130 години Старозагорско Аязмо

20.02.202520.02.2025 Долап.бг

Старозагорски сакрален диптих – ДУX METEЖEH

Автор: Иван МАТЕВ

ЧЕРНОРИЗЕЦЪТ МЕТОДИЙ КУСЕВ (1838 -1922)

Отговорността, която поемам, пишейки за блажененопочившия и приснопаметен първи Старозагорски канонически архиерей – Негово Високопреосвещенство Митрополит Методий Кусев (1838, Прилеп – 1922, Стара Загора), е дълбоко граждански осъзната, но и духовно промислена от мен! Защото да пишеш или говориш за черноризеца Методий Кусев, за монаха – знаменосец на българщината, за прилепчанина Тодор Йовчев Кусев, е особен вид морално-историческа тежест, но и най-висша родова определеност – колкото лична, толкова и обществена – българска, православна съдба!

Архиереят Методий Кусев, чието кръщелно светско име било (както посочихме) Тодор, е роден през месец септември 1838 година в Прилеп – град, изконно свързан с трагични и величави моменти от българската история. След 60-те години на XIX век житейският и борчески път на Методий Кусев се врязва ярко във възрожденската и по-новата ни, не по малко драматична, епоха. И в сиянието на такъв един недооценен подвиг, ние – потомците, откриваме дела, които удивляват със своя патриотизъм, със своята морална и национална непреходност, с човеколюбивата си извисеност. За народоотдадената същност, за негаснещите национални пориви, за духовния български символ, съхранен в личността на Митрополит Методий Кусев – до сетния му час, нека отново си припомним…

Действително, необикновено заслужил българин бил Методий Кусев! Светският народен будител от Македония Тодор Кусев – участник като граждански представител на Пелагонийската (Битолско-Прилепската) епархия в учредителния Екзархийски събор в Цариград през 1871 година, който по личното настояване на Екзарх Антим I приел на 4 април 1873 година монашеско подстрижение в старинната българска цариградска църква „Св. Софѝя“, наскоро след това ние ще видим като архимандрит и бъдещ епископ – протосингел на Пловдивския Митрополит Панарет; а в навечерието на Руско-турската Освободителна война (1877 – 1878 г.) и сюблимното първо следосвобожденско десетилетие като един от духовните стожери на Българската Екзархия, а и всепризнат строител на зараждащата се, тъкмо в отоманската столица, българска дипломация… Безспорно, венец в духовните борби и народолюбивите подвизи в защита на вековно изстрадалото българско племе бележи актът на интронизирането на Методий Кусев за старозагорски архиерей, когато на 14 юли 1896 година – с пълно мнозинство – Светият Синод на Българската Православна Църква, начело с Екзарх Йосиф I, го избира за „първия български канонически митрополит на новоучредената Старозагорска епархия„! И своята висока старозагорска катедра, близо три десетилетия, Митрополит Методий Кусев оглавявал с човеколюбие и благотворителност, с християнски вглъбена и православно отдадена българска душа до смиреното си отшествие при Бог, до самата си земна кончѝна на 1 ноември 1922 година – кончѝна, дошла в самотния му аскетичен, иночески дом, сред създадения от него величествен лесопарк „Аязмото“, в пълно монашеско нестижение…

Историческите документи свидетелстват категорично, че Методий Кусев е бил една изключителна, вътрешно неукротима личност, че във всички свои начинания той се проявявал като метежен дух, че бунтът и съвестта у него били чукът и наковалнята, изострящи оръжието на непримиримостта му към всичко, що е пречило на националното ни възмогване, на освобождението и утвърждаването ни като европейски народ. С рядка историческа далновидност и несрещано народопсихологическо проникновение, архиереят Методий Кусев осъзнава повелите на своите православни пасόми, но и на своето разделно и преломно време. Посвещава се всецяло на борбата за извоюване на независима българска национална Църква – разбирана (и) от него като предпоставка и за политическо освобождение. Колко дипломатично и настойчиво Методий Кусев преодолява всевъзможните спънки по пътя на тая епична, несекваща битка – спънки и от страна на турските имперски властници, и на Цариградската (гръцка по етническия си състав) Патриаршия, пък и на редица от българските първенци – лишени от национално чувство конформисти! „С каква всеотдайност, такт и жертвоготовност работи той за запознаване на европейската и световна общественост с трагедията на народа ни след кървавия погром на Априлското въстание от 1876 година! Каква богата и ценна документация предоставя Методий Кусев на руските политици и военачалници по време на Освободителната военна кампания 1877 – 1878 година, на европейските дипломати, на световната преса!„

