4 март е Световен ден за борба със затлъстяването
ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Е БОЛЕСТТА НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ
Макар затлъстяването да е един многогодишен и вековен проблем, то е признато за заболяване относително наскоро. Основният проблем при него е големият мащаб и глобалното му разпространение в днешно време.
На 4 март 2023 г., по повод на Световния ден за борба със затлъстяването, беше публикуван световният атлас по затлъстяване. Цифрите, изнесени в него, са доста обезпокояващи – 813 милиона души по света живеят със затлъстяване. Но по-лошото е, че само след 12 години, се очаква тази цифра да нарасне на 1.5 милиарда души.
Какво точно обаче означава затлъстяване?
Всички хора попадат в една от трите категории: с нормално тегло, с наднормено тегло или със затлъстяване. Всеки може да изчисли за себе си в коя категория попада, като раздели теглото си върху ръста на квадрат, или теглото разделено два пъти на ръста.
Нормалното тегло е до 25 килограма на квадратен метър, наднорменото е между 25 и 30 кг/кв.м и над 30 е затлъстяването. Ако съберем хората с наднормено тегло и затлъстяване, това са вече над 2 милиарда души по света, които се очаква само след 12 години да станат ок. 4 милиарда. За Европа се очаква те да са 59% от населението, а при децата – ок. 28%.
Това е проблем, който засяга всички възрасти, и пред който не бива да стоим безучастни. Важно е да се има предвид, че затлъстяването е заболяване и има код в международната класификация на болестите, където се счита за хронично, прогресиращо и рецидивиращо заболяване. Като то не е просто болест, а предвестник и на много други болести.
В момента има данни за около 230 заболявания, в основата на които стои затлъстяването. Това са различни сърдечно-съдови, метаболитни и злокачествени заболявания, както и много други проблеми. Практически всеки орган в човешкото тяло би могъл да бъде засегнат неблагоприятно при затлъстяване. И това води не само до риск от всякакви други заболявания и увреждания, но и до риск от смъртност.
За съжаление много от хората, страдащи от затлъстяване, дори не подозират, че имат някакъв проблем. Според проучванията 68% от тях възприемат състоянието си като болестно, докато ок. ⅓ не осъзнават, че това е проблем. При медицинските специалисти цифрата на осъзнаващите проблема е по-добра – 88%, но все пак е стряскащо, че дори сред тях има такива, които не осъзнават, че това е заболяване.
А още по-лошото е, че хората, които осъзнаят, че имат такова заболяване и че е добре да потърсят медицинска помощ, го правят средно поне 5 години по-късно.
Проблем има и с това доколко самите ние го диагностицираме като заболяване. Би трябвало всеки да знае своя индекс на телесна маса и да се старае да не допуска превишаването му, но реално това далеч не е така.
От всички хора със затлъстяване, официално е била поставена диагноза от медиците на под 40% от тях (или близо ⅓). Тези от тях, на които е дадена някаква препоръка за терапия, вече са наистина малко – под 20%. А тези, на които е назначено медикаментозно лечение, са едва 1.3% от хората с такива проблеми.
България е на пето място в Европа по детско затлъстяване от 32 държави в 53-членния регион на Световната здравна организация в Европа. 22 милиона деца под 5-годишна възраст са с наднормено тегло, а около 5 милиона са със затлъстяване в Европа.
В България има 224 898 деца в училищна възраст, които са с наднормено тегло. 58 370 са децата със затлъстяване. Това означава, че 26,2% от българските деца на възраст между 5 и 18 години са с наднормено тегло, сочат данните на Световната асоциация за изследване на затлъстяването.
Данните на СЗО сочат, че затлъстяването по света се е увеличило повече от два пъти от 1980 г. През 2014 г. над 1,9 милиарда възрастни са били с наднормено тегло. 13 процента от тях, т.е. над 600 милиона души от глобалното население, били затлъстели.
Всяка година 3,4 милиона души умират вследствие на затлъстяване и наднормено тегло. България е сред държавите, чиито деца в училищна възраст прекарват най-много време пред компютри или телевизори. За седмица едно българско дете прекарва пред екрана повече от цяло денонощие – 25,7 часа.
В Белгия например децата в училищна възраст са пред компютри и телевизори не повече от 14,5 часа, а в Холандия по 14,5 часа. Близо 20 часа пред мониторите прекарват децата във Франция.