На Фестивал на самардалата ви кани село Конаре

На 29 март 2025 г. от 9:00 кметството на село Конаре, община Гурково, ви кани на традиционния Фестивал на самардалата.

В 9:30ч. на площада на селото ще бъде официално открит фермерски пазар и занаятчийска зона. В 10:00 ч. започва ритуалното бране на самардалата. Следва празнично дефиле с пълни кошници и народна музика до двора на храм „Света Троица“ – до площада. В 10:30 ч.- откриване на демонстрационни работилнички. В 11:00 ч. – сцена на фолклорния талант и традиционния вкус със специалното участие на шеф Иван Звездев. В 14:00 ч. обявяване на средствата, събрани за благородната цел.

Целта за 2025г. е да бъде ремонтиран куполът на камбанарията на храм „Св. Троица“. Храмът е паметник на културата с национално значение.Църквата е построена през 1850 г. със средства на местното население, опожарявана и реставрирана някога, тя е с уникална архитектура, каквато имат само 2-3 храма в България.

Самардалата – магическа писалка за подправки

Самардалата (Nectaroscordum siculum bulgaricum) е тревисто растение от семейство Лукови. Изсушена и стрита се използва като подправка за: сандвичи, печени, пържени, варени картофи, ястия с ориз, яйца – пържени и варени, варени меса, пиле, печени гъби, за пресни краставици и домати.

Самардалата (Nectaroscordum siculum ssp. bulgaricum syn. Allium bulgaricum) е една от основните съставки на традиционната у нас шарена сол. Самардала представлява тревисто растение, което спада към семейство Лукови и е ендемична за района на Балканския полуостров. Като компонент на шарената сол и изцяло като подправка самардалата се използва изсушена и стрита. В превод от гръцки Nectaroscordum siculum означава нектаров чесън и неслучайно английското име на подправката е Honey Garlic (меден чесън). Самардалата бива наричана още див лук, български лук, български чесън и др. Всъщност самардалата е подправка, която се използва в най-голяма степен само в България и по-специално в района на Странджа, Сливен, Стара Загора, Казанлък и към Слънчев бряг. В тази югоизточна част на страната самардала може да намерите съвсем прясна или сушена по пазарите, а хората я отглеждат като задължително растение в дворовете си. Самардалата се среща в по-малки количества още и в Румъния, Молдова, на полуостров Крим, в Кавказ, дори в Турция и Южните части на Италия и Франция. Може да я видите диворастяща в подлеса на букови и габърови гори. Тя е луковично растение, от което излизат по няколко тънки и дълги до 40 см стръка. Самардалата е близък родственик на чесъна и лука, но листата й са с по-различна трилъчева форма. Едно предание гласи, че когато Бог създавал растенията, хванал с 3 пръста листата на самардалата, за да я изтегли от земята и така се получила специфичната форма на листата. Листата на самардала прокарват през март, но красивите й цветове се почвяват през април-май. Цветчетата на растението са с формата на камбанка, изпъстрена в смесица от мораво, жълто, бледо розово, бяло, кафяво. Именно това е причината самардалата да се отглежда и като декоративно растение от много любители на флората. Сушена самардала

Обработване на самардалата

Самардалата има силен леко лют и нагарчащ вкус, особено ако е прясна. Свежите листа са значително по-люти от лука, чесъна, левурдата. Най-популярен обаче е сушеният вариант, при който листата се сушат за 1 ден и се смилат на каша, след което се разбъркват със сол. Тази смес се разстила и се оставя да се изсуши отново. Някои хора счукват или смилат прясната самардала със солта, което е по-екстремният вариант за приготовлението й – лютивостта, която растението изпуска е в пъти по-силна от тази при рязането на лук и плачът ви е сигурен. Готовата подправка е характерен зелен цвят и за да не потъмнее, трябва да се съхранява на сухо и тъмно място.

Самардалата съдържа малко ароматни вещества, затова и от нея не може да се добива етерично масло. Затова пък комбинацията й със сол фиксира ароматните й вещества и затова растението се предлага сушено в този дует. Количеството самардала-сол трябва да е 1-1. Самото сушене отнема около 30-40 дни, в сенчести, проветриви помещения при температура до 30 градуса, като сместа се разбърква периодично. Ако самардалата се суши на по-висока температура, не е изключено свежият й зелен цвят да се загуби и подправката да покафенее. Картофи със самардала Кулинарна употреба на самардала

Ако сте решили да опитате какъв е вкусът на ястието, приготвено със самардала, то знайте, че пресните листа е по-добре да не се подлагат на кулинарна обработка. За целта използвайте само сушената смес. Прясна самардала може да вложите в салати и по-специално такива с домати и краставици, с които подправката се съчетава доста добре. Поръсете салатата с натрошено сирене, защото самардала допълва успешно и неговия вкус. С не по-малка успеваемост, самардалата придава интересен вкус и на зелената салата или ястия от спанак, лапад, коприва. Сушената самардала е отлична за овкусяване на картофи, сготвени под всякаква форма, а също така яйца, пилешко месо, агнешко месо и агнешки дреболии, печени гъби и ориз. Препечена филийка, намазана с масло и поръсена със самардала навява на мнозина носталгичен спомен от детството. Важно е да се отбележи, че солта в ароматната подправка е колкото самата самардала, което означава, че трябва да използвате в умерени количества или ако добавяте подправката в ястие, не добавяйте отделно много сол.

Зелена самардала Ползи от самардала

Самардалата е включена в списъка от лечебни растения, които попадат под разпоредбите на Закона за Лечебните растения  ДВ бр.91 21.09.2002 г. Има данни, че растението повлиява добре състояния на хипертония, но с добавката на солта, това може да се оспори.