18 март 1965 – ЗА ПРЪВ ПЪТ ЧОВЕК ИЗЛИЗА В ОТКРИТИЯ КОСМОС

Тогава това се огласи широко. Но по руска традиция много шокиращи истини за този полет, останаха скрити… Криеха истината и за съдбата на космонавта, когото съдбата спасява от смърт още два пъти.

Ето част от скритото, което Леонов се осмелява да сподели едва след 1992 г., когато СССР се саморазпадна:

1. Баща му споделя съдбата на много руснаци.

– Арестуван е от съветските власти по традиционни фалшиви обвинения и е обявен за „враг на народа“. За него Леонов пише: …„Той не беше единствен. Арестувани бяха много хора. Това беше част от политиката на властите да отстраняват всеки, който проявява твърде много свободомислие или сила на характера. Това бяха годините на чистките на Сталин. Много хора изчезнаха в отдалечени лагери и повече никой не ги видя.“…

– Комунистическата власт веднага стоварила гнева си и върху цялото семейство. Пропагандата, че „работи за и в името на хората“, не попречила да изгонят от къщата майка му, заедно с всички негови братя и сестри, общо 8 НЕВИННИ деца.

– На децата дори било забранено да учат. Затова за първи път бъдещият космонавт влиза в училище чак на 9 години.

2. Космическата разходка на Леонов е съпроводена с много рискове:

– пулсът му скача над 140 удара в минута;

– температурата му се вдига на 39 градуса.

– в скафандъра му става непоносимо горещо. По лицето му има толкова много пот, че не вижда почти нищо.

3. Съветските учени направили необходимото космонавтът да ИЗЛЕЗЕ в космоса. Но забравили, че трябва и да се върне обратно на кораба. Когато трябвало да стане това изникнал най-големият проблем.

– Оказало се, че връщането на борда е невъзможно. Не предвидили размерите на люка. Не предвидили материята на скафандъра. Не предвидили, че налягането в космоса ще се повиши и материята на костюма му ще се раздуе. Малкият люк и раздуването не позволявали на Леонов да влезе обратно в камерата.

– Наложило се космонавтът два пъти да намалява налягането. То достига до много рисково ниво, едва на 0,27 от земното налягане. Все едно се намирал на около три километра над Еверест. Едва тогава успява с труд да се пъхне обратно в ракетата. За щастие не загубил съзнание.

– Но следвала друга трудност, не можел да премине и през втория люк. Това наложило грубо да наруши правилата и да влезе с краката напред.

– Появили се и проблеми със снабдяването с кислород, но за щастие това е овладяно.

4. Тогава на борда възниква друг, много по-сериозен сериозен проблем. Системата за връщане на Земята с автопилот отказала да работи.

– Наложило се да управляват ръчно. Това крие огромен риск и е много сложно. Всяка грешка, в ориентирането на кораба или времето на пускане на двигателите, може да е фатална. Вместо връщане на Земята, може да отдалечи екипажа завинаги от нея. Космическият кораб тогава на практика заприличал на морски кораб от средновековието и се ориентирал за обратния път към планетата по … звездите.

– Тогава се проявил друг проблем. На новия кораб „Възход – 2“ имало само един илюминатор, при това съвсем неудобен. Космонавтите отчаяно пълзели в кабината и многократно гледали звездите от различен ъгъл през него.

– За да стартират двигателя многократно сравнявали по памет съзвездията и предполагали къде се пада Голямата мечка спрямо Земята. Сега изглежда нелепо, но тогава се наложило за първи път в човешката история екипаж да сменя своите места при работещи двигатели на кораба. Това става при голямо ускорение, което може да превърне хората в пихтия. Въпреки това, командирът Павел Беляев успешно контролира полета и навреме включва спирачния двигател.

– Но „Възход 2“ излиза от обсега на радарите и се приземява в тайгата на 180 км. от руския град Перм. В контролните зали губят следите на космонавтите и настъпва суматоха, защото не виждат никакъв шанс да ги открият.

– Екипажът също не знае къде ще ги отнесе кораба и как ще се приземят.

– За самото си приземяване те не помнят много. Когато накрая се освестили успели да излязат.

– Тогава следвало ново изпитание. Нагазили в сняг до кръста. Било и много студено, минус 40 градуса. За полета били предвидени различни средства за оцеляване на екипажа. На кораба имало въдици за риболов, средства за прогонване на акули, дори съветски пистолет „ТТ“, и други. Но точно в студения СССР, не предвидили средства за предпазване от студ… Когато космонавтите свалили скафандрите си, от тях се излели по 5 литра от пот.

– Почни голи, успели да запалят огън. Увили се с каквото могат и зачакали помощ. Чакали дълго …

– Постоянно пускали международния сигнал за помощ по морза – SOS. Този зов знаела цялата планета до която едва се добрали. А и как да огласят, че те, съветските космонавти, не знаят къде са и условията на място са ужасни …

– Но този сигнал не се разпространявал добре в гората, защото дърветата го екранирали. Космонавтите се досетили за това и се местели по снега. Командирът Беляев бил най-зле, а Леонов му помагал да се държи и да върви, като непрекъснато му повтарял: „Не заспивай, не заспивай“.

