Залесяването в Старозагорска област – ,,Век от вечността в опазване и грижа!“
,,Век от вечността в опазване и грижа!“
Всяка година, в първата пълна седмица на месец април, лесовъдите на България честват своя професионален празник – „Седмица на гората“. През тази година – 2025г., се навършват 100 години от неговото първо честване, макар, че действията по възстановяването, стопанисването и опазването на българските гори започва веднага след Освобождаването през 1878 г.
Точно преди 100 години, през 1925г., Академичният съвет на Софийския университет взема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет. Така сега, през 2025г. се навършват 100 години лесовъдско образование в България.
През 2025г. се навършват и 120 години от борбата с ерозията и пороите на територията на България.
…
В исторически план за начало на управлението на горите в Старозагорски окръг се сочи 1893 г., когато в горско отношение окръгът е разделен на три лесничейства – Старозагорско, Казанлъшко и Новозагорско.
- Първото залесяване е извършено през 1895 г. от Старозагорския митрополит Методи Кусевич. Днес това е лесопаркът „Аязмото“.
- През 1905 г. в Казанлък се открива първото Бюро за укрепяване на пороищата и за залесяване, оглавено от френския специалист по борба с ерозията Феликс Луи-Мари Вожли. Поставено е началото на организираната борба с почвената ерозия в региона и в България.
- Първите баражи са построени в пороите Гръцко дере и Кара дере.
- Цялостната борба с пороите в района на РДГ – Стара Загора, се води от Бюрото и секциите по укротяване на пороищата, а след сливането им с горските стопанства, дейността е поета от тях. До 1944 г. в района на Стара Загора са залесени 31 854 дка млади горски култури.
- През 1949 г. са образувани районните дирекции по горите, сред които е РДГ – Стара Загора.
- Големият размах на противоерозионните мероприятия започва през 50-те години на ХХ век. Той е обусловен от необходимостта да се предпазят от затлачване строящите се язовири „Копринка“, „Жребчево“ и „Розов кладенец“.
- Овладени и залесени са водосборите на най-поройните реки – Шипченска, Бедечка, Табашка, Енинска, Мъглижка, Новомахаленско дере, Калайков дол и е създаден горският защитен пояс около яз. „Копринка“.
- През 70-те години на ХХ в. са извършени рекултивационни дейности в района на комплекса „Марица – изток“, които се ръководят от Горскостопанския комбинат в Стара Загора.
…
- Към днешна дата РДГ – Стара Загора осъществява дейността си на територията на едноименната област. Горските територии заемат площ от 174 111 ха, като от тях държавни са 86 %. Останалите са общинска, частна и юридическа собственост, и собственост на МОСВ (Министерство на околната среда и водите). 22 % от горите са иглолистни, 78 % – широколистни. Всички иглолистни гори са с изкуствен произход, с основни дървесни видове – черен и бял бор, смърч, ела, кедър и дугласка. Преобладаващи широколистни дървесни видове са зимният дъб, букът, обикновеният габър и церът.
Общият запас на дървесина в горите на територията на РДГ – Стара Загора към днешна дата се изчислява на 27 914 233 м3, като нарастването е с над 1 млн. м3 в сравнение с 2005 година.
- Oсновни видове сечи,които се прилагат при стопанисването на горските територии:
Отгледните сечи – те се провеждат през периода от възникването на насаждението до достигане на неговата зрялост. Тези сечи имат за цел регулиране на състава и произхода на насажденията в зависимост от функциите им и поставените цели. Подобряване на растежа и увеличаване на производителността на насажденията, както и качеството на дървесината.
Възобновителни сечи – те се провеждат в зрели насаждения с целосигуряване на възобновяване за създаване на ново поколение гора, както и регулиране на видовия състав и направляване на смяната на дървестните видове. С извеждането на възобновителни сечи се има за цел формиране и поддържане на разновъзрастни гори.
Санитарни сечи – провеждат се при наличие на повреди от биотични въздействия, за подобряване на здравословното състояние на насажденията, ограничаване и предотвратяване на опасността от каламитети/масова проява на вредители/в насажденията.
Принудителни сечи – провеждат се при наличие на повреди от абиотичен фактор/снеголом,снеговал, пожари/. Интензивността на този вид сеч се определя от обема на повредената и/или повалена дървесина.
Технически сечи– това са сечи, които се провеждат за нуждите на ловното стопанство, временни горски пътища, както и защита на горските територии от пожари.
