Пролетта дойде! Да е честита, щедра и усмихната!
Пролетта вече се усеща във въздуха с птичите песни и мириса на първите цъфнали джанки, но официално тя идва днес с пролетното равноденствие.
За 2025 г. за България астрономическата пролет ще настъпи на 20 март в 11 часа и 1 минута. Ще продължи 92 дена, 17 часа и 40 минути – достатъчно време, за да се порадваме на този най-свеж и най-красив сезон.
Мартенското равноденствие отбелязва началото на пролетния сезон в Северното полукълбо и есенния сезон в Южното полукълбо.
Пролетното равноденствие е официалният първи ден на пролетта, и това наистина важно събитие традиционно бележи началото на пролетта за много различни култури, както и началото на новата година в древните индийски и персийски календари, за които можете да прочетете в „Древни и съвременни празници и суеверия, свързани с пролетното равноденствие„.
Защо на 20 март
В Северното полукълбо пролетното равноденствие настъпва всяка година между 19 март и 21 март. Макар пролетното равноденствие да се случва в един и същи момент във времето по целия свят, датата и местното време се различават на различните места по земното кълбо в зависимост от годината и часовата зона на местоположението. За местоположения, които са преди UTC (на изток от Великобритания), пролетното равноденствие може да падне на следващия ден, а за местоположения, които са след UTC (по-западно от Гринуич), може да падне на предния ден.
В невисокосна година моментът на пролетното равноденствие е около 5 часа 49 минути след този момент през предходната година (в UTC), а през високосна година е около 18 часа 11 минути преди този момент през предходната година. По този начин времето на пролетното равноденствие непрекъснато се измества напред-назад, но винаги остава на или около 20 март.
| година | ден | време (UTC) | българско време |
|---|---|---|---|
| 2015 | 20 | 22:45 | 21 март 0:45 |
| 2016 | 20 | 04:30 | 06:30 |
| 2017 | 20 | 10:28 | 12:28 |
| 2018 | 20 | 16:15 | 18:15 |
| 2019 | 20 | 21:58 | 23:58 |
| 2020 | 20 | 03:50 | 5:50 |
| 2021 | 20 | 09:37 | 11:37 |
| 2022 | 20 | 15:33 | 17:33 |
| 2023 | 20 | 21:24 | 23:24 |
| 2024 | 20 | 03:06 | 05:06 |
| 2025 | 20 | 09:02 | 11:01 |
| 2026 | 20 | 14:46 | 16:46 |
Датата на пролетното равноденствие е важна в християнството, тъй като е важна за изчисляването на Великден. Според постановлението на Никейския съвет през 325 г. сл. н.е., Великден винаги пада в първата неделя след първото пълнолуние, което настъпва на или след пролетното равноденствие. Въпреки това, по конвенция християнските църкви са фиксирали църковната дата на пролетното равноденствие на 21 март и базират всички изчисления на тази дата, дори ако астрономическата дата се различава.
Всяко равноденствие и слънцестоене е астрономическо събитие, което се случва заради наклона на оста на Земята и непрестанното й движение в орбита.
Равноденствието може да го разглеждаме и като събитие, което се случва на въображаемия купол на нашето небе. За наблюдател от нашата планета с един геоцентричен поглед небесният екватор е голям кръг разделящ небето на Земята на Северно и Южно полукълбо. Небесният екватор пресича небето точно над екватора на Земята. При равноденствие Слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в небесната сфера над Северното полукълбо. Ако наблюдаваме Земята от космоса, ще видим че оста на Земята е наклонена на 23.5 градуса. Имаме равноденствие два пъти годишно – пролет и есен – когато наклона на земната ос и орбитата на Земята около Слънцето се комбинират така, че проекцията на оста е точно перпендикулярна на орбитата.Ето още някои интересни факти за равноденствията:
Равни ли са денят и нощта в равноденствието? Не съвсем
В равноденствието двете полукълба на Земята получават еднакво количество слънчеви лъчи. Всъщност думата equinox (равноденствие) идва от латинското aequus (равно) и nox (нощ). За нашите предци, които са отчитали времето по-малко точно от днес, денят и нощта са изглеждали еднакви.