– Накрая отчаяния сигнал SOS бил приет. Къде? В … Бон, в „лошата“ Западна Германия. Немците обаче веднага съобщили за бедстващите на чакащите в Кремъл.

– Но на това в началото там не повярвали. Защото в това време единствените, които знаели за загубените си космонавти били само в Центъра за управление на полета. Там само предполагали, че са се приземили някъде в СССР.

– След сигнала, започнала акция по спасяването. Стотици хеликоптери били вдигнати във въздуха за търсене на злочестите космонавти. Едновременно с това започнала поредната лъжлива пропаганда. Пуснали съобщение, че екипажът се е приземил благополучно и вече почива в санаториум. Естествено, без уточнение къде са се приземили и къде „си почиват“, но и нямало журналисти които в тази страна да питат за това.

– А разликата във времето от появата на това „съобщение“ и появата на самите космонавти на екран ставала все по-голяма и тревожна. Дори този който знаел истината, Брежнев, не издържал на напрежението. Той позвънил на Корольов и попитал – „Какво по дяволите става?“ Генералният конструктор бил толкова изнервен, че намерил смелост да му отговори: „Моята работа е да ги пращам в космоса, а Вашата да ги търсите и намерите. Вие бързахте за този полет, а не аз“.

– Дълго време над двамата нещастни космонавти кръжал хеликоптер, който не ги виждал. Накрая Алексей намерил сили да натисне с измръзналите си пръсти спусъка на пистолета и да изстреля сигнална ракета. Така виждат огъня и тях.

– Но да се приземят там не било възможно. Затова решили да организират група за спасяване от скиори.

– По въздух започнали да хвърлят на бедстващите „подаръци“ с топли дрехи и сандъци с коняк. В резултат – всички дрехи увиснали по дърветата, а шишетата с коняк се счупили. А измръзналите космонавти гледали на всичко това „накриво“ и тихо псували…

– Накрая спасителите ги намират. Според очевидци от скиорите, лицата на екипажа не се виждали, сякаш били със снежни маски. Успяват да ги преместят в близка дървена къща. След това започват да разчистят … с брадви в ръка място за кацане на спасителен хеликоптер.

– Така близо 3 дни след проблемното приземяване екипажът прекарва на това смразяващо място и по чудо оцелява…

5. После Алексей Леонов има поредна среща със смъртта.

– На 22 януари 1969 г. той пътува в една от колите от кортежа на съветския лидер Леонид Брежнев. Генералният секретар на КПСС е посрещнал космонавтите от „Союз- 4“ и „Союз-5“ и колите отиват в Кремъл.

– Но съветският лидер е набелязан за мишена от младши лейтенантът Виктор Илин. Той иска да избави хората в СССР от него.

– Атентаторът изстрелва 14 куршума по предполагаемата кола, в която се намира Брежнев. Но вождът не бил в нея, а в една от колите на космонавтите.

– При това нападение е убит на място невинният шофьор Иля Жарков. Цялата тази история, въпреки многото свидетели, после задълго се премълчава и крие. Традиция…

6. Само след две години съдбата отново спасява Леонов.

– Той е назначен за командир на екипажа на полета на „Союз 11“, планиран за 30 юни 1971 г. Тренировките протичат успешно и екипажът е готов да полети.

– Но точно преди старта, медицинската комисия решава да смени целия екипаж. Тя в последния момент е открила, че бордовият инженер Валерий Кубасов има здравословен проблем. Снимката на белите му дробове показва тъмно петно. После става ясно, че това петно е получено от алергия към растение, растящо където екипажът се е подготвял.

– На тяхно място излита резервният екипаж – Георгий Доброволски, Владислав Волков и Виктор Пацаев. Мисията минава успешно, но при връщането на Земята космическият кораб изгаря в атмосферата и тримата загиват.

Така тогава Леонов и колегите му се спасяват, но катастрофата има своя отзвук и в … България.

Защо?

В България също има катастрофа. В същия ден, на прохода Витиня, автомобилът с който пътуват двама много известни българи се удря и запалва. Загиват футболистите Георги Аспарухов – Гунди и Никола Котков.

– На тяхното погребение се стича огромно количество хора. Независимо от предварително взетите от милицията мерки, хората масово отиват да отдадат последна почит на любимите си спортисти.

– Комунистическата власт в СССР и в България не доволна от този израз на всенародна българска мъка. Те се дразнят, че българите отиват да почетат българи.

– Хората не откликват на призива на властта да отидат под строй на поклонение пред портретите на съветските космонавти в посолството на СССР.

– Властта у нас е вбесена и счита това за… скандално. Страхът от мъмрене от СССР е голям и правят важна жертва. Сменен е особено важният за всяка тирания вътрешен министър, като Ангел Солаков е принуден да подаде оставка.