На територията на Регионалната дирекция по горите върху южните склонове на Стара планина, част от Сърнена Средна гора и част от Горнотракийската низина осъществяват дейността си 6 териториални поделения на ЮИДП – Сливен – Държавните горски стопанства в Казанлък, Мъглиж, Гурково, Стара Загора, Чирпан и ДЛС „Мазалат“.
За последните 25 години чрез стопанисване на горите в района на дейност на РДГ Стара Загора е постигнато увеличаване на широколистни дървесни видове спрямо иглолистните в съотношение 22 % от горите са иглолистни и 78 % – широколистни. Една част от иглолистните дървесни видове са заменени с широколистни от зимният дъб, букът, обикновеният габър и церът. Това е огромно постижение на лесовъдите в областта. Широколистните дървесни видове са по- устойчиви във времето, както и при възникване на горски пожари.
РДГ Стара Загора осъществява контрол върху всички дейности в горитенезависимо от тяхната собственост:
– добив на дървесина и недървесни горски продукти;
– възобновяване на горите;
– защита и опазване на горите;
– транспортиране, съхранение и преработка на дървесина и недървесни горски продукти.
Контрол по спазване на Закона за лова и опазване на дивеча.Контрол върху любителския риболов.Контрол по Закона за биологичното разнообразие.
Неотменна част от дейността на дирекцията е стриктният контрол за спазване на Закона за горите и Наредба № 8 за сечите в горите.
Най-значимите заплахи за горите в България са природните бедствия, пожарите и незаконните действия на човека.
През 2024 г. в горските територии на България са възникнали общо 29 бр. горски пожари.
По-голямата част от възникналите пожари са плод на човешка небрежност. Преди започване на пожароопасния сезон се извършват превантивни дейности, изразяващи се в обособяване и изграждане на Минерализовани ивици, Лесокултурни прегради и пътища за движение на противопожарна техника.Тези мероприятия се залагат в Годишен план за борба с пожарите в горските територии за всяко Държавно горско стопанство и Държавно ловно стопанство, като Регионалната дирекция по горите утвърждава и упражнява стриктен контрол по неговото изпълнение.
Опожарените площи в горски територии, които не се възобновят по естествен път до 3 години подлежат на изкуствено залесяване с произведени фиданки в държавни горски разсадници.
През 2024 год. служителите на РДГ Стара Загора са съставили общо 396 бр. актове за нарушения в горите, от които 2 бр. по Закона за лова и 3 бр.по Закона за рибарството и аква културите.
…
В сградата на РДГ – Стара Загора през 2016 г. е създадена единствената по рода си Природонаучна сбирка за Старозагорска област, която радва окото на любознателните посетители, предвидена за посещение и обучение на деца от детски градини, ученици, студенти, граждани. Тя съдържа 345 експоната от характерни и редки за България животински видове. Сред изложените 207 вида животни могат да се видят дори такива, които никога не са обитавали страната ни. За всеки отделен експонат в сбирката служителите на Дирекцията могат да говорят дълго и със страст, зад която личат усърдието, грижовността и системните им усилия това посветено на природата кътче да съществува и днес. По-голямата част от препаратите (които са от 30-те и 40-те години на миналия век) са предоставени от 6 ОУ „Свети Никола“ в Стара Загора.
…
Борбата с ерозията и пороите на територията на РДГ Стара Загора бележи през 2025 г. 120 години.
Кратка история и развитие на Бюрото по укрепяване на пороищата и залесяването гр. Казанлък 1905 год. – 31.ХІІ.1934 год
Казанлъчани като главни производители на розово масло посрещат знатни хора и търговци от страната и от чужбина. След Освобождението често гости тук са и някои министри от тогавашните правителства. Един от тях е министърът на земеделието и държавните имоти Никола Генадиев, родом от Битоля. Той се среща тогава с Антон Пенев, Александър Оризов и други негови съпартийци.
При тези посещения, между другите разговори, първенците на града споделяли пред министъра за нещастията и огромните щети, нанасяни от пороищата. Най-активнибили пороите над селата Шипка, Енина, Ветрен, Шейново и Крън.
Все в този период се активират пороите и по южните склонове на Средна гора, особено над Стара Загора.
Старозагорският учител Н.Иванов написва статията ‘‘Казанлъшката долина – бъдеща пустиня‘‘, която излиза в списание‘‘Български преглед‘‘. Тя намира отзвук сред много знатни хора на Стара Загора и Казанлък.