Но днес знаем, че не е точно така. Всъщност денят продължава повече от нощта по време на равноденствието. Има две причини .
1. Слънцето е диск, а не точка
По дефиниция изгревът започва, когато горният ръб на слънцето докосне източния хоризонт, а залезът се определя тогава, когато краят на слънчевия диск се скрие под западния хоризонт.
Това само по себе си осигурява допълнителни 2½ до 3 минути дневна светлина в умерените ширини.
2. Атмосферна рефракция
| Атмосферната рефракция (пречупване) издига слънцето с около 1/2 градуса нагоре в небето ни както при изгрев, така и при залез. Това променя времето на действителния изгрев, като същевременно забавя времето на истинския залез. Резултатът е няколко минути допълнителна дневна светлина, не само при равноденствие, а всеки ден. Кредит: Wikipedia |
Земната атмосфера действа като леща или призма, като издига слънцето на около 0,5 градуса от истинското му геометрично положение винаги, когато слънцето приближи хоризонта. Случайно диаметърът на слънцето обхваща ъгъл около 0,5 градуса.
С други думи, когато видите слънцето на хоризонта, то всъщност е точно под хоризонта геометрично.
Така изгревът избързва, а залезът се забавя, което добавя близо още шест минути дневна светлина в умерените ширини. Затова има повече дневна светлина и денят е по-дълъг от нощта при равноденствие.
В България ще има 12 часа 9 минути и 05 секунди дневна светлина на 20 март 2025 г. Дневна светлина виждаме у нас са само около 9 часа при зимното слънцестоене и до 15 часа при лятното слънцестоене.
Защо Слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад?
Ето още един феномен на равноденствие. Вероятно сте чували, че слънцето изгрява точно от изток и залязва точно на запад в деня на равноденствието. Може да изглежда неинтуитивно. Но е вярно, независимо къде живеете на Земята (с изключение на Северния и Южния полюс, където няма изток или запад).
Какво е равноденствието? Това е събитие, което се случва на въображаемия небесен купол на Земята. То отбелязва онзи специален момент, когато слънцето пресича небесния екватор, преминавайки от юг на север. И също така, разбира се, представлява точка от орбитата на Земята.
Небесният екватор пък е голяма окръжност, която разделя въображаемата небесна сфера на северно и южно полукълбо. Небесният екватор обикаля небето точно над екватора на Земята. В деня на мартенското равноденствие слънцето пресича небесния екватор, за да навлезе в северното полукълбо на небесната сфера.
Всички тези компоненти са въображаеми, но това, което се случва при всяко равноденствие, е много реално, толкова реално, колкото преминаването на слънцето през небето всеки ден и толкова реално, колкото и смяната на сезоните.
Пролетта ще донесе някои интересни небесни събития
Пролетта ще ни донесе и два метеорните потока. Пикът на Лиридите е през нощта на 21-22 април, последван от Ета Акваридите на 4-5 май.
Лиридите са зашеметяваща гледка – те са пролетен звездопад с радиант съзвездието Лира. „Звездният дъжд“ се излива на нашата планета от 16 до 25 април. В пика на активността си Лиридите ще се представят с по 15-20 метеора на час.
Астрономите смятат, че Лиридите са един от най-ранните познати на хората метеорни потоци. За него се споменава още преди нашата ера.
Къде може видите признаци на равноденствието в природата?
Огледайте се – те са навсякъде! За момент забравете за времето и забележете как нараства светлата час на деня.
Усещането, че пролетта е тук и лятото идва, прониква в цялата природа в северната половина на земното кълбо.
Обръщайте внимание на траекторията на слънцето в небето всеки ден. Ще откриете, че тя се измества на север. А птиците и пеперудите идват обратно на север, заедно с пътя на слънцето.
И въпреки прохладното време днес, по-дългите дни ще донесат със себе си и повече топлина.
Честита Пролет!
