Малко известно за сградата на старозагорската опера…

Малко известно за сградата на старозагорската опера…

доц.д-р Светла Димитрова

Вероятно не са много онези, които знаят, че един от най-известните градоначалници – Йордан Капсамунов за първи път предлага изграждане на оперна сграда в Стара Загора. Той е кмет на града от декември 1952 г. до март 1962 г. Обича операта, кани известни изпълнители и води дългогодишна битка за реализиране на мечтата си – голяма представителна оперна сграда в Стара Загора. По онова време представленията на операта се изнасят в стария театър. Там колективът е принуден да репетира заедно със състава на драмата и често между тях „прехвърчат искри”. Помещенията са малки и неудобни.

След многократни разговори с министри в София кметът издейства разрешение да започне строителство на нова сграда. То е запланувано за 1955 г. Проектът е изработен от старозагореца арх. Драганов, работещ в Главпроект – София. Той използва за образец сградата на прочутата Ла Скала. Оперният театър е построен в Милано през 1776-1778 г. Идеята на арх. Драганов получава одобрението на тогавашния министър на културата Рубен Аврамов Леви. В старозагорския вестник Септември е публикувана рисунка на бъдещата сграда. Дълго време обаче не се отпускат необходимите средства, въпреки че ежегодно Й. Капсамунов пише писма до Държавната планова комисия. Тя има за задача да разработва стопанските планове на национално ниво, но също така да одобрява и контролира изпълнението на плановете в отделните сектори и региони. През 1955 г. старозагорският кмет изпраща изложение до зам. председателя на Министерския съвет  Антон Югов, през 1957 г. – до министъра на просветата и културата Вълко Червенков, през 1958 г. – до Тодор Живков, тогава секретар на ЦК на БКП. До края на кметуването си през 1962 г.  Й. Капсамунов не успява да уреди финансиране. Междувременно проектантът Драганов заминава на работа в Тунис и комуникацията с него става трудна. Местното градско ръководство възлага изработване на ново проектно задание по модел на оперна сграда от т. н. „социалистическа” част на Германия. Главен проектант е арх. Михаил Соколовски (1927-2010), проектанти – арх. Борис Камиларов (1932-2004) и арх. Цанко Стефанов Хаджистойчев (1927). Конструктор е  инж. Любомир Събев. Последните двама участват в реконструкцията на оперната сграда, след опожаряването й през 1991 г.

Строителството на новата сграда на операта започва през 1964 г. с първоначална сметка от 1 200 000 лв. През 1969 г. тя е коригирана на 2 508 000 лв. Инвеститор е Градският народен съвет. Ориентир за смелостта на начинанието може да бъде размера на средната работна заплата в страната през 1969 г., която възлиза на 117 лв.

Фасадната украса на сградата е дело на скулпторите Галин Малакчиев (1931-1987), Крум Дамянов (1937) и Валентин Старчев (1935). И тримата тогава са все още млади, но талантливи и нестандартни творци. През следващите десетилетия ще се утвърдят като едни от най-големите имена в своите области. Крум Дамянов ще продължи връзката със Стара Загора като автор на паметника Бранителите на Стара Загора, а Валентин Старчев, за когото градът е родно място, ще остави почерка си върху паметника на Митрополит Методий и монумента Братска могила. Тримата скулптори получават 12 000 лева за проект, изпълнение и монтаж. Други 22 000 лева тримата вземат за декоративните портални врати. В новата оперна сграда е доставено кристално витринно стъкло от Чехословакия на стойност около 4000 долара. Вносни са и огледалата. Покривът е изработен от медна ламарина, която е изпълнена в комбината за цветни метали „Димитър Ганев” в гара Искър. За облицоване на сграда е използван масован и полиран гранит и полиран мрамор.

Монументалната украса вътре се състои от шест големи гоблена, изтъкани от вълна в държавния вълнено-текстилен комбинат  „Димитър Благоев” в Казанлък. Автори на сцените върху гоблените са големият български творец, тогава доцент, Марин Върбанов (1932-1989) и неговата съпруга китайската художничката Сун Хуай Куей. Марин Върбанов е преподавател по текстил в художествената академия „Н. Павлович”, един от основателите на Катедра по текстил в художествената академия в Ханджоу в Китай, преподавател в Парижката академия по изкуства, първият артист извел изкуството на текстила от стандартните две измерения в триизмерно произведение. За работата си двамата творци получават хонорар от 49 000 лева. Журналисти, влезли в сградата след пожара през 1991 г., виждат, че гоблените по стените не са изгорели, а само са опушени и провиснали. После обаче те изчезват. И до днес не се знае съдбата им.

Декоративно-монументалната керамична стена вътре в сградата е по проект на проф. Дечко Узунов (1899-1986). За проектиране, изработване и монтиране той получава 11 000 лв.