Проследявайки събитията и фактите, вградени в житието на Митрополит Методий Кусев, у нас се индуцира едно неотразимо вътрешно вълнение, преливащо естествено в драматично съпреживяване и емоциоционален духовен порив – състояние, което именно съпътства оценките ни за необикновената и спасителна апостолска дейност на духовника Методий Кусев. За да се открои той пред нас като исторически неповторима, обаятелна личност, като проникновен и божествено озарен ум, като неподражаемо безкористен родолюбец, съумял с високия си национално изстрадан интелект селективно да подбира и осъществява най-подходящите форми и пътища – често не лишени и от личен риск – за опазване на българската народност (съобразно конкретно-историческите условия и възможности) и особено в земите на Тракия и Македония, в широките ни естествени етнически граници.

Нашата историография буквално е в дълг към този апостол и доблестен войн на българщината, чието дело е реално и здраво заложено в темела на българската националност и съвременна държавност. В този смисъл личността, бихме казали дори явлението „Методий Кусев“ се проявява неотразимо ярко и тотално във взаимоотношенията и с руската, и със западната дипломация през възловия период 1876 – 1881 година, и конкретно:

При свикването на Цариградската посланическа конференция през декември 1876 година по разрешаването в европейски мащаб на Източния (българския) въпрос, предшествана и предизвикана в голяма степен от съкрушителната дипломатическа акция на Архимандрит Методий Кусев от юни 1876 година в цариградския Роберт колеж – където в присъствието на д-р Джордж Уошбърн и д-р Алберт Лонг, и чуждестранния дипломатически корпус, аташиран в отоманската столица, той огласява безброй автентични сведения и документи за турските свирепства над българите по време на Априлското въстание – в резултат на което става и фактически инициатор за съдбоносната статия на английския дипломат сър Едвин Пиърс от 23 юни 1876 година в лондонския опозиционен лейбъристки вестник „Дейли нюз“, потресла световното християнско общество с реалностите на ужасяващия геноцид, сполетял България през април – май 1876 година;
При отстояването на изконната историческа кауза за териториалната и етническа цялост на България и директното подпомагане на руското командване и руската дипломация в лицето на големия българофил и интелектуалец граф Николай Павлович Игнатиев (1828 – 1908) при сключването на примирието и мира между Русия и Турция през февруари – март 1878 година, и в този контекст – персоналното легитимно присъствие на Архимандрит Методий Кусев сред освободителите в Главната квартира в Горна Студена, Одрин, Сан-Стефано и Пловдив;
При брилянтните и плодоносни дипломатически и организационно-публицистични изяви на Архимандрит Методий Кусев в отоманската столица през 1880 – 1881 година за запазване на националните български устои на църковното и просветното дело в духовно-етническите ни злочести землища, откъснати от Сан-Стефанската цялост и върнати отново с робския си статут на Турция след позорния Берлински конгрес на Великите сили от 13 юли 1878 година;
Както и удивителната му, почти виртуозна двугодишна полемика с видния руски православен теоретик и специален посланик на император Александър II в Цариград Новиков, проектирана върху политико-историческата панорама на „схизмата“ от 16 септември 1872 година, наложена канонически неправомерно на Българската Православна Църква от страна на великошовинистичната éлинска Цариградска Патриаршия, при това в отсъствието на представители на Руския Синод…

Ето, извлечени само в посочения кратък 5-годишен времеви отрязък, тези няколко аспекта от свръхинтензивната дейност на монаха-дипломат Методий Кусев съставляват също малко известен дял от родолюбивата му, но и европейски ориентирана биография!

Духовникът, но и подчертаният гражданин Методий Кусев бил човек, който и неблагоприятната ситуация обръщал „на ползу роду болгарскому“ – той прозорливо оценявал времето и фактите, и не изчаквал събитията да наложат своето развитие, а изпреварвайки събитията – изисквал и налагал сам собствени решения! Забележително е, че този свой фундаментален и принципен подход Методий Кусев запазва във всичките му аспекти и при служението си като Старозагорски архиерей (1894, 1896 – 1922 г.). А идвайки в Стара Загора в края на XIX век, новоогласеният митрополит заварва „богохранимата си епархия“ в твърде окаяно състояние! След падането на Търново през юли 1393 година и унищожаването на Българската Патриаршия от турците, старозагорският православен регион, който се простирал от билото на Стара планина и на юг – до долното течение на Марица, бил без духовен водач – през цялото късно Средновековие и Възраждането в престолнината на епархията нямало владика. Религиозното административно попечителство в Старозагорско в течение на 503 години се осъществявало от Търново, от тамошни архиепископи и митрополити – до 60-те години на XIX век все гърци по потекло, което обективно отреждало на старозагорската православна общност доста вял и условен религиозен живот.

