Представяме ви темата ЧОВЕКЪТ И СВИНЯТА, която проф. Алекси Стойков презентира на дискусионната среща СЪСТОЯНИЕТО И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД СВИНЕВЪДНИЯ БРАНШ В БЪЛГАРИЯ

Проф. Алекси Стойков работи по теми в  Национално сдружение за развъждане на традиционни /местни/ породи свине /НСРТМПС/ , чийто председател е Вихрен Димитров, а офисът е ситуиран Тракийски университет.

Празникът на старозагорския деликатес – свинските уши започна в ранното утро на 15-и февруари 2025г. с дискусия на тема СЪСТОЯНИЕТО И ПЕРСПЕКТИВИТЕ ПРЕД СВИНЕВЪДНИЯ БРАНШ В БЪЛГАРИЯ в залата на ресторант ЕЗЕРОТО с хора на науката и бизнеса.

Организаторите от Народно читалище „Свети Климент Охридски 1858“ – Стара Загора инициираха тази среща с прякото участие на Аграрния и Ветеринарномедшцшнскшя факултети при Тракийски университет под ентусиазираната благословия на ректора – проф. Добри Ярков и партньорството на Тракийски университет.

Програмата на дискусионната среща се структурира с темите, предложени от проф. Алекси Стойков – доайенът на свиневъдната наука в България, от докторанта д-р Ангел Мавровски от Аграрния факултет, асистент Катерина Бурлакова от Ветеринарномедицивнския факултет, представители на бизнеса – зооинженер Тихомир Тодоров от Свинекомплекс голямо Враново, Венцислав Славов от Аякс груп ООД и директора на Асоциацията на свиневъдите в България Димитър Михайлов, професор д-р Деян Георгиев – декан на Аграрния факултет, докторанти и асистенти от Тракийски университет, хора от свиневъдния бизнес и  Димитър Михайлов – директор на Асоциацията на свиневъдите в България.

Дискусионната среща откри проф. Алекси Стойков, чиято кратка визитка представя живота на един учен, отдал над 50 години в служба на науката, на подготовката на кадри, на изследвания и администриране на институти работещи за развитие на отрасъла.

Първата тема, която пряко кореспондираше със слогана на празника беше ЧОВЕКЪТ И СВИНЯТА. За предубедения читател бързам да кажа да не затваря страницата, а да я дочете докрай, защото науката ни поднася интересна и полезна информация, далеч от „грамотността“ на масовата интернет просвета.

Професор Стойков, може ли науката да ни поднесе любопитна информация и данни за свинските уши?

СВИНСКИТЕ УШИ са изключително интересни по отношение на състава си:

В 100 грама свински уши се съдържат 234 калории, 22.45 протеин, 0.60 въглехидрати, 15.1. мазнини хранителна стойност, холин, витамин В1, В2, В5, В6, В9, В12, Е, Н и PP, минерали – калий, калций, магнезий, цинк, селен, мед и манган, желязо, хлор и сяра, йод, хром, флуор, молибден, калай, силиций, кобалт, никел, фосфор и натрий, незаменими аминокиселини, колаген и желатин.

За ползата от свинските уши може много да се говори, защото всеизвестно е, че те имат принос при защитата на ставите, за възстановяването обвивката на червата и подобряване чувствителността към храната.

Поддържат кожата здрава – колагенът, еластинът и други съединения в кожата поддържат младежкия й тонус, които поддържат функцията на имунната система, повишава детоксификацията като помага на храносмилателната система да изхвърля отпадъците и на черния дроб и премахва токсините от организма.

За каква друга полезност на свинските уши можем да говорим?

Свинските уши се използват за селекцията и са ключ за маркиране на племенните свине, т.е. на потенциалните родители за разплод. Това е един по-специфичен въпрос, който се отнася до работата на специалистите и неговото разискване е свързано с определена аудитория и не би представлявало интерес за масовия читател.

По – добре да говорим за приготвянето им, за което има разпространени над 100 рецепти!

И тъй като вашата тема е Човекът и свинята, извън темата за свинските уши, каква е връзката на човека и свинята, извън контекста на кухнята и пържолата?

В моята дългогодишна работа винаги съм представял темата за свинете – това биологично чудо за производство на месо и мазнини. В света се отглеждат около 0,9 – 1 милиарда животни, което се дължи на висока скорозрялост – от раждането, за 8 дни прасето удвоява теглото си, а в края на бозайния период, нараства до десет пъти; 100 kg жива маса достига на 150–160-дневна възраст, което означава над 1000 g среден дневен прираст през периода на угояване; На 11–12-месечна възраст свинете се възпроизвеждат; имат кратък период на бременност – между 114 – 116 дни, т.е. за година могат да се получат 2.2 – 2.4 опрасвания или за две години – 5 сигурни прасила;

Свинете са биологично чудо с висока плодовитост – средно 16 -18 приплода, световният рекорд е 42 живородени, което е над 30 угоени прасета или около 2 тона месо за година от свиня майка.

