Част от историите на Ваньо Стоилов, събрани в книгата „ Ноти от мелодията на живота”, бяха представени снощи в Стара Загора

„ Животът е като кутия с шоколадови бонбони- никога не знаеш какво има вътре”, казваше Форест Гъмп в едноименния си и много пъстър филм. Тази вечер се сетих за драматичната комедия и реших, че напълно съм съгласна с констатацията на героя, изигран от Том Ханкс. В една кутия може да има сладки, горчиви, безвкусни бонбони. Кой може да допусне, че един журналист и неговите репортажи и интервюта са историческа памет за живота, който е пъстър като кутия с бонбони. Може би трябва да сме твърде широко скроени, за да признаем, че и трите книги на Ваньо Стоилов, дългогодишен кореспондент на „ 24 часа” имат историческа стойност. Признавам, че заимствах тази констатация от проф. Искра Баева, която представи втората му книга в Стара Загора.

Толкова много истории се пазят в журналистическите му бележници за изминалите 45 години. Първата от тях, поместена в книгата, е от 1980 г. когато е студент в Софийски университет и сътрудник в „Студентска трибуна”.

Героите в третата му книга „ Ноти от мелодията на живота” , 41 на брой, са спортисти, музиканти и дейци на културата.

Подредени са на принципа на предаването „ Спорт и музика” на програма „Хоризонт” на БНР /Българското национално радио”. Премиерата започна с изпълнението на заставката „ Спорт и музика”, което изправи на крака препълнената зала на Регионалната библиотека „Захарий Княжески”.

Историята ни връща в 1960 г. по време на олимпийските игри в Рим, когато спортният журналист Петър Милушев чува по италианското радио подобно предаване.

„ В тоновата стълбица нотите са осем. Буквите в българска азбука са 30. Композитори и музиканти, писатели и журналисти, ги използват, всеки по своему,за да пишат своята мелодия за живота. Моите герои са хора с добавена стойност”, изтъкна Ваньо Стоилов. И добави: „Въпрос на въображение”.

Не мога да пренебрегна и да не добавя към констатацията му прочутата мисъл на Айнщайн – „Въображението е по-важно от знанието.”

Толкова тъжно е, че днес българският народ се е превърнал в лице на Злото със завистта си и омразата си към успеха.

„А Ваньо Стоилов във всеки свой разказ търси доброто и щастливия финал”, подчерта доц. Георги Белчев, бивш футболист от тима на „Берое”, който представи книгата.

„ Винаги съм търсил оптимизма във финала и победа на доброто. В първата си книга завърших с репортаж за бялата лястовица, която намериха в психоболницата в Раднево, във втората – с паметника на помирението в село Винище, община Монтана. В третата си книга поставих финала с разказа за Върбинка, родена без ръце и крака, която има световна известност, среща се с двама папи, с Шарл Де Гол, и президента на Египет Гемал Абдел Насър, една тъжна съдба, която има намира пътя към доброто”, добави Ваньо Стоилов.

По думите му в третата му книга има „за всекиго по нещо”.

За първи път читателите на новата му книга ще разберат, че песента „Моя страна, моя България” на Емил Димитров в Америка е известна като „Моя Калифорния”. „Той ми е любим като певец. Интервюто с него е правено през 94-та при посещението му в Стара Загора. Срещата проведохме в старата „Верея“, която вече не съществува. Това ми е много скъпо интервю. Не е обаче само то. В книгата съм интервюирал хора, които много рядко се изявяват пред медиите с интервюта, такъв е примерът с бившия национален футболист  треньор Петър Хубчев. Длъжен съм да кажа, че никой от тези към които съм се обърнал не ми отказа интервю”, добави пред гостите на премиерата си Ваньо Стоилов.

По думите му изключителна интересна е срещата му с Елисавета Багряна.

Той подчерта, че смята за изключително ценни  десетте си интервюта с Ибряма, направени през различни години, които също са намерили място в новата му книга.

„Това са ценни личности, които никога не трябва да бъдат забравени. Един от начините да не бъдат забравени е събирането им в книга. Защото е по-малко вероятно някой да се поинтересува от тях, събирайки информация из различните вестници в годините. Следващата ми книга отново ще е с журналистическа насоченост. Аз съм журналист, не съм писател. Вълнуват ме нещата от живота. Почти никой не се сеща например за мечкадарите от Ягода, една изчезваща вече професия. Има много интересни хора, които заслужават да бъдат увековечени в книга. Пак повтарям, те не бива да бъдат забравени.”, обясни Ваньо Стоилов

Ако има някой , който да напише историята на „Берое”, мисля че, това е Ваньо Стоилов.

На въпроса „Готви ли четвърта книга” той призна:

„Вече дори я обмислям. Когато  човек има какво да каже, книгите сами се „пишат“. Има един стар журналистически принцип, че новина в джоб не стои. Така е и с книгите. Те обаче не бива да излизат от един автор като на конвейер, за да не изглеждат необмислени.” 

Работното издание на четвъртата му книга засега е: „Зимъс ще вадим тръна”.

Д-р Румяна Лечева