Казанлъчанинът Николай Драгнев, който имал склонност към писателстване попаднал на статията и силно впечатлен от нея, я перефразира, запазвайки основните постановки, като я озаглавява така – ,,Залесяването в Казанлък и околията му‘‘. Тази брошура попада в ръцете на министъра на земеделието и държавните имоти Никола Генадиев и е обсъдена с първите казанлъчани. Те настояват пред Генадиев да им помогне в борбата с пороите, в резултат на което ще спечели добруването на хората, още повече, че той лично отговаря за тези проблеми.
Генадиев незабавно отправя молба към правителството да му изпратят специалисти, които да проучат активните ерозирани пороища в района на Казанлък и да предложат мерки за тяхното ликвидиране.
В кратък срок той успява да получи положителен отговор от правителството на Франция, което изпраща най-добрия си специалист по укрепяване на пороите и залесяване – инспектор Бер, да проучи причините за опорояването и да предложи мерки за неговото ограничаване.
Позицията на инспектор Бер е категорична. Ерозията в Казанлъшкия район може да бъде спряна само чрез залесяване на опороените склонове, съчетано с укрепяване на пороищата. По негова препоръка през 1905 год. е създадено първото в България ,,Бюро по укрепяване на пороите и залесяването“ със седалище гр. Казанлък.
През същата година започват и откриването на първите разсадници в селата Шипка, Енина, Мъглиж и на други места. Започва подготовката за производство на необходимите фиданки. Договорени са и необходимите от различни горскодървесни видове от Австрия и Швейцария през пролетта на 1905 година.
В държавния бюджет за 1905 год. е било предвидено,, Бюрото за укрепяване на пороищата и залесяването“ да функционира със следния персонал:
1.Един Началник на Бюрото – чужденец – Феликс-Луи-Мари Вожли, специалист, ангажиран от държавата с контракт за три години;
2.Един първи помощник на Началника – чужденец – Жан Кристиян Ягершмидт – специалист, ангажиран от държавата с контракт за три години;
- Един втори помощник на Началника – българин лесовъд – Йордан Митрев;
- Един инженер – българин – Кръстьо Николов
- Двама лесничеи – българи – Недялко Казанлиев, и вакантна;
- Един чертожник – Григор Марчев;
- Един деловодител – Петър Манджуков;
- Един разсилен – прислужник – Ганю Делистоянов
Феликс-Луи-Мари Вожли
През 1911 год. г-н Феликс-Луи-Мари Вожли напуска България, но направеното от него остава за идните поколения българи.
В негова памет е положена плоча в района на гр. Казанлък, за да се помни и знае!
Продължение след Вожли……
През 1912 – 1913 г. под ръководството на началник на секцията Гавраил Заяков са залесени 775 дка и построени 1 197 куб.м. баражи;
През периода 1913 – 1915 год. под ръководството на новия началник на секцията Петър Манджуков са залесени 2 600 дка и построени 1 317 куб.м. баражи;
През периода 1915 – 1918 год., поради войната дейността на секцията е сведена до опазването на създадените горски масиви и съоръжения за укрепяване на пороите;
През периода 1919 – 1923 год. под ръководството на секцията са залесени 4 078 дка нови гори и построени 640 куб.м. баражи;
През периода 1924 – 1948 год. под ръководството на началниците на секцията Найден Таслаков, а по-късно инж. Михаил Михайлов и инж. Стефан Стойков е извършена значителна работа по укрепяване на пороите, като са залесени 19 683 дка нови горски култури и построени 3 644 куб.м. баражи;
През 1948 год. е създадена нова секция по укрепяване на пороите и залесяванията със седалище гр. Стара Загора, която работи до 1951 год., след което цялата дейност по залесяването и борбата с ерозията е предадена към съответните горски стопанства.
История в снимки….
Оформяне на преливник на горски бараж
Състояние и изгледа на голия и скалист терен в долното течение на “Зли дол”, земл. с. Шипка преди почване на залесяването – 1905 год.
…
Тази година честването на ,,Седмица на гората“ – 07.04. -11.04.2025 г.. ще се провежда под мото ,,Век от вечността в опазване и грижа!“
По този повод РДГ Стара Загора обявява конкурс за ученици от 1- ви до 7- ми класза музикално изпълнение на стихотворението „Хубава си моя горо” от Любен Каравелов.
За нас ще бъде чест и удоволствие да се включат повече деца в конкурса, като целта ни е да събудим в детската душа чувството на гордост, на любов и на уважение към българската гора чрез музикалното изпълнение на стихотворението „Хубава си моя горо”.
Ръководството на РДГ Стара Загора честити празника на всички, които обичат Българската гора! Нека продължим заедно в създаването, отглеждането и грижите за гората на България и нека нашият ентусиазъм и обич към нея стигнат до всички около нас!
.