Свинете имат добра адаптационна способност. Разпространени са във всички континенти, вкл. и в Австралия (въпреки че там никога не е имало диви свине);

Лесно приспособими са към промишлените технологии на отглеждане /механизиране на производствените процеси/, което води до минимизиране на трудовите разходи. Всеядни са. Хранят се с треви, плодове, жълъди, коренища, луковици на растения, насекоми, влечуги, дребен дивеч, птици и техните яйца) до съвременни комбинирани фуражи;

При хранене свинята има добро оползотворяване на фуражите, защото превръщат над 25 % от консумираната храна в месо, в сравнение с телетата, които имат 15 % оползотворяемост, а агнетата едва 4 %. Това е така, защото червата са около 70 % от обема на цялата храносмилателна система.

Свинята е с висока кланична маса и рандеман, а живата маса може да достигне до 400 kg, рандеман около 80 %, докато при говеда за месо и овце е 65 – 70%.

Веднага ще добавя, че свинското месо е с много добри вкусови и хранителни качества, най-консумираното месо в света и суровина за производство на различни видове месни деликатеси (колбаси, луканка, шунка, бекон, филета и др.). Смилаемостта на свинското месо е 95 %, а на сланината – 98 % със съдържание на Омега 3 и Омега 6 мастни киселини.

Какво не знае човек още за свинята?

Ооо, това е голяма тема. На първо място ще кажа, че прасетата са умни, чисти са и са… роднини на хората!

Повечето хора живеят в дълбока заблуда за способностите на тези грухтящи създания.

1. Прасетата са умни. В университета на Пенсилвания се научили да “играят” видеоигри и да отговарят на името си. В литературата има съобщение от Австралия, че едно прасе учи за 20 минути нещо, за което на едно куче мy трябва цяла седмица!

2 Те могат да “говорят” – чрез звуци животните изразяват чувствата си и предупреждават за проблеми в кочинката.

3. Чисти са. Ако разполагат с достатъчно пространство, прасетата го разделят на отделни сектори, наподобяващи стаи. В дъното обикновено се намира “тоалетната”, ясно отделена от “хола” и “кухнята”.

4. Общителни са. Живеят на стада /колективно/.

5. Отлични плувци! На един от Бахамските острови плуващите прасета са огромна туристическа атракция. Чакат пристигането на лодките с туристи, които им хвърлят храна във водата и така ги подбуждат към плуване.

6. Пример са за подражание. В Китай прасето е свещено животно, след кравата. Смята се, че всеки, който е роден в годината на прасето, е верен, честен, отзивчив, любвеобилeн и целенасочен.

Има още няколко особености за тях:

Бързо изработват условни рефлекси и лесно свикват със съоръженията, хранилките, автопоилките и към определен дневен режим;

Имат отлично чувство към часовото време (особено по отношение на храненето);

При ровене в над 30^о С те се охлаждат чрез къпане и валяне в калта.

Класирани са в десетката на най-умните животни (след маймуната‚ кучето и делфина).

Например, в студено време свинете сами намират ключа и пускат отоплителната система;

Притежават изключително развито обоняние (до 36 m, дори под значителна снежна покривка). Ето защо са използвани за търсене на трюфели и за откриване на наркотици в митниците. Лесно се дресират и използват в циркове.;

Отглеждат се като домашни любимци особено в Далечния изток (Китай, Япония, Корея, Виетнам), а вече и в САЩ.

И тук идва най-интересното – те са ни роднини. Органите и кожата на прасетата много наподобяват човешките.

От тук ли идва заглавието на презентацията Ви на дискусионната среща Човекът и свинята?

Да. Водени от тази информация за особената прилика на органите между човека и свинята можем да говорим за ксенотрансплантация.

Ксенотрансплантацията представлява реално трансплантиране, имплантиране или вливане на живи клетки, тъкани или органи от един вид на друг вид.

История на ксенотрансплантацията ни разказва, че 1682-а година е правен опит – кост от куче е използвана в Русия в опит за възстановяване на скули на човек. Този опит е докладван като успешен, но руснаците са премахнали скоро костта след заплаха за отлъчване от църквата.

В късната 1800-а година кожа от жаба често е използвана за лечение на изгаряния или директно е поставяна върху кожата на пациента. Един британски хирург публикува успешни практически резултати в продължителен период от време.

През 1905-а година френски хирург присажда на дете тъкани от заек, но детето почива 2 седмици по-късно.

През 1920-а година д-р Сергей Воронов трансплантира на възрастен човек тъкани от тестиси на маймуна, но операцията е неуспешна, … и т.н.

През 1984-а година на бебе е трансплантирано сърце от маймуна, но умира 20 дни по-късно.

През 1992-а година за първи път е трансплантиран черен дроб от прасе на човек. Пациента умира след 32 дни.

През 1997-а година свински нервни клетки са трансплантирани на човек болен от Parkinson. Тези клетки са преживяли в пациента повече от 7 месеца.

