Навръх Благовещение водосвет за здраве ще бъде отслужен на Богородична стъпка

Послучай християнския празник Благовещение, на 25 март 2025 г. от 12:30 ч., отец Йордан Карагеоргиев ще се извърши водосвет и ще отправи молитва за здраве и благоденствие в храм „Свето Рождество Богородично“ , в местността „Богородична стъпка, край Старозагорските минерални бани.

Храм „Св. Козма Зографски“, до почивната станция на Марица Изток ще бъде отворен на празника от 10:00 до 13:00ч.

Поканват се християните да участват в празничните събития.

Храм „Рождество Богородично“ край Старозагорските минерални бани се намира в месността „Богородична Стъпка“. Открит е на 23 септември  2003 г. Изцяло е построен от дарения, под вещото ръководство и всеотдайност на незабравимия бай Нейчо Нейчев, който се пресели в по-добрия свят през 2009 г. Бог да го прости! От тогава и до сега това сакрално място се обгрижва и поддържа в приличен вид от сина му инж. Петко Нейчев. Святото място и храмът се посещават целогодишно от много поклонници и туристи.

Бай Нейчо ми разказваше, че в продължение на много нощи му се присънвала Света Богородица и му нареждала да построи манастир. На него му било ясно, че няма откъде да вземе пари за градеж, но щом бил определен, трябва да се захваща.

„Много добре си спомням през 1990 г. пътувахме към София, разказва Петко Нейчев. – Баща ми беше с мен. Винаги идваше да ми помага навсякъде. По пътя ми попадна някакъв вестник, може би „Поглед“. И там имаше една съвсем малка дописка за „Богородична стъпка“ на баните. Тя  провокира желанието ни да  облагородим местността. Така баща ми започна често да ходи до мястото, да го прочиства, да му дава някакъв приличен вид. Към 1997 г. „запали“ местните набори и направиха един кръст. По – точно това е една неръждавейка с изкована върху нея Света Богородица. Намира се  точно на мястото, където палим свещите. Това е първото нещо, което се постави там, изработено от местен майстор. На самата скала от незапомнени времена – преди 100, 200, 500 години, има издялани Иисус Христос и Света Богородица. При социализма ги бяха намацали с червено-кафява боя, за да не се виждат изображенията. Първото нещо, което започнахме да правим, и аз се мъчих, и сега продължаваме, е да премахнем тази боя. Успяхме да изчистим Христос, но Светата Майка все още не се вижда много добре.

Почна баща ми, Бог да го прости, да се бори с инстанциите, да му разрешат изграждане на параклисче. Къде ли не ходи, кого ли не моли… Тук го въртят, там го връщат по десет пъти – никъде нищо не става. Много добре си спомням, когато му дадох някакви пари с думите: “Почвай да строиш! До сега никой не е съборил църква, камо ли параклис!“ И той наистина през 2000-2001 г. го почна на своя глава. Отец Йордан Карагеоргиев ми е споделял: “Когато се запознах с бай Нейчо, гледам един старец на 75 и повече години  мъкне от пътя към върха торба цимент на гърба си“. Всичко на ръка се носеше чак от долу до скалата – вода, цимент, пясък, железа, тухли… всичко. Водата беше голям проблем, носехме с туби… Когато стигна основите и постави кота нула, нещата потръгнаха. Много хора се включиха и започнаха да помагат – с материали, с труд, с пари. Когато направихме и горния паркинг, поставихме варели. Пожарната много помагаше. Дойдат момчетата, напълнят варелите с вода, ако трябва нещо да се измие – също… Архитектурният проект беше дарение от арх. Веселин Беров. Той е и в основата за осигуряване на средства по-късно за иконописа в малкия Божи дом. Като се изгради параклисът, баща ми не можеше да стои на едно място, и започна около него да прави пътеки, градинки, пейки… Тогавашният областен управител Мария Нейкова, направи пътя на своя глава, без да пита никой. Благодарение на този път, колкото и да е трудно, защото през зимата се изронва, се успява да се стигне до скалата със стъпката. Категорично има нужда от истински път, но въпросът опира пак до инстанциите, а не до средствата. Пари се намират… Непрекъснато идват хора. Ако има цел за постигане, хората даряват с готовност пари. Все повече станаха вярващите и искат да помогнат…“

