Ланд. арх. Корнелия Маторова : „Да обичаме и да пазим нашето Аязмо – сега и завинаги!

Госпожо Маторова, моля представете се на читателите на Долап.бг?

Родена съм в Стара Загора през 1970г. През 1988 г. завърших Природоматематическа гимназия „Гео Милев“ със специалност „Биология”. През 1997г. се дипломирах в Лесотехнически университет, гр. София със специалност „Ландшафтна архитектура“. Съоснавател и съсобственик съм на фирма „Ландшафтен дизайн – инвест“ ООД и „Студио Верде”ООД.

През 2014г., съвместно с „Архитект Киряков” ЕООД за целта на проекта за реновиране на парк „Митрополит Методий Кусев“, учредихме ДЗЗД „Ландшафт, Архитектура, Дизайн Стара Загора“. Проектът се реализира през 2017-2018г. През 2023г. беше номиниран в конкурса АРХ ИНОВА 2023г. в направление „Урбанизъм, Градска среда и Ландшафтна архитектура“. Съвместно с колектив разработихме проектите за паркоустрояване, благоустрояване и подобряване на физическата среда на Станционната градина, Парк „5-ти октомври“ и Градина „Александър Стамболийски“ (Алана), като реализацията на проекта за Станционна градина участва в GREEN CITIES EUROPE издание на наградата „Зелени градове за устойчива Европа” 2022г. и се класира на 3-то място. Проектът получи и номинации в изданията на конкурсите в “ АРХ ИНОВА 2022г. направление „Урбанизъм, Градска среда и Ландшафтна архитектура и „СГРАДА НА ГОДИНАТА” 2021г. в категория „Проекти, свързани с развитието на градовете”.

Знаетe ли къде точно и какви дръвчета преди 130 години собственоръчно митрополит Методий е засадил?

Първите залесителни работи на хълма се извършват на 28-ми февруари 1895г. по случай 25 годишнината от възстановяването на Българската православна църква. Засадени са първите 25 фиданки на върха – липа, топола, клен, ясен, чимшир. По исторически данни митрополит Методий Кусев засадил собственоръчно първите борчета на Ахмак баир и с това е положил основите на грандиозната си екологическа програма.

В последствие се засаждат най- разнообразни видове, ели, борове, алепски бор, смърч, кедри, кипариси, туя, секвоя , лъжекипарис, дъб, бадем, липи, гледичия, магнолия, лириодендрон, дафне, евонимус, леска, черница, бук, бреза, смокиня, бряст, гюл, ябълки и много други включително маслина, мимоза, мирта, азалии. Но не всички се оказват подходящи за нашия климат. Като най- забележително постижение е отбелязано внасянето на 3 вида Кедър, Алепския бор, Кипариса и Дъба- паламуд, за които се оказва, че има прекрасни условия. Сега, след 130 години, това се потвърждава, тъй като това се видовете, които са най-добре запазени в най-добро фитосанитарно състояние.

По негово време, до 1- ви ноември 1922 г., когато е кончината му, как е изглеждало Аязмото. Наричало ли се е по друг начин преди определението му да придобие гражданственост – Аязмото? Как той е реализирал водоснабдяването на Ахмак баир ?

Аязмото е свързано с преданията, че княз Борис I приема тук християнството. Началото на създаването на парка започва на  28 февруари 1895 г. под името „Св. княз Борис-Михаил“ от митрополит Методий . До началото на XIX век там се е простирала дъбова гора, която е била изсечена поголовно от турците и хълмът е бил изцяло обезлистен, от където идва и името Ахмак баир. Наименованието Аязмо (от гръцки: γίασμα-осветен) е водоизточник, който се намира край свещен за християнството обект-храм, манастир и идва от извора – каменна пукнатина на билото на хълма, която в старо време е носила името „ Аязмото на Свети Тодор”.

В течение на близо три десетилетия Старозагорският владика преодолява безброй организационни и технически проблеми и увенчава делото си с уникалния лесопарк върху голите дотогава склонове на Средна гора. Едновременно със залесителните дейности започва и плановата композиция на Аязмото, като първоначално е оформена главната алея, която е изпълнена от калдъръм . През следващите години се изгражда разсадник между двата хълма – Аязмото и Казлера, обиколна алея, която се вие по северозападния склон, изкачва се по билото пред разсадника и се спуска на югоизток. Странично на обиколните са планирани второстепенни алеи. Алеите са зигзагообразни и като сменят посоката си образуват площадки, които служат за „стоене на публиката“. Оформени са входове от към Шадравана, Гарата и коларския път зад Казармите.