Естествено, след като енергичният и родолюбив Митрополит Методий Кусев заел богоопределения му архиерейски престол, нещата в Стара Загора коренно се променили. Дядо Методий, който вече не бил в първа младост, ни най-малко не се пощадил, а повел с присъщия му зноен нрав нова борба за духовна, административна, морална и социална обнова на повереното му пàство. Не след дълго и особено след като на 21 юни 1896 година Митрополит Методий Кусев официално полага основите на Старозагорския благотворителен комитет „Св. Йоан Милостивий“ – доброволна обществено-стопанска организация, просъществувала успешно повече от половина век, новоучредената (още през 1871 година на Църковно-народния екзархийски събор в Цариград) Старозагорска епархия, под твърдата и достолепна егида на мастития си архиерей, видимо се въздигнала и клерикално укрепнала.

И тук би трябвало да отбележим, че Методий Кусев е един от първите просветени българи, приложил на практика (най-напред като протосингел в Пловдив, а по-сетне и като митрополит в Стара Загора) системата на кооперативния социално-икономически принцип – организация на труда, спестявания, финансиране и взаимопомощ – система, която той усвоил, заимствал и доразвил от бакърджийския еснаф в родния му Прилеп. След няколко десетилетия този принцип – вече в свободна България – доказал голямата си жизненост и икономическа надеждност. Очевидно е, че осветена и от този специфично-исторически ъгъл, съзидателната личност на Митрополит Методий Кусев и днес е актуална!

Към идейната психография, а и религиозно-догматичния модел у духовника Методий Кусев с основание бихме изтъкнали обаче и едно оригинално наблюдение (на медиевиста проф. Димитър Кенанов), опиращо се на универсалната доктрина на светителското подражание, възприета и следвана непроменимо вече две хилядолетия в православния ѝзповеден свят. Още повече, че в християнското универсализирано съзнание (в противовес на времето и на всички епохи) е най-важен завоюваният духовен статут – изграденият по правилата на църковната доктрина и канонически обезпечен духовен образ, който в благодатния кръг на вярата в Христос остава завинаги постоянен. Да бъдат негови подражатели, според евангелиста Йоан, е заветът на самия Иисус Христос към апостолите: „Защото ви дадох пример (exemplum), да правите същото, каквото Аз ви направих“ (Йоан. 13:15). В конкретния случай става въпрос за духовно-историческата и личностно-поведенческа аналогия между архиерея Методий Кусев и Св. Климент Охридски – двамата светители, живяли макар и в две съвсем различни исторически епохи, разделени от многовековен времеви диапазон, но универсално свързани помежду си по пàстирски дела и чрез монашеския си епископски сан, а и чрез титлата „Вéлички“, с македонската земя.

В този план да не забравяме, че епископската степен е най-висша в църковната йерархия и при ръкополагането (хиротонията) на епископ се дава име (тѝтул) на древноцърковни епархии, които днес обикновено не съществуват. На 24 април 1894 година Архимандрит Методий Кусев е възведен в епископски сан с титлата „Вéлички“, а според историята на Българската Православна Църква, Вéличка епархия е областта, поверена хиляда години по-рано на първия свещенослужител на български език в Македония – Св. Климент Охридски, Епископ Вéлички /“Вéличьскый“/. Ето как духовно-символичното, неподвластно на времето, но и взаимообразно подражание на двата универсализирани образа ги прави не само сакрално-номинативни носители на основната панегерична идея, но в случая те изпълняват и автогенна духовна функция – явяват се в религиозното съзнание на тогавашните хора, а и в реалното наше съвременно познание като свещени синергетични персонални опори, призвани от различни географски места и епохи на хилядолетна България да възвисят и гарантират богопосочения светителски статут на православното пàстирство. Ставаме свидетели как традиционно-консервативната християнска апологетика в по-ново време все пак разширява своя обхват, обогатява се исторически и нравствено, хуманизира се – попълва своя пантеон с нови деятели, за което в случая е помогнал и Старозагорският православен ареал.

