„Съзерцания“ е ретроспективната изложба на Янаки Кавръков (1945-2002) открита в Художествената галерия на Стара Загора

На 28 февруари 2025г. в западната зала на Художествена галерия – Стара Загора, се откри изложбата „Съзерцания”, посветена на 80 години от рождението на Янаки Кавръков (1945-2002). В нея са представени 36 маслени творби и акварели, както и 46 скици, ексизи и рисунки на художника, оставил своя отпечатък в съвременното българско изкуство от втората половина на 20-ти век.

„Заглавието насочва публиката преди всичко към стремежа да се разкрие вътрешният светоглед на автора, каза при тържественото откриване д-р Катя Тинева – Гюрковска, директор на Галерията. – Понякога това може да означава да претвори в картина „един човешки жест”, да усети „цвета на творбата” или да „заживее с видяното”. Всичко това е част от магичния свят – реален и приказен, който присъства в творчеството на Янаки Кавръков. Неговите творби носят разбирането за тайнството на човешката природа, за очарованието, което се крие в обикновените неща, за ритуалното и мистичното в българската душевност. Произведенията му въздействат и завладяват със своята приказност и поетичност. Предпочитаният жанр, в който работи, е фигуралната композиция, а през 90-те години на 20-ти век създава не малко пейзажи, както и натюрморти, някои от които ще могат да се видят в експозицията“.

За изкуството на Янаки Кавръков говори изкуствоведът проф. д-р Марин Добрев:

„ Ще започна не традиционно, представянето на изложбата…Много лично. Янаки просто ми липсва. Той беше човекът, с когото можеш да говориш и за портата, и за Ел Греко, за онези неща в живота, които художници като него могат да пресътворят в свят – колкото реален, толкова и мечтан, и идеален, но при всички случаи -много близък.

Да разказвам за Янаки ми е много трудно. Има една картина, с която започва изложбата. Тя съдържа цялата ми представа за него е пътуването му към Вселената и отвъд нея. Тя е най-ранната му работа, още от студентските му години. Едно момче, легнало в рибарска лодка, и разговаря с небето. Целият живот на Янаки беше така сложен. В няколкото му акварела, като че ли желанието му за обич и вселената са събрани заедно.

Има няколко неща, които за мене са изключително важни по отношение на Янаки. Първо, той е човек с безкрайно въображение. Второ – много мъдрост. Трето – майстор на рисунката. Погледнете малките листчета, за да го разберете. Точно с тези хартийки, той пътува във вселената.

Преди 10 години, заедно със синовете му Росен и Ванко, направихме изложба, в която ретрото и свършената работа, бяха представени в няколко рисунки, за да може всеки от нас да пропътува този път. От момента, в който се появява идеята до нейната завършеност. Минава през множество метаморфози, за да стигне до онзи свят, в който Янаки ни отвежда.

Янаки Кавръков е от онези творци, за които казваме, че са родени живописци. Когато човек е бил в ателието му зад гърба му, когато работи открива търсенето на конкретен нюанс, който да даде ключа към картината, не толкова разказа или композицията за нея, за чувствата, които носи – носталгията, мечтата, радостта, любовта.

Друго много характерно за творчеството му е любовта му към човека и нещо, което рядко се случва, но за мене е изключително важно- респектиращото му уважение към земното. Той рисуваше онова, което съзнанието му търсеше. Много от картините му тръгват от необичайни за нас, лични елементи, на които ние дори не обръщаме внимание. И когато събереш една, две и повече картини усещаш, че това не е просто някакъв знак, а наслагваща се метафора за присъствието на човека. Човекът винаги присъства в картините му – независимо дали да пейзажи, натюрморти или композиции. От дейността на човека, той правеше ритуал. „Гергьовден“ е жертвоприношение. Емблема за Янаки е „Чуй звездата“… Той просто „минаваше“ през дейността на всеки обикновен човек, за което аз му се покланям.

А другото, неизказаното, минава през много негови съмнения и мисли, онова което винаги е съпътствало неговия живот – да не се задържа на едно място. И тогава, когато той създаде тази магия, която предизвика обичта на публиката и на колегията в цяла България, става дума за 80-те години на ХХ век, онази светлина, която тръгва не от естествения източник, а от там, от където му е идеята – детето, крушата, хляба и солта…Той пътуваше към други измерения, търсейки друго отношение към това, което за него е мисията на изкуството.

Докато имаме неговите картини, докато можем и се взираме в тях и можем да забравим за времето, това означава, че Янаки е с нас“- сподели проф. Марин Добрев.

От името на семейството думи на благодарност и синовна обич изказа Росен Кавръков.

Янаки Кавръков е роден през 1945 година в Айтос. Учи в родния си град до осми клас и още от ранна възраст проявява своите творчески наклонности към рисуването и пластиката. През 1965 г. завършва Професионална гимназия по Каменообработване в с. Кунино. Продължава своето обучение във Висшия институт по изобразителни изкуства „Николай Павлович”, София (днес Национална художествена академия) и през 1974 г. се дипломира в специалност „Живопис”. Същата година започва работа като учител в Художествената гимназия в град Казанлък, а през 1978 г. отива в Стара Загора, където е назначен за уредник на фонд „Живопис” в Градската галерия. Включва се активно и в художествения живот на града.

Между 1980 и 1986 година се установява в Хасково като творчески секретар на хасковската група на художниците. През годините взема участия в десетки колективни и национални изложби и пленери в страната и чужбина. Организира редица самостоятелни представяния както в страната, така и извън нея: Сирия, Ангола, Индия, Австрия, Полша, Чехия. След 1986 година се завръща в Стара Загора и постъпва на работа като преподавател в Школата по изобразителни изкуства към читалище „Родина”, където ще остане до края на своя житейски път.

Творчеството на Янаки Кавръков оказва силно влияние върху развитието на съвременното българско изобразително изкуство. И до днес той е разпознаваем със своя индивидуален художествен почерк и въздействащата си живописна изразителност, в които можем да открием както символика и мистичност, така и една особена топлина и интимност в разкриването на човешката душевност и природата.

Творбите, представени в изложбата са част от фонда на Художествена галерия – Стара Загора и на семейството на художника.

Експозицията може да бъде разгледана до 30 март 2025 г.

Росица РАНЧЕВ