На държавното предприятие „Съби Димитров” в гр. Сливен е възложено за вътрешното обзавеждане да изработи 1700 метра памучен черен плюш и 300 м копринен плюш. Същото предприятие е натоварено да произведе и нужния мокет – 1400 кв.метра в зелена разцветка и 700 кв. метра  – в синя. Столовете в залата са поръчани в трудово-производителната кооперация „Тонет” в София, която е специализирана в производството на специфична мебелировка. Текстилът за дамаската на столовете е осигурен от НИК по текстилна промишленост в София. Вентилаторите са внесени от СССР, долното сценично оборудване и оркестрината – от ГДР, светлинният регулатор – от Полша. Родно производство е горното сценично оборудване, което е изработено в кооперация  „Освобождение” в София. С Научно-изследователския институт по кинематография и радио е сключен договор за разработка, изработка, монтаж и настройка на електроакустичната апаратура. Сцената е една от най-модерните за времето си, снабдена с подвижни платформи от двете й страни и въртящ кръг в дъното, който заема и наклонено положение. Освен голяма завеса, са монтирани още осем завеси, които могат да се спускат когато е необходимо. Оркестрината също е с подвижен под. Тя се издига на две нива – до сцената или до нивото на залата. По този начин има възможност сцената да се разширява или местата в залата да се увеличават. Изброените по-горе факти показват, че не са жалени средства за оборудване на сградата и се е търсело най-доброто в ограничения, в рамките на социалистическия лагер, пазар. Местното ръководство кани за проектанти и изпълнители едни от най-добрите художници и скулптори.

Новата сграда на операта е тържествено открита на 14 март 1971 г. Лентата прерязва зам. -председателят на Министерския съвет и председател на Държавния комитет за планиране Тано Цолов. Операта разполага с 850 места, оборудвана и съоръжена в духа на последните постижения на техниката. За времето си е най-голямата и най-модерната сграда за опера и театър на Балканите.

В основният корпус на сградата е изградена нова стоманобетонова конструкция от основи до покрив за противоземетръсно осигуряване, както и укрепваща стоманобетонова конструкция на главните носещи и второстепенни греди над зрителната зала. Укрепени са и покривните плочи и греди над фоайетата и сцената с двата джоба до нея, над репетиционната зала и оркестрината. Изградени са нови стоманени конструкции на осветителните мостове и галерии над зрителната зала и сцената за окачване на плочата и конструкция на новата горна сценична механизация. С оглед по-добра защита на покрива е изпълнена нова топло и хидроизолация.

С цел подобряване на акустиката, видимостта и удобствата на зрителите са коригирани формите на стените и таванът в зрителна зала. Наново е изграден амфитеатърът на балкона. Възстановени са вътрешните мраморни настилки и стълбища. Залата е застлана с негорим мокет и е обзаведена с 605 седящи места, от които 6 за инвалиди. С ново интериорно обзавеждане са фоайетата, в едно от които е реставрирано оцелялото изключително ценно керамично пано на академик Дечко Узунов.

След реконструкцията Старозагорската опера вече разполага с най-голямата и най-модерната въртяща се сцена в страната. С помощта на специалисти от SBS – Buhnen Technik – Дрезден, напълно възстановена и технически обновена е долната сценична механизация. Монтираното уникално съоръжение представлява комплекс от автоматизирано електромеханично оборудване, което осигурява движение на сцената в различни посоки и равнини.

На Старозагорската опера е изпълнена и система за художествено осветление, доближаваща се до голяма степен до тази на световноизвестните сцени. Тя включва най-модерните пултове за управление, прожектори и циклоидни осветителни тела. Системата за управление разрешава с един пулт да се управляват едновременно конвенционално осветление, интелигентни устройства и мултимедия. Изпълнител е софийската фирма „Вахс“ ЕООД.

В една от първите инвентарни книги на музея след неговото одържавяване (1950 г.) е заведена под № 802 „брезентова завеса”, за която е записано, че е рисувана от Димитър Гюдженов. Завесата е предадена на музея от ръководството на читалище „Родина” на 16 август 1951 г. Дали наистина тя става част от музейните фондове или е записана в книгите, но продължава да се съхранява в театъра? Никъде в музея подобна завеса не бе открита. През годината, в която е отбелязано предаването й на музея, театърът и музеят обитават една и съща сграда. Музеят се намира в пристройката, която след един основен ремонт през 40-те години, става неразделна част от цялата сграда на театъра и днес може да бъде различена само ако внимателно се познават снимки от преди този период. Възможно е заради инвентаризация на имуществото, завесата да е била бракувана и поради факта, че е рисувана от двама известни старозагорци – художниците Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов тя да е спасена от изхвърляне, но без да променя място съхранението си. Защо обаче в инвентарната книга е написано само името на Димитър Гюдженов като автор остава загадка.