Малко след кончината на бай Нейчо в параклиса пристига гръцкият богослов Нихоритис. След дълги проучвания той заявил:“Гаранция давам, че тук има скален манастир! Търсете го! Ако това място е в Гърция, не магистрала, но асфалтов път ще има до тук.“

Не само според Нихоритис, но и според преданията, легендите и ландшафта, много вероятно е действително да има на това място скален манастир. През Х – ХІ век, стотици хора, които са искали да се изолират от света и да се отдадат на пост и молитва, да станат монаси, са нямали друга алтернатива, освен да се усамотят в скални манастири. За това има предпоставка, защото мястото е върху скала. Предположението на Нихоридис е потвърдено от десетки ясновидци, които твърдят, че тук има скален манастир.

Десетки легенди са свързани с местността „Богородична стъпка“. Всеизвестно е, че Дева Мария се явява на много места по света, за да покаже или правотата на вярата, или да  насочи  хората за нещо си, както във Фатима, в Пучаево… Тук е същата легенда. На 300-400 метра от скалата има римски път. По време на кръстоносните походи, Светата Майка се явява  на местното население, за да разкрие силата на новата вяра и обречеността на кръстоносците. Тогава стъпва върху скалата и стъпката ѝ се отпечатва завинаги. В стъпката през цялата година се задържа вода, която се счита за лековита и светена. Другата легенда е, че след като Дева Мария стъпва върху скалата, тя става силно място. Под скалата има коритце. Много хора искат да приемат християнството точно на това място. В това коритце са ги кръщавали в християнска вяра.

Заради водата, която зиме и лете се задържа в стъпката, много хора предричат, че ако се пуснат сонди, ще бликне вода. Бай Нейчо много се мъчи, пробива на много места, но нищо не излезе и накрая каза: “Докато не каже Господ, че трябва тук да излезе вода, няма да се мъча повече!“ Някой пък му казал, че скалата ще се пукне и водата сама ще излезе! Дано! „Другото нещо, на което съм свидетел е, че дойдоха някакви учени от Швейцария, но не са нито поклонници, нито туристи, споделя Петко Нейчев. – Намират мястото по някакъв техен геофизичен път. Те казаха, че са пристигнали специално на Богородична стъпка, защото тя е едно от трите най-силни места в България. Те не са знаели нито за легендите, нито че има построен параклис. Според тях другите две места са „Демир баба теке“ и „Кръстова гора“.

Посещението на поклонници и туристи е целогодишно. В събота и неделя са винаги над 200 човека, а в празничните дни – още повече.

„От тези 200 човека, които през уикенда ни посещават, 90% са туристи. Но има хора, които идват като крайна мярка за здраве и изцеление. Много жени са забременели след посещение на стъпката. Създаде се традиция, която жена е родила след молитва към Света Богородица, да остави бебешка дрешка на новороденото си детенце, за да я вземе друга жена, която иска да забременее. По време на Националния тракийски фолклорен събор „Богородична стъпка“, който се провежда в селището, някоя жена е оставила ританки.  Поне за 7 случая  зная със сигурност. Години наред един софиянец носеше големи туби с вода и ги оставяше на скалата. Той каза, че водата се зареждала енергийно и през цялото време, докато я пие, се чувства добре. В скалата има една цепнатина. Легендата е, че ако преминеш през нея и не те затисне скалата, греховете ти се опрощават. Но точно по средата на цепнатината има място, където, като застанеш е точно по тялото. Швейцарците измериха с уредите си, че това е най-силната енергийна точка. Най-вероятно там става балансиране на енергията. Що се касае до водата в стъпката, татко винаги ме караше да си напръскам с нея челото и главата за здраве – като светена вода“, разказва Петко Нейчев.

Росица Ранчева