Честит Световен ден на театъра!

Може ли театърът да чуе SOS призива, който нашето време изпраща? В свят на обеднели граждани, затворени в килиите на виртуална реалност, вкоренени в задушаващото си уединение. В свят на роботизирани съществувания в рамките на тоталитарна система на контрол и репресии в целия спектър на обществения живот.

Загрижен ли е театърът за унищожаването на екологичното равновесие, глобалното затопляне, масовата загуба на биоразнообразие, замърсяването на световния океан, топенето на ледените шапки, увеличаващите се горски пожари и екстремните метеорологични явления? Може ли театърът да стане неделима, но и активна част от екосистемата? Театърът, който от години наблюдава въздействието на човека върху планетата, но трудно се справя с този проблем.

Притеснен ли е театърът за човешкото състояние, което се формира в ХХI век, където гражданинът е манипулиран от политически и икономически интереси, медийни мрежи и корпорации, формиращи мнение? Където социалните медии, колкото и да го улесняват, са страхотното алиби за общуването, защото осигуряват необходимата безопасна дистанция от Другия? Всеобхватното чувство на страх от Другия, различния, Непознатия доминира в нашите мисли и действия.

Може ли театърът да функционира като работилница за съвместно съществуване на различията, без да се отчита кървящата травма?

Кървящата травма ни кани да възстановим Мита. И по думите на Хайнер Мюлер „Митът е агрегат, машина, към която винаги могат да се свързват нови и различни машини. Той транспортира енергията, докато нарастващата скорост взриви културното поле” и бих добавил, полето на варварството.

Могат ли прожекторите на театъра да хвърлят светлина върху социалната травма и да спрат да хвърлят подвеждащо светлина върху себе си?

Въпроси, които не позволяват категорични отговори, защото театърът съществува и устоява благодарение на въпроси без отговор.

Въпроси, предизвикани от Дионис, преминавайки през родното си място, хора на Античния театър и продължавайки мълчаливото си бежанско пътуване през пейзажи на война, днес, на Световния ден на театъра, нека погледнем в очите на Дионис, екстатичният бог на театъра и мита, който обединява миналото, настоящето и бъдещето. Дионис – дете на две раждания, и от Зевс и от Семела, изразител на флуидни идентичности, женски и мъжки, гневен и мил, божествен и животински, на границата между лудостта и разума, реда и хаоса, акробат на границата между живота и смъртта. Дионис поставя фундаментален онтологичен въпрос „за какво става дума? “ въпрос, който тласка твореца към все по-задълбочено изследване на корена на мита и множеството измерения на човешката енигма.

Имаме нужда от нови наративи насочени към култивиране на памет и оформяне на нова морална и политическа отговорност, за да излезем от многоформената диктатура на днешното Средновековие.

Теодорос Терзопулос

Превод от оригиналния гръцки: Yiola Klitou / Кипърски център на I.T.I.