Видно е, че името „Вéлички“ е име за пόмнене, за поменýване, пък и за пàстирско подражание! Методий Кусев, както Климент Охридски е пословично трудолюбив, постоянен, непреклонен, непримирим – и като учител, и като духовен пàстир. Енергичната и многостранна обществена дейност на епископ Методий Кусев е уподобима на Климентовото трудолюбие, но особено поразително е общото им преклонение пред богосътворената красота на природата. В края на XIX век (през 1894 – 1895 г.) Вéличкият Епископ Методий замисля да залеси каменистите и безводни, пустеещи средногорски хълмове северно от Стара Загора – „Аязмото“, защото „красотата на живото дърво, на живата гора облагородява душата и възвисява човека към Бога„, подчертава в една своя съпоставително-оценъчна статия проф. Димитър Кенанов.

Това е съзнавал в пàстирското си служение в Охрид – в дълбоката бездна назад във времето, в края на IX столетие (а именно през 893 г.) и Вéличкият Епископ Климент Охридски. И както свидетелства в началото на XII век в пространния си агиографски труд неговият житиеписец и духовен наследник – византиецът Теофилакт Охридски: „Понеже по цялата страна растели диви дървета и липсвали облагородени плодове, той (Климент) ѝ подарил и това благо, като пренесъл от страната на гърците всякакъв вид облагородени дървета и чрез присаждане направил плодни дивите дървета, за да възпита, мисля, и по този начин човешките души да приемат соковете на добротата и да принасят като плод на Бога изпълняването на Божествената воля, което единствено той смятал за храна на себе си“ (Йоан. 4:34). (По Д. Кенанов).

Едва ли днес ние, като духовни православни следовници на любимия ни приснопаметен владика Методий Кусев, бихме изпитали някакво съмнение или вътрешно-психологическа пречка, ако пренесем директно и безусловно думите на средновековния Св. Климентов биограф върху личността и паметните светителски дела на първия Старозагорски архиерей Методий…

Методий Кусев – личност сложна и противоречива! Трудно е, невъзможно е да обхванем този метежен дух, чийто идейни сблъсъци, национални стремления и жертвени български изяви удивляват. Църковникът Методий Кусев е от ония революционери-черноризци, в чиито гърди пламти искрата на негаснещия родолюбив огън, запален някога от Патриарх Евтимий и Митрополит Григорий Цамблак, от хилендарския монах Паисий и Епископ Софроний Врачански. Мисионерският порив, човеколюбивият промисъл, неспокойствието, пилигримстващият нрав го родеят с духовните му предци, това са и част от характеровите детайли, които оформят външната ни представа за архиерея Методий Кусев. А дълбочината, а изконните вътрешни предпоставки, отдето изтича светлият идеал, ръководил седем десетилетия деянията на този необикновен българин нашето поколение е все още трудно да проумее.

Задължително е обаче да знаем, че като пряк идеен потомък на своите канонични, но и народолюбиви учители Неофит Бозвели, Онуфрий Попович и Иларион Макариополски, Методий Кусев доразвива църковно-освободителната им практика, прилага я в периода на въоръжените революционни борби. Нещо повече. Той дифузира нейния огромен национално-исторически заряд и в сблъсъците на сложната европейска дипломация, уголемява с нея мощта и на освободителите по време на Руско-турската война. Традиционните православни идеали на Методий Кусев, прелели в символа и борбата за целокупната майка България, слагат дълбок отпечатък и в международните отношения от следващия половин век, разтърсват европейското обществено съзнание още в следосвобожденските ни преломни години. А това е нов, по-висш, непознат до тогава стадий в развитието на българските духовно-обединителни и национални процеси.

Проникнал в лабиринта на висшата европейска политика, потопен в талвега на събитията в Югоизточна Европа от 70-те години на ХІХ до първите две десетилетия на ХХ век, усилията на Методий Кусев да помогне на България не пропадат безследно. Напротив, всяка една от битките, които той начева, е доведена до край – и за народа, и за неговия доблестен, обладан от несломима воля защитник.

Методий Кусев. Фигурата му се извисява на предела между две епохи с огромен ръст. Един великан на Духа бди и сега над българското племе…

17 януари 2025 г., Стара Загора
(Следва)
Източник: Музей „Литературна Стара Загора“