Вместо реквием за Румяна Горанова
Известна съм като твърд човек, но няма да скрия, че сърцето ми плаче за загубата на моята най-добра приятелка, повече от сестра, аристократка по дух, безукорна като колега, човек с безкрайно добро сърце, пример за отдаденост на семейство, професия, приятели, на учениците си- Румяна Горанова.
Румяна беше скромна, тиха, възпитана, внимателна, интелигентна, със семпло, но изрядно облекло. Винаги говореше тихо. В класове от по 26-28 ученици, а и в големи аудитории, тя щом заговори тихо, залата млъкваше. Имаше някакво необяснимо въздействие с магнетичния си глас и с присъствието си.
Бяхме много близки. Семейно сме свързани от много години. Беше учителка на голямата ми дъщеря. Беше класна на техния клас и децата не спираха да я величаят и заради нея, да заобичат и българският език и литература.
Извън служебните ни ангажименти, бяхме близки по душа. Заедно сме преживели много тъжни моменти. За приятните – много сме се шегували, много сме общували, много сме пътували заедно. Знаех, че по всяко време на денонощието можех да разчитам на нея…
Румяна беше истински вярващ човек в Господ Бог. С цялото си излъчване и отношение към близките при общуването, то присъстваше. Тя притежаваше смирение и мъдрост, каквито почти никъде не съм срещала. Винаги казваше:“Бог да е с Вас! Той ще Ви помогне във всичко..!“ Спазваше всички правила по канона.
Румяна е подготвила много ученици за приемането им в гимназията. Имаше изключително отношение към творческото мислене на учениците си и въобще към всички възпитаници на ГПЧЕ „Ромен Ролан“. Тя създаде списание „Пътеки“. Почти всички, които участваха в списването му, след това развиха своите таланти предимно в духовната сфера, завоюваха високи позиции в обществото, станаха изявени автори и творци. Нейна идея и основен двигател беше и за „Литературен вестник“.
Тя помогна на всички млади колеги като преподаватели по български език и литература да навлязат по-лесно в учебния процес, да узнаят и продължат добрите традиции на гимназията – Ирена Личева, Веселина Георгиева, Донка Матеева … С колегите, които са от това поколение – Таня Стаматова, Таня Маджарова, Здравко Личев… пътувахме до София и създадохме клуб за възпитаниците на гимназията по повод честването на 50-годишния юбилей… Тогава правихме празник на художествената самодейност, който после преименувахме в „Празник на таланта“. Румяна беше един от първите художествени ръководители. Винаги е била много прецизна по отношение на езика, на цялостното поведение на учениците, но най-вече в общуването на учениците помежду си и с учителите…
Не зная колко поколения са нейните ученици, но съм абсолютно сигурна, че всички те са станали преди всичко добри човеци, а след това специалисти. Тя никога не отправяше директна критика, а деликатно предлагаше възможен, по-добър вариант. Никога не казваше: Това няма да правиш така! А деликатно :Би ли могъл да го изразиш ето как?“ Всъщност тя уважаваше безкрайно учениците и те й отвръщаха също така…
Убедена съм, че тя завинаги остава в сърцата на своите възпитаници. Това не е просто клише. Те я обичаха искрено. Цели класове й ходеха на гости – насядали кой където намери, на земята, но да бъдат още и още със своята любима Госпожа. Чрез тях, тя ще продължи да живее и да дарява светлина.
Сега, когато стана ясно за кончината й, социалните мрежи са изпълнени с толкова красиви думи на благодарност и признателност…Това са поколения, поколения, някои от които вече по на 60 години и запазили най-добрите чувства за любимата учителка.
Ако трябва с една дума да характеризирам Румяна Горанова, тя ще е ЧОВЕК. Всичко останало може да се прибави към това – блестящ учител, педагог, творец, общественик, светла личност, безукорна съпруга и майка, незаменим приятел…
Приятел!
Зная, че всеки своя пътека си има и рано или късно я извървява.
Милост Божия е, че Румяна беше най-близката ми приятелка, повече от сестра, доверителка, модел за много неща в живота. Ще я нося в сърцето и ума си дотогава, докато се срещнем в другия свят!
И нека Бог да бъде с теб!
Иванка Сотирова