Междувременно залесителните дейности не спират, като за поливане на новосъздадените насаждения е каптирана вода от с. Дъбрава. Като фирмата, която доставя тръбите за довеждането на водата до Аязмото дарява и чугунената част на фонтана на билото на Аязмото.

Има ли още останали дървета от времето на митрополита?

Поради естествени процеси като стареене, болести, промяна на климатичните условия през годините е малко вероятно да има голям брой останали дървесни екземпляри от първоначално засадените от митрополит Методи. Въпреки това има немалък брой запазени Кедри, Кипариси, единични Алепски бор, които са на достолепна възраст. На поляната до параклиса и фонтана има запазен невероятен Хималайски кедър, който съм нарекла „кедър близнак“, както и Алепския бор до бадминтон игрищата. Впечатляващи са и някои от кипарисите и кедрите по западната алея, алеята между параклиса и на други места в парка.

Кога започва благоустрояването на парка и по проект на кого?

Едновременно със залесяването започва и паркостройството на парка. Първоначално е оформена пространствено централната алея. Тя е широка 8 метрова просека, която води от града до черквицата „Св. Теодор Тирон” на върха на Аязмото. По тази алея са засадени черен бор, халепски бор и пирамидален кипарис. Планът е изготвен от софийски градинар /Неф/. Оформен е подходът– централна алея, оформена стъпаловидно с каменни клоцове странично на стъпалата, украсени със саксии с Юка. Настилката е съобразена с големия наклон– калдъръм на ребро /в момента е запазена до Параклиса “Св. Теодор Тирон”/. Оформена е и обиколната алея по северозападния склон, която се изкачва по билото и се спуска на югоизток. По това време е изработен и доставен за върха на Аязмото специален фонтан в стил Барок от Париж, който е монтиран по- късно.

Знаете ли от къде и с какви средства митрополит Методий е доставял разсад за неговата велика кауза?

Митрополит Методий учредява старозагорския благотворителен комитет „Св. Йоан Милостиви“ – доброволна обществена организация, която е просъществувала в продължение на шест десетилетия. По исторически сведения в нейния устав е заложено залесяването на голите баири до гр. Стара Загора и издигането на параклиса “Св. Борис“. Доходите на Комитета са от доброволни помощи от селските общини и от приходите на самия Комитет – гори, земеделие, лозарство и пчеларство.

Първоначално за залесяване са използвани фиданки изваждани от околните гори, но в последствие се доставят фиданки от Испания, Италия, Франция и Малта, Гърция, Германия, Унгария и др. Доставени са голям брой семена от южни и субтропични видове, семена от алепски бор, ела, паламудов дъб, както и семена и фиданки от български манастири на Атонския полуостров- 200 кипариса от Хилендарския манастир. Митрополитът нееднократно получава и финансова помощ от Княз Фердинанд, както и материал от царските ботанически градини.

Сега какъв е растителният видов състав на Аязмото. Има ли редки и ценни видове?

Най- често срещани от иглолистните са Пирамидален кипарис, Атласки, Хималайски и Ливански кедър, Черен бор и Източна туя, като има запазени екземпляри от вида Pinus halepensis /Алепски бор/, Pinus halepensis Brutia, който поради измръзването на клонките добива интересен хабитус и е атрактивен за посетителите на парка. От широколистните: Копривка, Ясен, Бадем, Див Рожков, Липа, Гледичия, Габар, Китайски мехурник, Quercus aegilops /Паламудов дъб/, единични бройки от видовете Maclura pomifera /Маклура/, Ginkgo bilоba /Гинко/, Juniperus Virginiana /Виргинска смрика/, Prunus Machaleb /Махалебка/и др. Срещат се единични бройки от видовете /Pinus ponderosa/Пинус Пондероза/, Pinus pinaster /Moрски бор/, Gimnocladus, Abies pinsapo, Abies Alba, Quercus ilex , Thuja gigantea. За съжаление до скоро живите Pinus kulteri, Magnolia grandiflora, Phelodendron са загинали.

Кои дървета са с особен статут?