Към днешна дата статистиката ни дава следната информация:

1996 -2000-а година в Канада – чакащите за орган нарастват с 62%. Броя на извършените трансплантации нараства с 22%

През 1999 -а година в Канада има 170 чакащи за органи (приблизително 40% от тях се нуждаят от спешна Трансплантация)

През 2001-а година в Канада около 4,000 чакат ежегодно за трансплантация.

В световен мащаб нуждата от донори на органи нараства всяка година с 15 %.

В Австралия две трети от чакащите са готови да им присадят органи от животни, за да запазят живота си.

Данните показват, че 7 от 10 мъже са съгласни за ксенотрансплантация и 6 от 10 жени дават съгласието си.

В САЩ само 5 % от нуждаещите се за трансплантация органи са налични.

През 2000-а година в САЩ 12580 са я получили.

2000 – 2020-а година нуждата от донори на органи се е повишила на 59% .

2001-а година 80374 човека се нуждаят от трансплантация на различни органи;

2001-а година – 6124 са умрели, чакайки трансплантация.

Битува мнение, че приматите са близо до човека и за ксенотрансплантация, но те имат по-малки органи от тези на човека, имат различен генетичен вариант. Практиката показва, че органите на приматите са по – неприспособими в сравнение с тези на свинете.

СВИНЕТЕ са модел за биологични и медицински изследвания. Органите им, по морфологични и физиологични признаци, са много близки до тези на човека. Например, сърцето на свинята тежи 320 g, а на човека – 300 g. Незначителни са разликите в теглото на белия дроб (съответно 800 и 790 g), на черния дроб (1600 и 1800 g) и на бъбреците (260 и 280 g). А устройството и функциите на кръвоносните съдове (главно на артериите), строежът на кожата, зъбите, очите и храносмилателната система са сходни с тези на човека.

Досегашните резултати показват, че в бъдеще с успех могат се заменят сърдечни клапи, кръвоносни съдове /артерии/ от пъпната връв на новородени прасета и на ретина. Вече има български патент за ксенотрансплантация на кожа от свиня на човек. /акад. Цветан Цветков/.

Свинете са модел и за биологични и медицински изследвания (атеросклероза, инфаркти, язви на храносмилателната система, затлъстяване, дерматити, стресови състояния и т.н.)

Трансплантация на животински клетки могат с успех да се използват при Хемофилия, Диабет, Алцхамлер, Паркинсон и др., за изпитване на различни лекарствени средства, облъчвания и др.

Във връзка с ксенотрансплантацията перспективите пред науката са свързани със селективното развъждане на мини свине /да приключват растежа си до около 100 кг жива маса, с оглед съответствие с теглото на органите. Работи се и за създаването на генетично клонирани породи свине, пригодни специално за ксенотрансплантации.

Друго направление е разработване на нови лекарствени средства, както и възможностите за не отхвърляне на чуждите органи.

Като обобщение можем да кажем, че науката е оптимистично настроена, че не след дълго време, поради големия недостиг на подходящи органи, тъкани и клетки, ксенотрансплантацията ще постигне успехи.

 ВИЗИТКА НА ПРОФ. ДСН АЛЕКСИ СТОЙКОВ

Роден е на 17.04.1946 г. в с. Девино, Търговищко. Завършва Селскостопанска академия – София, 1972 г. специалност Зооинженерство, преминава през стълбицата на научната йерархия от 1979-а година като главен асистент, доктор, доктор на науките и професор през 2003-а година. Работи в Земеделски институт в гр. Шумен, в Национален център за аграрни науки /сега Селскостопанска академия/ – София /2000 -2003 г./, в Аграрен университет–Пловдив /2000–2014г./. Специализира в Англия, фирма РІС, Абигдън, (популационна генетика в животновъдството); в Чехия, ИЖ–Уржиневец (популационна генетика и селекция), в Дания, ИЖ–Копенхаген, (популационна генетика и селекция), отново в Англия, AFRC–Суиндън, (мениджмънт в аграрната наука) през 2009 г. Канада, Donaldson internatiоnal, в Германия – по проект Agri trans project на ЕС, Дания, по проект Agri trans project на ЕС и т. н.

Има 387 публикации, 20 книги , в т.ч. 1 монография, 2 учебника, ръководства , 16 статии в учебници и книги, 3 патента, изобретения , 468 цитирания на трудовете, 45 доклада на конгреси. 12 години е активен и 12 години хоноруван преподавател . Член е на Съюза на учените в България и  на Асоциация на индустриалното свиневъдство в България, на която от 2008 до 2011 е изпълнителен директор. Носител е на наградата на Община Шумен за Принос в науката и висшето образование за 2006 г., на Българска академия на науките, 2012г.. Консултант е по селекция на свинете в Свинекомплекс с. Козлодуйци, Добричка област към фирма АЯКС – Стара Загора през периода 2016 – 2021 г.

Гинка Михайлова разговаря с с проф. Алекси Стойков