Честит Международен ден на театъра

На 27 март отбелязваме Международния ден на театъра. Датата е избрана през 1961 г. на IХ конгрес на Международния театрален институт към ЮНЕСКО. Свързана е с откриването на сезона на Театъра на нациите в Париж през 1962г.

Приема се, че театралното изкуство възниква в древна Елада. Първообразът му са пиесите, играни по време на празниците в чест на Дионис – прочутите дитирамби. Характерното за древногръцкия театър е, че една пиеса включва максимум до 3 актьора, като те са само мъже. Актьорите носят маски в зависимост от персонажа, който играят. През цялото време на сцената присъства хор, който служи като акомпанимент.
Пренасяйки се в древен Рим, не можем да не отчетем огромният отпечатък, който древногръцкият театрален стил е оставил, но все пак има развитие. Увеличава се броят на актьорският състав, като вече участват и жени. Играят се предимно комедии.
През Средновековието театърът преживява бурни промени, лесно обясними с промяна на историческата обстановка, която неминуемо довежда и промяна в културната среда. Проникването на религията във всяка сфера на живота не оставя незасегнато и театралното изкуство. Играят се предимно пиеси с религиозен характер, изобразяващи сцени от Стария и Новия завет, пиеси с откровен възпитателен характер, имащи за цел проповядване на определени идеали.
Театърът през Средновековието е характерен и с развитието на пътуващите театрални трупи, изключителният бум на Комедия Дел’Арте, както и учредяването на множество театрални академии.
Но няма съмнение – истинският апогей в разнообразието на театралната сцена се достига през 20-ти век. Нови стилове, синтез на нови и стари театрални форми,авангардни театрални течения, пиеси, инспирирани от променящата се ежедневно житейска сцена,

Най – ранните наченки на театрална дейност в Стара Загора под ръководството на даскал  Петър Иванов, с участието на Кольо Ганчев и неговия оркестър, датират от 1870 г.

Първото театрално представление е поставено по пиесата на П. Р. Славейков – „Малакова“ на 18 април 1870 г. Премиерата се състои в салона на Главното девическо училище при черквата „Света Богородица“ в кв. „Акарджа“.

От 1900 г. представленията се организират от трупа към Дружество „Театър“. На 1 април 1912 г. е положен основният камък на бъдещата театрална сграда по проект на арх. Никола Лазаров, наподобяваща по стил виенски барок. През 1914 г. новият театрален салон е вече факт и тук, през 1916 г. поетът Гео Милев поставя експериментално пиесите „Едип цар“ на Софокъл и „Ревизор“ на Гогол.

Началото на професионалното театрално изкуство в града е поставено през сезон 1919-1920 г. Особена заслуга за това имат Мара Шопова и брат ѝ Данчо Делчев, които развиват всестранна творческа дейност.

През 1950 и 1954 г. театърът на два пъти е одържавен. През 1970 г. с указ на Народното събрание, театърът е преименуван в Драматичен театър „Гео Милев”.

От 1971 г. е настанен в новата модерна сграда за опера и театър на бул. „Митрополит Методий“ № 30. През 1997 г. сградата на Стария театър е реконструирана и реставрирана и официално открита.

Повече от 100 години Старозагорският драматичен театър озарява духовното пространство на благословена Тракия, а десетки творци – артисти, режисьори и високо подготвен художествен персонал, съхраняват традицията и пренасят невидимата щафета на театралния пламък в бъдещето на България. В обществената памет на Стара Загора, в театралната летопис, завинаги ще останат със своята всеотдайност жреците в храма на Мелпомена – Дора Маркова, Вера Дикова, Леда Тасева, Васил Попилиев, Михаил Марков, Веселин Савов, Бойо Боев и др.

След изключителните първи актьори идват нови и нови талантливи попълнения.

Днес Драматичен театър „Гео Милев” е неизменна част от културното наследство и традиции на Стара Загора, превърнал се е в една от духовните емблеми на нашия град и заема достойно място в историята на българското театрално изкуство. Театърът на Стара Загора не е само храм на изкуството, но и място, където се съхраняват вечните ценности и най-високите достижения на човечеството. Днес, с многообразието от жанрове и автори в репертоара си, Театърът на нашия град има представления за всеки!

Старозагорският куклен театър има своя самобитна политика и естетика. Кукленият театър в Стара Загора е основан през 1957 г. Без специализирано академично образование, само с природно подсказана нагласа за такова изкуство и културен идеализъм в театъра се събират неколцина млади хора с различни професии – Коста Вълков, Денка Димова, Лидия Александрова, Марин Павлов, Катя Загорова, Добрина Бунарджиева и Добрина Василева. С много труд и упоритост те усвояват специфичния език на куклата и заговарят на него с уверен глас. Основател и първи директор на театъра е Петър Добчев. Петър Александров е първият режисьор. Първият спектакъл се нарича „Мечо Турист”.

На 1 януари 1962 г. театърът става държавен. Към актьорския състав се присъединяват артистите Мариана Христова, Александър Темелков, Георги Монев, Здравко Калпакчиев–Зико, Анастасия Луканова, Здравка Михайлова. Особен принос за развитието на Старозагорския куклен театър оказва режисьорката Мария Янкова. От 1957 до 1965 г., директор на театъра е Петър Добчев, а от 1965 до 1968 г. директор е Лидия Венциславова.

Във ВИТИЗ се създава куклена катедра и в Кукления театър на Стара Загора постъпва първата му възпитаничка – Антоанета Ботушарова. В театъра започва работа и кукления сценограф Веселин Неделчев, който заслужено е наречен „българският татко Карло”. След пионерите, ред идва на реформаторите и новаторите в развитието на ДКТ – Стара Загора. Васил Апостолов е директор и режисьор в театъра от 1968 до 1982 г. Той превръща Старозагорския куклен театър в действително професионален театър. На мястото на старото читалище, Апостолов изгражда модерен детски културен център със съвременна сцена, зала, звуково и осветително оборудване, весела детска сладкарница, пеещия часовник с куклите и танцуващия Пиеро пред входа, дело на друг голям творец в театъра – скулптура Емил Иванов. След оттеглянето на Апостолов през 1982 г., директор на театъра става Любомир Цакев, който поради заболяване се оттегля през 1996 г. и на негово място за две години директор става скулптура Емил Иванов.

От 1998 г. директор на театъра е Дарин Петков. Днес театърът има изключително млад ансамбъл. Репертоарът му е изпълнен с множество заглавия на постановки за деца и възрастни. Театърът е водещ и се радва на изключителен национален и международен престиж.

Държавен куклен театър – Стара Загора е репертоарен театър на държавно финансиране. На сцената му са поставени над 300 постановки от български и световни автори, пишещи за деца и възрастни.

Разполага със собствена сграда, сцени /основна и лятна/ и ателиета, което му позволява ефективно да планира дейността си. Театърът е водещ между куклените театри по художествени и финансови резултати.

Държавен куклен театър – Стара Загора е домакин на Международен Куклено – Театрален Фестивал за възрастни „ПИЕРО”. Организатори на фестивала са: Община Стара Загора, Министерство на културата, Сдружение с нестопански цел „Пиеро“ и Държавен куклен театър – Стара Загора. Фестивалът е отличен многократно с Европейски лейбъл за значимост, което е гордост, но и огромна отговорност.