Към момента на територията на парка няма дървета с особен статут, но към проекта в следствие на направените проучвания и дейности направихме предложение да се създаде банка данни- опис за наличието на вековна екзотична дървесна растителност в Аязмото, която да бъде включена в списъка на дърветата, защитени от закона за биологичното разнообразие. Там са включени групата кедри на входа на парка до фонтана Жабките, Кипариса до входната арка, Кедъра „близнак“ до храма и др.

Паспортизирани са 2800 дървета, основно по обиколните алеи. В какво състояние са те?

Направената паспортизация включва не само тези 2800 дървета около главните и второстепенни алеи, които са паспортизирани индивидуално, но и дълготрайната растителност на територията на цялото историческото ядро на парка, като тя е паспортизирана по групи и масиви с подробни характеристики за отделните екземпляри и определяне на географски координати. Определени са над 60 иглолистни и широколистни дендрологични видове и над 40 вида храсти. Посочени са подробни данни за конкретните екземпляри – дендрологичен вид, височина, размери на короната, приблизителна възраст, състав на масивите и фитосанитарно състояние, координати на паспортизираната растителност, като информацията е систематизирана в таблици и чертежи, предложихме и мероприятия свързани с нейното обновяване и съхраняване. Към проекта има и предложение за включване на някои индивидуални дървета и растителни групи в списъка на дърветата, защитени от закона за биологичното разнообразие.

След направената паспортизация и оценка на състоянието на дълготрайната растителност в парк „Митрополит Методий Кусев“ направихме предложение за свикване на комисия за определяне реда и етапността на премахване на опасните и изсъхнали дървета и вземане на спешни мерки за подобряване състоянието на основните масиви от Черен бор, както и да се предприемат необходимите мерки по поддържането и съхраняването ѝ.

В различни издания, посветени на парк „Митрополит Методий“ пише, че парк Аязмото е първият в България от европейски тип. От 1998 г. 60 хектара от цялата площ – 3200 дка са със статут на паметник на градинското и парковото строителство в категория „национално значение“. Кои са аргументите за това? Вярно ли е, че паркът се изучава в специализирани университети?

Аязмото представлява изключителен пример за ландшафтна архитектура и е част от културното наследство на България. Замислен е и е проектиран, като първия в България парк по европейски модел. Начинът на създаването му от голия Ахмак баир до превръщането му в модерен градски парк превръща Аязмото в едно от най-значимите произведения на градинско-парковото изкуство не само в България, но и в цяла Европа. Той е символ на съвременната ландшафтна архитектура от този период и е важен елемент от градския пейзаж.

В парка са интродуцирани много средиземноморски видове. Те са включвали 180 местни и екзотични дървесни и храстови видове между които ели, борове, алепски бор, смърч, кедри, кипариси, туя, секвоя, магнолия. Към днешно време това са видове, които се използват масово в ландшафтните проекти, но за времето си преди 130 години определено не е било така.

Що се отнася до въпроса паркът изучава ли се в специализирани университети, да, това е вярно. Паркът „Аязмото” е важен обект за ландшафтна архитектура и е включен в учебния материал на Лесотехническия университет по специалност ландшафтна архитектура.

През 2019 г. завърши реновирането на парка по проект на ДЗЗД „Ландшафт, Архитектура, Дизайн Стара Загора“. Според Вас, съхраниха ли се природните дадености? Обогатиха ли се те с нови видове? Имате ли още за засаждане на допълнителни видове?

Целият проектантски екип вложихме усилия във възстановяването и съхраняването не само на растителни видове, но и на всички характерни и исторически важни елементи от цялостната парковата композиция. Проектът, а в последствие и реализацията му включиха реставрация, рехабилитация и консервация на всички съществуващи кътове и елементи в парковата среда: входно пространство около Фонтана „Жабките”, централната алея с двата шадравана, пространството около параклиса и фонтана, Алековия кът, Перголата с розите. Реновираха се всички съществуващи детски площадки, игрища с околното пространство, всички съществуващи кътове за отдих около главните и второстепенните алеи, Малкото Аязмо. Бяха рехабилитирани всички пешеходни и транспортни алеи, изградено видеонаблюдение и поливни системи на входните пространства около Жабките и Малкото Аязмо и на поляните около бадминтон игрищата. Беше подменена изцяло парковата мебел- осветление, беседки, пейки, кошчета и др. Като нови елементи бяха добавени въженият парк, площадки за фитнес, откриване на места, поляни за пикник и др.