През май 1914 г. дружество „Театър” обявява конкурс  за изработване на завеса за театъра. Това е честа практика в страната. Рисувани завеси имат читалищата в Плевен, Никопол, Свищов, Шумен, Търново, Сливен и др. Предварителните условия включват сюжетът да е алегоричен, платното доброкачествено, а изработката с маслени бои. Определените премии са доста скромни. На класиралия се на първо място ще се възложи изработване на завесата, а за заелите второ и трето място е определен хонорар съответно от 60 и от 40 лева. През юни в Стара Загора е подредена изложба с проектите за завеса и декори на театъра, изработени от различни художници. За жури са поканени художниците Антон Митов и Петко Клисуров и двамата преподаватели в Рисувателното училище в София. Вестник „Зора” информира, че сред „многото изложени картини” са одобрени само тези на младите художници Н.Кожухаров и Д.Гюдженов.

Първа премия е присъдена на Н.Кожухаров, а втора – на Д.Гюдженов. На двамата се възлага да започнат работа по изпълнение на проекта, класиран на първо място. На 14 септември 1914 г. жури в състав: проф. Хараламби Тачев, Александър Миленков (декоратор от Народния театър), учителя-художник Васил Маринов (от Старозагорското девическо педагогическо училище) и 6-членния състав на Строителния комитет по изграждане на театъра провеждат заседание за приемане на  работата по завесата на театъра. Журито намира, че художниците са се справили успешно без да се отклоняват от приетия проект, но за да бъде приета окончателно работата им е необходимо да се нанесат някои поправки. Те основно са свързани с подобряване изображението на централната фигура, на някои детайли в другите фигури и отстраняване на елементи, които претрупват рисунката. Направени са някои бележки и по колорита, но те не са от съществено значение. На завесата е нарисуван бог Аполон, заобиколен от седем музи. Аполон е син на Зевс и Лето и е предводител на музите. Според гръцката митология музите са девет на брой и са дъщери на Зевс и Мнемозина. Те покровителстват изкуствата и всяка се изобразява със свой атрибут. Тъй като става дума за театрална завеса, вероятно поради тази причина сцената, нарисувана от Н.Кожухаров не включва музата на историята Клио и музата на астрономията – Урания.

Според наличните документални източници одобрения проект Никола Кожухаров реализира съвместно с Димитър Гюдженов. Изображението на завесата достига до нас, благодарение на картината-проект на Н.Кожухаров, която днес е част от фондовете на художествената галерия в Стара Загора. Тя е публикувана в луксозния албум на Марин Добрев „Художниците на Стара Загора” (с.56).

Мара Шопова, ръководител, режисьор и първа актриса на старозагорската трупа от 1921 г. разказва, че завесата на театъра е била поставена в рамка и се е вдигала и пускала с въжета. Такава била практиката по всички театри от онова време.

Любопитни подробности за завесата на Стария театър разказва актьорът Нино Луканов. В съзнанието му се запечатва ярък спомен за този важен театрален атрибут. След откриването на новата сграда на операта (1971 г.) театър „Гео Милев” започва да изнася там своите представления. Това наложило голяма част от реквизита да бъде пренесен в нея. По време на местенето в едно долапче намерили голямо платно. След като внимателно го разгънали видели върху него изображенията на седем музи и на един бог. Разбрали, че става въпрос за завесата на театъра, изрисувана от Никола Кожухаров и Димитър Гюдженов. Според Нино Луканов, платното било сравнително добре запазело, но за да го съхранят още по-добре, по негово предложение, го навили на руло и го пренесли в стаичката, определена за библиотека на театъра. Няколко години по-късно режисьорът Димитър Стоянов решил да постави в Стара Загора пиесата на Ст.Костов „Комедия без име”. Нино Луканов му споменал, че за декор може да се използва старата завеса на театъра, която режисьорът много харесал. След едно, две представления платът не издържал на опъването и за да не се разкъса, завесата отново била прибрана. По това време в Стара Загора била по работа проф. Вера Динова-Русева, автор на фундаменталния труд „Българска сценография 1846-1947“. Нино Луканов й показал завесата. След като внимателно се запознала с рисунките върху нея, тя определила, че за около 5000 лева, завесата може да бъде реставрирана. Тъй като сумата не била намерена, завесата продължила да стои в сградата на операта, в стаята, определена за библиотека на театъра. При пожара в операта през 1991 г. мястото било силно засегнато от огъня и според Н.Луканов завесата е изгоряла.

Във връзка с предстоящото отбелязване 100-годишнината на Старозагорския театър ще сме благодарни на всички, които ни потърсят за да разкажат спомен или покажат документ или снимка, свързани с рисуваната завеса на Стария театър. Така ще се обогати историята на този интересен елемент от културната история на града ни.