнище и има истински народностен музикален език. Премиерата е на 24 октомври 1917 г., диригент е композиторът, а сценичната постановка е на именития драматичен артист Кръстьо Сарафов. Тя влиза в репертоара на „Оперната дружба“.

[41]В: Партидна книга на Старозагорската общинска опера, с. 20 и 23.; Архив на Държавна опера в Стара Загора.

[42]ДА – Стара Загора, Ф. 1823, оп. 2, а.е. 177, л.10.

[43]Мара Шопова (1894, Хасково – 1980, Стара Загора)‒ театрална и филмова актриса. Завършва основно образование в родния си град. На 27 юли 1920 г., 26-годишна, заедно с брат си Данчо Делчев се премества да живее в Стара Загора. Поканени са от Културно-просветно дружество „Театър“ в новосъздадената трупа. Първият ѝ спектакъл на професионална сцена е „Иванко, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев. От 1921 до 1931 г. е член на театралната комисия на дружество „Театър“. През 1923 г. е сред основателите на театралното дружество „Васил Налбуров“. Участва в редица пиеси като „Американска леля“, „Тайфун“, „Под старото небе“, „Прокурорът Халеле“, „Хин“, „Край мътния поток“ на П. Керемекчиев, „Глупакът“ от Хенри Филдинг. Специална оценка и подкрепа получава от Антон Страшимиров, особено при изграждане на образите в неговите пиеси „Свекърва“ и „Вампир“. Мара Шопова се изявява и като режисьор‒ и в професионалния театър, и в детската музикална китка „Родни звуци“, създадена от Тодор Пъндев. Режисира и първите две оперни постановки  („Гергана“ от маестро Георги Атанасов и „Трубадур” от Джузепе Верди) на оперната трупа в Стара Загора, създадена през 1925 г. По-късно подкрепя дейността на библиотеката в града и работи временно като библиотекар. Мара Шопова е първата говорителка в ефира на Радио Стара Загора през 1936 г. Води детския радиочас и културната хроника.

[44]Драганов, Никола. История на оперното дело в Стара Загора, София, 1970, с. 29.

 [46] ДА – Стара Загора, ф. 1823, оп.2, а.е. 176.

[47] Баталов, Георги. Поява и развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 44-45.

[48] Баталова, Ничка, Стара Загора през моите спомени, Пловдив, 1990, с. 45.

[49]Вестник „Кавал“, 15 юли 1925, с.1

[50] Пак там, 1 ноември 1925, с.1

[51] Баталова, Ничка. Спомени за Маестро Атанасов. сп. Българска музика, 1973, бр. 4, с.45.

[52] Баталов, Георги Поява развой на музикалното дело в Стара Загора, 1995, с. 52, 53

[53] Драганов, Никола. Оперното дело в Стара Загора, София, 1970, с. 58.