Разбира се основно внимание беше отделено на растителността в парка. Стремяхме се да запазим и възстановим старите дървета и растения, които имаха символична стойност, както и такива, които допринасят за екологичното равновесие на парка. Всички компрометирани екземпляри бяха заменени със същите видове с цел запазване духа на парковата среда. Предложихме и създаване на нови тематични пространства, „зелени“ маршрути като: „Пътеката под Кипарисите“- разположена западно от източната обходна алея, „Поляната с Кедрите“, „Поляната с Алепския бор“ и др.

Като цяло реновирането на парк „Митрополит Методий“ беше процес, който съчетаваше уважение към природните дадености и традицията. Въпреки, че проектът е завършен, убедена съм, че ще има и в бъдеще възможности за допълнителното му обогатяване, като се съчетаят новите тенденции в озеленяването и съвременните екологични практики.

Но има един основен проблем, за който трябва да се говори и да се предприемат спешни мерки за неговото решаване- състояние на дървесната растителност и най-вече на масивите от черен бор.

От няколко години процесионката нападна черния бор. Въпреки мерките на Община Стара Загора, тя продължава да се размножава. Какво е мнението Ви като специалист? Нужни ли са други и какви действия?

Проблемите с процесионката и като цяло с насажденията от черен бор са не само на Аязмото. В следствие на промените в климата, липсата на недостатъчни и ненавременни грижи, тези нападения са навсякъде в страната и обхващат все по-големи територии. Относно Аязмото е необходимо да се направи обследване на растителността на засегнатите територии и да се вземат спешни мерки за премахване на всички сухи и болни дървета и да се изнесат от територията на парка.

И това трябва да стане не след година или някога, а сега.

На съвместни срещи по покана на рсорния зам. кмет на Община Стара Загора г-н Радостин Танев с представители на Община Стара Загора и колеги от СЛА дружество Стара Загора, обсъдихме и споделихме идеи и стъпки как да се осъществи цялото мероприятие по обследване състоянието на растителността, премахване на компрометирани видове и възобновяването им в последствие, тъй като премахването на подобен брой дървета е не просто болезнена тема за обществеността. В тази връзка Общината е предприела мерки за създаване на комисия с представители от различни организации, включително представители на НИНКН, ЛТУ и други специалисти, която да установи състоянието на дървесна растителност на територията на парка и да предложи мерки за подобряване на тяхното фитосанитарно състояние, възстановяване и подмяна.

Според Вас, прави ли се достатъчно, за да имаме сакралното Аязмо, още столетия?

Парковата растителност през целия си живот е подложена на нападение и увреждане от болести и вредители, а това води до ненормални изменения в устройството и развитието на растенията, а не рядко и до загиване. Това налага периодично фитосанитарно обследване, чрез което да се установи вида на повредата, нейния размер и причините, които са я породили, за да се вземат правилни мерки за отстраняването и ограничаването й.

Реновирането на парк „Митрополит Методий“ беше важна стъпка към съхранение на Аязмото и неговото значение за Стара Загора. Но за да имаме това свещено място още столетия, е нужно да продължим с дългосрочни усилия и ясна програма за поддържане, опазване, обогатяване на екосистемата, растителността и културната стойност на парка.

Какво е за Вас парк „Митрополит Методий“ – и като старозагорка, и като ландшафтен архитект, и като човек, който най-пряко е свързан с възстановяването му?

Парк „Митрополит Методий“ за мен представлява уникална смесица от лични спомени и професионална отдаденост към общественото благо. Паркът е важна част от моето детство и спомените ми. Той е място, където съм прекарвала време с приятели, семейство и съм се наслаждавала на спокойствието и природата. Като професионалист, паркът е не само едно красиво пространство, но и вълнуваща възможност, в която приложих знанията и творчеството си. Възстановяването на парка, за което бях пряко ангажирана, ми даде възможност да реализирам професионалните си идеи, като смятам, че същевременно запазих и разширих екологичната и социална стойност на мястото, историческите особености и идентичността на парка. За мен това беше не само професионален проект, но и личен ангажимент, в който вложих много време, усилия, емоция и креативност. Преминах през множество предизвикателства, но също така изпитах и удовлетворение от това, че допринесох за възобновяване на пространство, което ще носи емоции, спомени, ще бъде използвано и обичано от бъдещите поколения.

РОСИЦА РАНЧЕВА