2 март,2025 година,Ден за прошка

ЗАЩО ДА ПРОСТИМ

2 март 2025, ден за прошка

Има неща, които не бива да бъдат забравени. Има неща, които не бива да бъдат простени. Мъдростта, родила се през вековете живот, каква друго. Някой е проявил насилие, физическо или вербално, постъпил е по начин, който е засегнал дълбоко някого, причинил е нещо, което носи тъга. Може да е най-близкият човек, може да е напълно непознат. Може да е наранил неволно, от неумение да общува с другите, от липса на емоционална, социална интелигентност. Може да е целенасочено, да причини болка, задоволявайки собствените си патологични потребности.

Какви са обаче последствията за наранения? Чувствата бликнали там и тогава – гняв, омраза, унижение, страх, обида, болка – се надигат всеки път, когато нещо напомни случилото се. За отбелязване е, времето няма отношение към психичните процеси. Случилото се преди има силата на случило се днес, докато човек не вземе осъзнато решение сам да прекрати действието. Да се живее в тъмната част на чувствата е тежка участ. С отмъщение се влиза в цикъла на злото.

Душата може да получи покой единствено, когато страдащият прости. Другият може да се извинява сто пъти, да иска, да моли на колене за прошка, извинението няма да достигне до сърцето на страдащия. То ще остане на повърхността. Прошка се дава, не се получава. Даваш опрощение на другия, за да освободиш себе си. Такава е природата на прошката. Защото само ти знаеш, какво е вътре в душата ти. Другите могат да предполагат, можеш да им кажеш, какво са ти причинили, как са те наранили, но те няма да преживеят същото, което ти си преживял. Те ще го пречупят през своята призма, своя поглед, представи, вярвания и тяхното преживяване ще е различно от твоето. Ти даваш прошка, не за да оневиниш другия, не за да омаловажиш постъпката му. Ти даваш прошка, за да освободиш своята душа от тъмната бездна на изпепеляващите чувства.

Процесът на прошката всъщност има егоистични корени. Ние прощаваме на другите не заради тях. Те може да не разбират дори, че се нуждаят от прошка. Може да не си спомнят, какво са извършили. Биха могли да кажат: “Само си измисляш. Изобщо не е така, търсиш оправдание за себе си. Неадекватно е.” Възможно е дори вече да не са между живите. Ние прощаваме заради себе си. Заради собственото си здраве. Защото, ако продължим да се подчиняваме на гнева, на самосъжалението, самообвинението, осъждането, ще спрем да се развиваме и душите ни ще живеят в мъглата на неразбирането на себе си, както и на другите.

Понякога злото така обсебва душата, че е много трудно да простиш. Как да простиш на родител(и), който те е тормозил в детските години? Можеш ли да си кажеш: “Баща ми ме биеше винаги, когато се напиеше, но той също е имал тежко детство, неговият баща също е пиел и го е биел.” Работи ли подобно позитивно утвърждаване? Това, че е пречупил твоята душа, защото неговата е била осакатена, помага ли на теб да се чувстваш по-добре? Какво би станало, ако погледнеш злото в очите? Ако се изправиш срещу насилника през своя вътрешен свят: “Това, което стори с мен не мога да го приема като твоя слабост. То беше зло, независимо от причините. Ти извърши престъпление спрямо мен. Знам го, преживявах го дълго време. Опитвах да се справям, да не се връщам към него, да надмогна болката, но то ме повреди. Необходими бяха много усилия да поправя себе си. Въпреки това, ти прощавам, защото искам да освободя своята душа от гнева и омразата към теб, от самосъжалението към себе си.”

Необходима е голяма вътрешна сила да дадеш прошка. Да простиш обида, унижение, лошо отношение, постъпка, която е причинила болка и страдание, означава да преодолееш желанието да стоиш в черно-белия спектър като отхвърляш нюансите. Това правят децата. Възрастните виждат не само черните, но и сивите тонове, което означава, че разбират. Да, пред теб стои насилник, но имаш обяснение защо, какво се е случило, какъв е този човек, как да бъде занапред за теб. Това е процес, който не се случва веднага, необходимо е време, но е много важен за психичното здраве.

Редица народи имат специален ден в годината определен за прошка. Православните християни празнуват деня за прошка на Сирни Заговезни, седем седмици преди Великден.

Да изречем в деня за прошка: „Просто да ти е, прости!“. И не защото е единствения възможен ден за прошка, а като знак на осъзнаване смисъла на прошката.