9 Март е ден на Свети Четиридесет мъченици

На този ден православната църква почита четирийсетте войници от арменския град Севастия, които заради ревностната си вяра в Христовото учение били изгорени на клада през 320г .

Легендата разказва, че 40 войници се възпротивили на заповедта да принесат жертва на езическите богове, тъй били християни. Заради неподчинението им, ги повикал на началникът им, който започнал да ги убеждава да не жертват живота си и да се откажат от християнството. Той им обещавал им почести и дарове, ако склонят да извършат жертвоприношението. След като отказали да се поклонят пред идолите, войниците били затворени и подложени на жестоки мъчения. Затова Православна църква отбелязва и до днес жертвата на светите 40 севастийски мъченици.

В българският календар, празникът е свързан с цар Иван Асен ІІ,построил в столицата си Търново храм в тяхна чест по случай победата си над Теодор Комнин при Клокотница на 9 март 1230 година.

С този ден е свързано народното вярване, че Слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.

На Свети Четиридесет мъченици се месят и обредни хлябове, намазани с мед. Те трябва да са 40 на брои, като толкова са и пълнените чушки с боб и постните сърми, които също трябва да присъстват на днешната трапеза.

В Източна и Южна България наричат празника Си светци, Свето четирси, Исветци, Светого. В западните български райони е познат като Младенци, а в старопланинските села го наричат Светиите Проклетиите. Вярва се, че на този ден слънцето „се обръща” към лятото, а Господ забива 40 или 140 нажежени шиша в земята и я затопля. Вярва се още, че тогава се събужда и излизат от зимните си леговища змии, гущери и буболечки. Ето защо в ранното утро на Си светци всяка стопанка ще премете къщата и двора си, ще запали събраната смет, а после цялото домочадие прескача огъня три пъти и се опушва с него. Това се прави, за да се предпазят от ухапване на змии през лятото. Извършват и обредно гонене на змии и гущери, като се вдига шум из двора с удряне на тенекии и на маши и с викове: „Бягайте, змии и гущери, като се вдига шум из двора с удряне на тенекии и на маши и с викове: „Бягайте, змии и гущери, на 40 разкрача!”. Пак за предпазване от влечугите на този ден не трябва да се споменава името им и да се провлича конец, защото той наподобява змия.

В Западна България, където наричат празника Младенци, майките изпичат 40 малки хлебчета с форма на кукла, наричани кукли, младенчета, младенци. Там почитат този ден за предпазване на децата от Баба Шарка, или сипаницата, която си представят като три стари грозни жени. Хлебчетата дупчат с масур, „за да не се дупчат лицата на децата”, и намазани с мед, ги раздават по съседските къщи, „за да бъде Баба Шарка блага”, да не се разболяват децата. В Родопско изпичат и раздават тенурки – тънки пшеничени питки, намазани с мед, „за болестчиците”. В Никополско хлебчетата са с форма на пиленца и се наричат светийчета.

В Западна България има поверие, че волът е опасан с 40 пояса, където се крие силата му. На този ден той свалял поясите си и затова не трябва да го впрягат. На празника се извършват и други действия, свързани с числото 40. На трапезата жените нареждат 40 постни сарми или пълнени чушки с ориз, а мъжете изпиват по 40 чаши (глътки) вино или ракия. Събират и варят 40 охлюва или рака, които изяждат. Всяка домакиня засява 40 стръка цветя, посява 40 гнезда картофи, бодва 40 клонки в земята, защото повсеместно е разпространена вярата, че всичко, засадено на този ден, се хваща и пониква.

Рано сутринта майките извеждат децата си на моравите и се търкалят 40 пъти за здраве. По пътя обратно към дома събират 40 „живи” пръчки – лескови клонки, и ги носят на гръб, че кръстът да не ги боли. Вярва се, че змия, убита от Свети четирсе, притежава магическа сила. В главата й засаждат босилек и се казва, че той ще придобие лековита сила. Мома, закичена с такъв босилек, няма да я ловят уроки и магии.
В Тракия на този ден момите изпълняват много интересен обичай – светото, с който символично въвеждат пролетта в селището. Девойките се събират в една къща и правят кукла от кросно на тъкачен стан. Обличат я в булченски дрехи, на главата  ѝ поставят черно було. Момите слагат така приготвената кукла на шейна и с нея обхождат селото, минават край свещени могили с вековни дъбове, край яазми и оброци. Накрая отиват на реката и развалят куклата, измиват кросното и се плискат с вода. Чрез този ритуал бъдещите невести искат да осигурят здравето и плодовитостта си.

На 9 март имен ден празнуват Младен, Младенка.